Преди години ми беше много любимо да хапна в някоя кръчма байганети. Най-много ми харесваха с кашкавал, но и със сирене не бяха лоши. Байганетите са панирани дребни хапки от кашкавал, пушено или бяло сирене. Облечени в нежна и въздушна панировка, тези аретитни хапчици наистина бяха харесвани от много хора. У дома също ги правя, но тези, които ви предлагам в днешната рецепта са много по-различни. Ароматни топчета от различни видове сирене в лека панировка с куркума и подправки.  Пробвайте и няма да останете безразлични.

Булгурът става много вкусен, ако се залее с бульон, а не с вода и се остави да набъбне. Той не се нуждае от варене, тъй като е твърда пшеница, която предварително е бланширана, след което е изсушена и натрошена. Все пак, ако някоя рецепта изисква сварен булгур, варете го не-повече от 15 минути.

За тези апетитни рулца може да ползвате различни видове сирене. Колкото по-ароматни са, толкова по-вкусно ще стане ястието. Но и само с кашкавал е хубаво. Пълнежът и пестото може да направите ден предварително и да ги съхранявате в хладилник. Всъщност, като се замисля, същото важи и за грилованите зеленчуци. Те също могат да се изпекат ден-два по-рано.

Често се питаме, каква е разликата между пай, тарт и галет. И трите се правят най-вече с маслено тесто. Пълнежите са най-различни, сладки или солени.
Тартът има само основа, просто една маслена кора, върху която се слага пълнеж. При него липсва страничен борд и не се покрива отгоре с втора кора.
При пай задължително има страница от тестото. Освен това той може да бъде и напълно затворен с втора кора отгоре.
Галетът е полуотворен пай. При него краищата на кората леко се обръщат нагоре, като образуват борд, който не позволява на пълнежа да изтече.
Е, вече знаем кое какво е. Както и да го наречем, все е вкусно.

Кой може да предположи, че бататът не е картоф, а принадлежи към семейството на грамофончетата Convolvulaceae? Всъщност, именно бататът дава името на познатия ни обикновен картоф. Английската дума „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (Ipmoea batatas). Нормално е да бъркаме двете култури, тъй като са доста сходни. Затова най-разпространеното му име е "Сладък картоф". Яде се подземната част, приличат си и на външен вид. За разлика от картофите, на бататите се консумира и листната част, подобно на спанака. И знаете ли, листата са невероятно красиви. Батати се сеят и като декоративни растения заради красивата листна маса. Колкото и да си приличат кората, формата и сърцевината на батата е коренно различна от тази на картофа. Пренесен от Колумб в Европа, бататът днес е популярен  и предпочитан не само заради вкуса, а и заради хранителната си стойтост. Съществуват над 400 вида батати, но може би най-разпространени са два от тях- светлият сладък картоф и тъмнокорият сладък картоф. Обикновено под кората се крие ярко оранжева вътрешност и приятен кестенов сладък вкус. Бататът е подходящ за солени ястия и десерти. Като консистенция и цвят прилича на тиква, но вкусът е различен. Аз нямам опит с приготвянето на батати, тъй като у нас се срещат сравнително отскоро. От любопитство купих няколко сладки картофа и ги приготвих съвсем семпло. Хапваше ми се нещо "креместо" и ги напълних с крем сирене и кашкавал. Получи се много вкусен резултат. Ще се радвам да опитате и вие.