Във всеки край на България има различни видове баница. С различни пълнежи, различно оформяне и различни кори. От вкусни по-вкусни! На баницата с лапад или спанак баба ми казваше "щирник". Правеше си я съвсем класическа като подредба, а аз реших да я направя на охлювчета. От себе си добавих също галетата и заливката със заквасена сметана. Приказна е, опитайте!

Една много свежа студена супа от Самоковския край. Може предварително да кипнете джанките за да отстраните костилките им или да ги почистите с ножче. Ако обичате по-кисело увеличете количеството на джанките. Аз сервирах супата с кашкавалени крутони, но би подхождало и натрошено сирене.

Тази вкусна гъбена чорба научих от приятеля ми Ники Куманов. Как по друг начин да я нарека, ако не на негово име? Благодаря ти Ники от името на всички, които ще прочетат рецептата и ще опитат чорбата. Благодаря ти, приятелю, независимо, че вече не си сред нас. Знам, че ме чуваш.
Всъщност, няма кой знае какво да се пише за тази супа. Обичате шкембе чорба, нали? Излишно е да ви обяснявам как се прави, всеки знае. Но все пак... заради гъбената вкусотия ще ви опиша на кратко.

Сезонът на тиквичките е в разгара си и у дома на особена почит са кюфтетата с мая. Невероятно пухкави, сочни и ароматни! Подправките са изцяло въпрос на вкус. Таросът (естрагон) е също много подходящ като аромат за тези кюфтета. Сместа може да се изпече и във фурна, но тъй като в нея няма мазнина ще получите по-суха консистенция и кюфтетата ще се превърнат в нещо като кексчета, което изцяло се превръща в друго ястие. Ако решите да заложите на фурната, добавете олио в тестото. Въпреки всичко препоръчвам да ги опитате пържени. Ще останете очаровани! По желание поднесете с млечно-чеснов сос. Още една рецепта за зеленчукови кюфтета с мая може да видите тук.

Една закуска от детството ми. Баба ги наричаше със странното име "лаланги". Сладко име, нали? С братовчедка ми излапвахме неимоверно количество от тези вкусни пържени залчета. Рецептата е много семпла, лесна и с малко продукти. Сигурна съм, че и вие я приготвяте, но реших все пак да я напиша. Старите рецепти трябва да останат живи, те са прекрасни!

Единствено през пролетта може да направите сарми с липови листа. Наберете млади, светлозелени листа. Тъй като са много нежни не е нужно да ги попарвате предварително, преди да ги навиете на сарми. По време на месенето на каймата добавете малко вода за да стане по-сочна. Тъй като липовите листа нямат характерен вкус и аромат, подправете богато каймата с пресните зеленчуци и в никакъв случай не пропускайте лимона.

В тестото за локумките няма захар. Достатъчна е сладостта от пудрата захар и локума. Ако го ползвате за други бисквити или сладкиши добавете 60 г пудра захар. Може да смените ванилията с друг аромат по ваш вкус, както и орехите с други ядки. Прибавяйте брашното постепенно за да може да прецените добре мекотата на тестото. В зависимост ог големината на жълтъците и на супените лъжици сметана, брашното може да варира с около 20-30 грама. Това е най-хубавото маслено тесто, което някога съм опитвала. Опитайте го и вие!

Благодаря от сърце на Ася, че сподели с мен един вкус, който помни от детството си. Мило и топло ти става да си припомниш бабините гозби. Тя така сладко ми описа, как нейната баба е приготвяла тези чушлета, че нямаше начин да не ги опитам. Ето нейните думи. Самите те са достатъчни за да усетите вкуса. "Баба изпържваше чушлетата в тиган като ги пробождаше на няколко места, или ги опукваше направо на котлона, след това ги слагаше в купа и заливаше с кисело мляко, олиото в което ги е пържила, сол и захар на вкус, копър и чесън. Понякога слагаше и малко червен пипер. Много често соса изчезваше преди чушките и тя правеше нов. Може тази рецепта да не е нова за теб, но много исках да я споделя и току виж те зарадвам. Всичко най-хубаво от мен !!! Ася".

Да, зарадва ме, Асе! И аз правих сос два пъти. Чушките са наистина уникално вкусни, изядохме си пръстите. Не знам дали съм улучила рецептата на бабините чушки, но ще я представя на вас така, както аз я приготвих. Непременно ги опитайте! Да ви е апетитно!

У нас магданозът е предпочитана и обичана подправка с широко приложение. Почти няма ястие, салата или супа без него. В отделните краища на страната се среща под различни имена. В Северна България го наричат мерудия, на места е със славянското петрушка или петръшка, означаващо "петовърха".  Старите българи са му казвали така заради вида на листните клонки, които са с 5 връхчета. Среща се и сърбохърватската дума першин, както и зелени́я. Ето една вкусна салата с много магданоз, домати и орехи.

Това са най-вкусните, пухкави и ароматни магданозени кюфтета на света! Чудесни са топли, както и студени. Гъстата смес и маята не разрешава кюфтетата да поемат много мазнина, което по принцип е проблем при подобни зеленчукови ястия. Могат да се изпекат и във фурна, но тогава повече приличат на кексчета. Стават сухи и лично на мен не ми харесват. По същият начин приготвям и кюфтета от тиквички. Рецептата може да видите тук.

Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

Най-обичаната рецепта у дома за гъбена салата! Правя тези мариновани гъби всяка година. А ако имам късмет годината да е добра и гората да е дала диви гъби, вкусът на салатата е фантастичен! Разбира се, с печурки от пазара също е чудесна. Рецептата ми е от родопския край, скъп спомен от моя свекър.
Преди да сложите гъбите в маринатата я опитайте. Според вашия вкус може да прибавите вода, оцет, сол или захар. Може да си направите салата от мариновани гъби от по-малко количество. Спокойно можете да я съхранявате няколко месеца в хладилника без да я стерилизирате.

Бързи мекици с газирана вода и без никакъв набухвател. Получават се големи шупли, хрупкави са по краищата и много крехки. Еластичността при класическите мекици с мая тук липсва. Разбира се, нищо не може да се сравни с нашенските мекици. Така уханни, меки, жилави и неустоимо вкусни! Като си идвам в България има три задължителни неща, които правя. Да си хапна мекици, баничка и кебапче. Но не в ресторант или домашно приготвени, а от онези, които се продават по пазарите. Ей така, на крак. Но да не изпадам в носталгия, а да се върна към мекиците с газирана вода. Няма да съм честна, ако ви кажа, че и те са страшно вкусни. Хубави са и не приличат на нищо друго, освен на себе си. Със сиренце, някакво сладки или просто поръсени с пудра захар са чудесна закуска. Ще се радвам да ги опитате и да споделите, ако са ви харесали. Сами преценете дали да останат трайно в рецептурника ви или никога повече да не се сетите за тях.

У дома в Бургас миди с ориз се правят по този начин. С много миди и малко ориз. Ще се радвам да опитате и вие. Да ви е сладко!

Знам тази стара българска супа от моята приятелка Юлия. Препоръчвам ви я, особено когато нямате време за готвене или по-специални продукти в хладилника. Да ви е сладко!

Копривата има специфичен вкус и аромат. Съответно, не всеки я харесва. Въпреки това всички знаем, че е добре да присъства на трапезата ни, защото е много полезна. Да не говорм, че копривата е едно от първите растения, които показват свежите си листа след зимата. Всички сме зажаднели за пролет и слънце. Както се казва, "да се хванем за зелено". Копривената чорба, която ви предлагам е изключително богата на вкус и много ароматна. Дори тези, които недолюбват копривата ще я харесат, тъй като характерния  и́ вкус изобщо не се усеща. Опитайте!

На 6 декември православната църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци (Свети Никола, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и св. Йоан), св. Никола останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран. Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.

Традицията повелява на трапезата на Нова година да има баница с късмети. На брой те трябва да са толкова, колкото са хората в къщата. Домакинът завърта баницата три пъти и всеки взима парчето, което е пред него, за да разбере какъв ще бъде късметът му през новата година. Преди години късметите са били само от дрянови клонки, които са се наричали за здраве, плодородие, берекет и късмет. Днес обикновено пожеланията се пишат върху малки хартиени листчета. Баницата с късмети заема централно място на трапезата и е важен символ за всяко българско семейство.
Бих искала да ви предложа един по-различен вариант на оформяне на новогодишната баница. Надиплена на плисета и под форма на венец. Така в средата ѝ може да се сложи подходяща новогодишна украса и да направи трапезата още по-празнична. Късметите може да сложите между диплите или да забодете на дрянови клонки.
Това е моята последна рецепта за 2021 година. На вас, скъпи читатели пожелавам най-хубавите късмети от баницата! Здраве, късмет, благоденствие и много любов да изпълват дните ви през 2022 година! Щастливи, обичани и обичащи бъдете!

Традиционната баница с късмети присъства на всяка трапеза. Тази година нашата ще бъде на хапки. Подобен начин на оформяне е подходящ за повече хора. Дори компанията да е много голяма, върху или във всяко завъртяно парченце баница може да се спотаи добро пожелание. Всеки ще си чупне залче и ще се зарадва на късмета си. Баницата е със сирене, кашкавал и яйца. И разбира се-с много масло. Весело посрещане на Нова година!

Една чудесна стара българска рецепта за домашни бонбони от 1937 година. Любима моя книжка, останала от баба ми. С пожълтели листи и много история.
От ореховата смест може да оформите кръгли бонбони, които да оваляте в какао, пудра захар или кокосови стърготини. За да се втвърдят бонбоните по-бързо може да ги сложите в хладилника или за кратко във фризер. Твърдостта на бонбоните зависи от гъстотата на сиропа. Колкото по-дълго го варите, толкова по-гъст ще стане, съответно и бонбоните по-твърди.