Ако харесвате по-силни аромати може да поръсите сьомгата с черен пипер, кориандър, семена от копър или резене. Не е нужно да ползвате морска сол, готварската ще ви свърши чудесна работа.

Когато купувате миди винаги гледайте дали черупките им са затворени. Пресните миди трябва винаги да са с добре затворени лъскави черупки. Всяка, която е с повредена или отворена черупка, или след варене не се е отворила трябва да се изхвърли.

У дома в Бургас миди с ориз се правят по този начин. С много миди и малко ориз. Ще се радвам да опитате и вие. Да ви е сладко!

Има ли по-вкусни миди от печените на тенекия? Незабравими изживявания в многобройните ни къмпинги по Черно море, палатки, бунгала, веселие, песни и танци до зори, златен пясък, топла морска вода... размечтах се. Това са спомениете от детството и младежките ми години. И те са така мили и ценни! Пазя си ги като нещо наистина много скъпо. Миди, току що извадени от водата и веднага сложени върху случайно намерена на плажа тенекия, останала от някое друго печене. Веднага на огъня и това е всичко. Простичко, но най-вкусното!
Има стотици начини за приготвяне на този деликатес и всяка страна има предпочитана рецепта. Ето още един вариант и от мен.

Ако купите сурови скариди първо трябва да ги обработите топлинно. Леко да ги сварете или запържите с няколко капки зехтин. Не гответе дълго, нужна е само минута. При по-дълга топлинна обработка скаридите стават жилави и намалят обема си.

В съвременното домакинство няма човек, който да не ползва хартия за печене и алуминиево фолио. Приложението им е много голямо и е истина, че са незаменим помощник в готвенето. Но когато събереш тези два продукта в едно цяло получаваш наистина нещо много, много добро! Много съм доволна, че Fino направиха този продукт и вече го има и у нас. 

Ако купите пресни или замразени морски дарове първо ги бланширайте за 2-3 минути в кипяща подсолена вода. Аз се спрях на бейби сепия, а вие купете това, което обичате най-много. Малки калмари, миди, скариди, октопод, сепия... изборът  е голям.

Морският език е предпочитан от всички заради финото бяло месо и сладък вкус. Да кажем няколко думи за тази дънна риба, която обитава предимно водите на Черно море.
Тялото на морския език е източено листовидно, с овална форма, покрито с дребни бодливи люспици. Очите са разположени на дясната страна. Горната част на тялото е кафявосива с тъмни петна, а долната белезникава.
Морският език е ниско калоричен, съдържащ само 1,2 калории в грам. Месото му е леко, няма кости. Той е богат на протеини-в 100 г морски език има 24 г, което е половината от препоръчителната дневна доза. Допълнително, съдържа необходимите за организма амино-киселини, които комбинирани с протеините, съдействат за възстановяването на органи и мускулна маса. Морският език е богат на витамин В, магнезий и фосфор, помагайки за производството на червени кръвни телца и регулиране на кръвната захар и кръвното налягане.
   

Предлагам ви една закачка с октопод, която съм убедена, че би спечелила овациите и на най-капризните ви гости. Приготвя се изключително лесно, а резултатът е впечатляващ като визия. Подготвен по този начин, октоподът може да се използва в различни ястия. Вариантите наистина са много и е само въпрос на въображение и личен вкус, как точно ще решите да го приготвите. Аз избрах семпъл вариант за студено предястие. Приготвих го от средни на големина октоподи, около 300-400 г всеки от тях. Преди да видите рецептата, нека кажа няколко думи за октопода.
Октоподът е главоного, което има скъсено тяло и уста, оградена от осем пипала, снабдени с голямо количество смукала от вътрешната страна. Пипалата достигат дължина до 4 метра, а тялото може да достигне до тегло 100 кг.
Цветът му е от розов до кафяво-сив. Когато е сготвен варира в широки граници, но най-често е бял или пурпурен. Месото на октопода е жилаво и трудно за дъвчене, затова е нужна подходяща термична обработка. Той е с умерен или лек аромат. Всички части на октопода могат да се консумират, с изключение на очите, областта около устата и вътрешностите. Може да се яде суров, пържен, във фритюрник, задушен, варен или маринован. При стари или по-големи октоподи се препоръчва кулинарната обработка да е по-продължителна, докато при малките екземпляри времето за приготвяне трябва да е значително по-кратко.
Ако октоподът се приготви правилно, той може да достави невероятно удоволствие на сетивата. Поради тази причина той е любима храна на много места по света, особено в Източна Азия и Средиземноморието. Готвачите от различни точки по света имат свои собствени начини за приготвяне на морския деликатес. В Гърция например бият октоподите в крайбрежните скали или дори ги пускат в центрофугата на пералнята. Освен това го сушат на слънце като пране. Гърците го консумират термично обработен, той е чудесно мезе за узото.
В Испания препоръчват октоподът да се потопи във вряща вода три пъти, след което да се свари в медна тенджера. Италианските готвачи варят октоподите с коркови тапи от бяло вино, а японците ги обтриват със сол и нарязват месото под най-различни ъгли. Всички тези методи са успешни, но много е важно октоподът да се вари на бавен огън. Изберете сами начина на обработка и се насладете на рецептата, която ви предлагам днес.  
   

Често използваме рулца от раци и винаги се питаме от какво са направени. На всички е ясно, че раци няма. Ето каква е истината. Рулцата се приготвят от пречистен рибен белтък, който най-често се прави от бяла риба, хек, тилапия или акула. Рибеното месо се смила на пюре и след това се сварява. Добавя се малко нишесте, но не повече от 10%. В противен случай консистенцията ще стане трошлива, а е нужно да е съвсем еластична. Вкусът на раци идва от рачешки екстрат, който се добива от тихоокеански раци. А цветът е от червен пипер и кармин. В общи линии това е, което открих като информация. Честно, все си мислех, че рулцата са от соя. Вече знам, че са от риба.   

Този чудесен мус може да се приготви и с друга пушена риба. Пъстърва или топло-пушена скумрия също са много подходящи за тази рецепта.

Тази пролет засях само едно единствено коренче тиквичка. Какво да ви кажа! Такъв храст стана, че превзе двора. Оставете това, ами като започнаха да зреят тиквичките - няма обиране, няма изяждане. Подарявам всеки ден на съседите, побърках се да готвя през ден тиквички и тотално ни писнаха на всички у дома. Какви ли не варианти измислям, само и само да се изяждат. Някои от опитите ми станаха много сполучливи и вкусни, затова реших да ги споделя с вас. Това, което виждате на снимката си няма име, просто не знам как да го нарека. Не харесвам думата "запеканка", не е и суфле, не е кекс, нито пък гратен. Както казва приятелката ми Тони, "Забъркочих нещо". Та и аз като нея. Бъркочът толкова се хареса, че го правих два поредни дни. Надявам се и вие да се решите да го опитате. А ако имате идеи за рецепти с тиквички, моля помагайте. Както е тръгнало, до ноември ще берем.

На 6 декември православната църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Свети Никола, както е българското име на светеца, е почитан като покровител на моряците, рибарите и необятните морски дълбини, както и на изпадналите в беда корабокрушенци.
Свети Никола е роден в Ликия, Малоазийска провинция, през 280 година, а по време на управлението на император Константин Велики поема длъжността Мирликийски архиепископ, като участва в Първия вселенски Никейски църковен събор.Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци (Свети Никола, св. Илия, св. Василий, св. Петър, св. Атанас и св. Йоан), св. Никола останали моретата и океаните. Една легенда разказва как веднъж той излязъл със своите другари в морето и се извила страховита буря, която продънила лодката. Тогава светецът бръкнал във водата и извадил голяма риба, с която запушил зейналото дъно. Така всички се прибрали на сушата живи и здрави, а за да му се отблагодарят за добрината, сготвили на Свети Никола шаран. Именно оттук се е запазила традицията на празничната трапеза на Никулден да присъства рибен курбан.

Искам да ви предложа един начин на приготвяне на октопод. Изключително популярен е в средиземноморието. Не е рецепта, а по-скоро идея как да го подготвим. След това можете да го използвате за салати, предястия, да го пържите и печете. Ефектно и лесно е. Надявам се да ви допадне.

Преди време ви запознах с бутиковата винарна Salla Estate. С шардоне No Oakприготвих сьомга с фенел-ризото.Днес отново се спирам на морска храна, но октопод. И отново използвам фенел (фенхел, финокио, резене), тъй като нежния анасонов вкус изключително подхожда на всичко, което идва от морето. За вино избрах Совиньон блан-Salla Estate.
Sallinas Совиньон блане вино, което прави впечатление със своята сочност, аромат и кристална чистота на цвета. Послевкусът, който оставя е свеж, с цитрусови нотки и една леко загатната соленоватост.

Все още аспержите у нас се считат за бутиков зеленчук. А това е така жалко, имайки предвид, че България до началото на XX век е била сред най-големите производители на аспержи в Европа. Още по-жалко е, че след 9 септември 1944 година изчезват, като са обявени за буржоазен зеленчук. Все пак има светлина в тунела. Отново има български производители, чиято продукция е много качествена и е на европейско ниво. Какво е важно да знаем при купуване на аспержи - те трябва да са гладки, лъскави и със затворени пъпки. Когато потъркате две аспержи една в друга трябва да чуете скърцащ звук. У дома ги съхранявайте до 3 дена в хладилник, потопени във вода като букет. Рецепти с аспержи има много, но най-важното е да не се преваряват. Трябва да останат свежи и приятно хрупкави.

Ястието е изключително фино, ароматно и вкусно. Почитателите на източната кухня със сигурност ще останат очаровани от рецептата.

Има два начина да направите добър бешамел без бучици брашно, гладък, нежен като структура и много фин. Първият е да налеете изведнъж гореща течност в горещата запръжка. Вторият е да я оставете да се охлади и след това да налеете студено мляко. Принципът е : горещо към горещо, студено към студено. Така ще избегнете топлинен шок и сосът ще стане великолепен.

Има едно местенце, което е пълно с красиви и елегантни съдове, вещи и аксесоари за дома. Често се отбивам там, за да разгледам какво ново има. Всеки ще намери нещо за себе си според вкуса си. Това са Things. Зад името стоят двама млади и креативни хора.  Както сами казват "изкуството да се съчетават цветове и форми в малките детайли е това, което носи радост, допълва домашния уют и създава стилен завършек на интериора". Изключително важно е, че Things имат лично отношение към клиента. Всеки един продукт се проверява преди да достигне до него. Всички артикули, които са в сайта са в наличност и се доставят само за два дни.

За това елегантно и вкусно предястие не са нужни точни пропорции. Отнема само 5 минути за приготвяне, а удоволствието от вкуса трае дълго.