Един от най-харесваните кремове е северноиталианският десерт Панакота (Panna cotta ), което буквално преведено означава варена сметана. Това е може би най-лесния крем на света и всеки може да го приготви. Вариациите, както и вкусовете са много и зависят от различните добавки, но основата винаги си остава една и съща: сметана, прясно мляко, захар, ванилия и желатин. Според някои източници десертът произхожда от Пиемонте и в началото се е сервирал топъл. Съдържал е жълтъци, пекли са го в слаба фурна и много е наподобявал на крем брюле. Когато са започнали да го приготвят студен са смесвали сметаната с рибен колаген, извличан от варени рибешки кости и ванилия за по-добър вкус. След време рибният колаген е изместен от желатина, който е използван и до днес. Други източници твърдят, че десертът е измислен от дама от унгарски произход, живееща в Ланге. А може би кремът е леко видоизменена версия на баварския крем? Има дори мнение, че панакота е един вид желе от мляко и нишесте (biancomangiare), сицилиански десерт от миналото, когато островът е бил под арабско владение. Кой знае... Като повечето велики открития в кулинарния свят и този крем търси своето авторство. Но най-хубавото е, че за нас това няма никакво значение. Важен е само вкусът и насладата, която ни носи.
Панакота е толкова популярен крем, че действително може да се срещне в най-различни варианти. Карамелен, шоколадов, с прясно или кисело мляко, с плодове, вегетариански с бадемово мляко и пектин, чисто плодов, солен, лют .... Една от хилядите вариации на този вкусен десерт е и моята панакота, приготвена с натурално крем-сирене Philadelphia, прясно мляко и лимоново желе. Ще се радвам да го опитате! И още нещо, касаещо правилното изписване на български. Преведено от италиански Panna cotta би трябвало да се изпише като две отделни думи.  Потърсих в Интернет как други кулинари са написали името, но навсякъде го срещнах слято като една дума. Така ще го напиша и аз, но ако някой знае как би било правилно, моля да сподели.

Това е може би любимия летен десерт у дома. Изключително кремообразен и вкусен. Може да го овкусите с крокант, други плодове от сладко и ядки. Импровизирайте с вкусове и аромати. Ако ви притеснява консумацията на сурови яйца разбийте белтъците с горещ захарен сироп, а жълтъците на водна баня.

Този крем е популярен навсякъде по света под името Fruit curd. Най-подходящите плодове за него са цитрусите, както и ягоди и малини. Тук може да видите вариант с ягоди. Ще намерите различни рецепти и различни начини на приготвяне. Най-често ще прочетете, че се приготвя на водна баня и маслото се прибавя на малки бучки в края на варенето. Аз го направих по различен начин, но продуктите с малки изменения си остават същите: лимонов сок и кора, захар, масло и яйца. Различни са само пропорциите помежду им. Като краен резултат получих един фантастичен крем, който съхранявам в буркан в хладилника вече две седмици. Ползвам го за различни пълнежи, глазури или просто намазан върху кроасан. Кремът е много свеж и с наситен лимонов вкус и аромат. Яйцата и маслото му придават плътност и невероятно нежна кадифена структура. Ще се радвам да го опитате и вие.

Пюрето, което служи за глазура не е напълно желирано. Умишлено съм го оставила така, тъй като не исках да се получи твърдо желе, а само стегната оранжева обвивка около сферата. Ако желаете може да го желирате, като увеличите количеството желатин. За тази рецепта препоръчвам да не заменяте рикотата с извара.

Когато правите карамеления сос внимавайте да не се изгорите При прибавянето на водата в началото има опасност сместа за изкипи. Затова може да дръпнете за кратко съда от огъня и после отново да го върнете на него.