Преди години ми беше много любимо да хапна в някоя кръчма байганети. Най-много ми харесваха с кашкавал, но и със сирене не бяха лоши. Байганетите са панирани дребни хапки от кашкавал, пушено или бяло сирене. Облечени в нежна и въздушна панировка, тези аретитни хапчици наистина бяха харесвани от много хора. У дома също ги правя, но тези, които ви предлагам в днешната рецепта са много по-различни. Ароматни топчета от различни видове сирене в лека панировка с куркума и подправки. Пробвайте и няма да останете безразлични.
Без рецепта, само идея как по малко по-различен начин да си направите красиви поширани яйца. Виждала съм това да правят едни от най-извествите готвачи в света и реших и аз да опитам.
Това лятно ястие е обичано по целите Балкани. Типично е за Турция, Албания, България и Гърция. Легендата разказва, че висш духовен съновник (имам) буквално припаднал от възторг, след като съпругата му му поднесла вкусната гозба. Буквалният превод е "Припадналият имам". У нас най-вече се нарича Имамбаялдъ, като двете думи се сливат в една. Аз ще си позволя да го напиша така, както го пишат турците-"Imam bayıldı".
Вариантите за приготвяне на тази рецепта са много, но аз харесвам възможно най-семплия вариант. Ще се радвам да го опитате и вие.
Това пролетно ястие е подходящо за гарнитура към месо. Може да се поднесе и като самостоятелно ястие с млечно-чеснов сос. Оригиналната рецепта е без шунка, но ако решите може да добавите. Аз сложих малко пушена шенка за по-богат вкус, но въпреки това реших, че трябва да публикувам рецептата като безмесно ястие. Шунката е само по желание. Без шунка го приготвям често за Великден като гарнитура към агнешко печено.
Кой може да предположи, че бататът не е картоф, а принадлежи към семейството на грамофончетата Convolvulaceae? Всъщност, именно бататът дава името на познатия ни обикновен картоф. Английската дума „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (Ipmoea batatas). Нормално е да бъркаме двете култури, тъй като са доста сходни. Затова най-разпространеното му име е "Сладък картоф". Яде се подземната част, приличат си и на външен вид. За разлика от картофите, на бататите се консумира и листната част, подобно на спанака. И знаете ли, листата са невероятно красиви. Батати се сеят и като декоративни растения заради красивата листна маса. Колкото и да си приличат кората, формата и сърцевината на батата е коренно различна от тази на картофа. Пренесен от Колумб в Европа, бататът днес е популярен и предпочитан не само заради вкуса, а и заради хранителната си стойтост. Съществуват над 400 вида батати, но може би най-разпространени са два от тях- светлият сладък картоф и тъмнокорият сладък картоф. Обикновено под кората се крие ярко оранжева вътрешност и приятен кестенов сладък вкус. Бататът е подходящ за солени ястия и десерти. Като консистенция и цвят прилича на тиква, но вкусът е различен. Аз нямам опит с приготвянето на батати, тъй като у нас се срещат сравнително отскоро. От любопитство купих няколко сладки картофа и ги приготвих съвсем семпло. Хапваше ми се нещо "креместо" и ги напълних с крем сирене и кашкавал. Получи се много вкусен резултат. Ще се радвам да опитате и вие.
Лукът-неизменен спътник на всяка салата и ястие. Египтяните го обожествявали, вярвайки, че сферичната му форма и концентричните пръстени символизират вечния живот. Използвали са го дори при погребенията, както се вижда от следите от лук, намерени в очите на Рамзес IV. Вярвали, че ако при погребението с мъртвите се погребе лук, силната му миризма ще върне духа им. Лукът по-късно достигнал до Гърция, където атлетите ядели големи количества лук, защото щял да олекоти баланса на кръвта им. Римските гладиатори били натривани с лук за да се втвърдят мускулите им. В Средновековието лукът е бил толкова важна храна, че хората си плащали наемите с него и дори го поднасяли като подарък. Лекарите предписвали лук като лек срещу главоболие, ухапвания от змия и косопад. Лукът е една от първите земеделски култури, споменати писмено в Библията. По времето на Плиний Стари са били познати 6 вида лук, описани от него в „Естествена история“. Лукът е занесен в Северна Америка от Христофор Колумб при експедицията му до Хаити от 1493 година.
Сълзотворното въздействие на този зеленчук с така дълга история започва още под земята. Той попива сярата от почвата и образува аминокиселини, производни на сярата, които лесно се превръщат в газ. Е, днес няма да люти, той като няма да се налага да го белим докато е суров. Вижте рецептата.
Булгурът става много вкусен, ако се залее с бульон, а не с вода и се остави да набъбне. Той не се нуждае от варене, тъй като е твърда пшеница, която предварително е бланширана, след което е изсушена и натрошена. Все пак, ако някоя рецепта изисква сварен булгур, варете го не-повече от 15 минути.
Когаго пълним патладжани обикновено отрязваме от горната част капаче и ги издълбаваме. Понякога слагаме издълбаната част в пълнежа, а понякога се чудим какво да я правим. Предлагам ви един друг начин на пълнене, който не изисква това. Патладжанът остава цял с всичката си сочна и вкусна среда, а същевременно получавате широк отвор, в който може да сложите голямо количество плънка. Вижте как.
Може да приготвите патладжаните ден-два предварително и да ги съхранявате под найлоново фолио в хладилника. Преди сервиране ги запечете наново докато станат златисти и сервирайте.
Още една много вкусна рецепта с печени чушки. Прилича на класически чушки-бюрек, но нямат панировка и не са пържени. Пълнежът е от няколко вида сирене, което прави ястието неустоимо вкусно.
Тайна за приготвянето на пълнени чушки със сирене няма, всички знаете как да направите тази любима българска гозба, както и всеки от вас има своя любима рецепта. Новото тук е многолистното тесто. Получи се много вкусно ястие, нещо средно между банички, основно ястие и аламинут. Все пак с две думи, ето как да ги приготвите:
Обичам тези криви грудки във всякакъв вариант-на крем супа, печени, на пюре, в салата, чипс, като гарнитура и на туршия, но най-вкусни са ми пържени. Земната ябълка (ще я срещнете и под имената гулия, йерусалимски артишок, слънчев корен и топинамбур), освен че е вкусен и полезен зеленчук, е и много красиво цвете. Високо до 3 метра, цъфти в ярко жълто и прилича на слънчоглед. У нас земната ябълка е малко позабравен и пренебрегван зеленчук, но между ноември и април може да си купите вкусните грудки най-вече от пазарите. Представям ви моята любима рецепта.
Едно свежо предложение към агнешко печено или просто вкусно пролетно предястие.
Холандия е една от държавите, в които най-много се консумират крокети. Всяка година се продават 300 милиона от обичаното лакомство, като това не включва тези, които се приготвят домашно. Вероятно те също са милиони. Любимият крокет на холандците се приготвя от месно рагу, което се изстудява за да се втвърди и оформи. След това се панира и пържи в маслена баня. Получава се вкусна закуска с мека и сочна вътрешност и хрупкава коричка.
Разбира се, крокети има в цял свят и са не по-малко обичана храна. В Испания най-популярни са от пилешко, в Бразилия от говеждо, в Куба от свинско, а в Индия от картофи и т.н. Днес крокетите са изключително разнообразни като съставки и са вкусни както пържени, така и на фурна. Ето и моето предложение.
Ако използвате сушени манатарки първо ги накиснете до омекване във вода, след което добре ги отцедете. Други видове ароматни гъби са същи много подходящи. Съветвам да използвате натурално крем-сирене, а не с подправки. Така ароматите на гъбите, пармезана и лешниците в масло изпъкват много по-силно. Ако желаете да сервирате ястието с по-течен сос, увеличете количеството на прясното мляко. Не разреждайте сиренето със сметана. То е достатъчно гъсто и мазно и за мен прясното мляко е оптималния вариант.
Пригответе винения лук ден предварително. Така ще се овкуси по-добре и ще има активен цвят. Винен лук може да сервирате и като гарнитура към по-мазно печено месо или дивеч. Балансът с леко сладките сушени сливи е идеален!
Искам да ви запозная с няколко читателски рецепти от страницата във Фейсбук на 24 Kitchen, спечелили кулинарната игра "Предизвикателство в кухнята". Имах честта и удоволствието да ги приготвя в предаването "Домашни рецепти с Йоли". Ето и една от тях! Чудесните тарталети на Станка Стоянова! Ето тук може да видите оригиналната рецепта на Таня.
Със сигурност мога да кажа, че това е моята рецепта-фаворит за приготвяне на тиква. Опитвала съм какви ли не сладки и солени варианти, но повярвайте ми, няма по-добра комбинация от тази! Вкусът е просто неустоим! Ако ми се доверите и опитате буквално ще забравите за швейцарското фондю. Няма значение, че то се приготвя по различен начин и изисква други продукти. Печената тиква с разтопен камамбер, допълнително овкусена с песто и поръсена с орехи е истинска наслада! Да не говорим, че и на вид се получава добре и ще впечатлите гостите си с това изискано предястие.
Не всеки сорт тиква би бил подходящ. Препоръчвам Хокайдо, тъй като тази тиква има плътно месо, запазва формата си, не отделя вода при печене и кората се консумира. Важно качество е ядковия аромат, както и по-ниската захарност при този сорт тиква.
За по-бързо задушаване и след това запичане на тиквата може да ползвате пликовете за печене. Знаете, че са отличен помощник в домакинството. Всъщност, основната причина да пека тиквата в плик е не толкова по-бързото и́ приготвяне, колкото избягването на миризмата, която идва от изгарянето на мазнината. Тъй като намазвам кората на тиквата с малко олио, по време на печене то започва да прегаря и в печката се образува пушек, а това действително мирише неприятно. Да не говорим, че пликът ми спестява и чистенето на фурната след готвене. А е важно кората на тиквата да се намасли, тъй като след печене на вкус е повече от чудесна!
Бързо лятно ястие с тиквички и маслини. Средиземноморски вкус и много свежест. Чудесно е леко топло или дори студено.
Камамберът е едно от най-известните видове сирене в света. Историята разказва, че по време на Френската революция 1789 година абат Жан Бонувист, родом от Бри, бягайки от войниците стигнал до Камамбер. Намерил убежища във фермата на Мари Харел и в знак на благодарност и́ разкрил тънкостите при приготвяне на сирене, което правили в неговия роден край. Мари започнала да го прави за семейството си, но променила рецептата. Една от дъщерита и́ месила страхотни питки, в средата на които слагала от сиренето. Веднъж посетила Наполеон III и му занесла от вкусните питки с разтопено вътре сирене. Наполеон бил толкова очарован от вкуса, че наредил то да носи името на града, в който се приготвя. Много бързо Камамберът става известен в цяла Франция, а по-късно и навсякъде по света. Любопитен факт е, че сиренето вдъхновило и самия Салвадор Дали. Той обожавал Камамбер и всеки ден похапвал по няколко парчета. Веднъж го забравил на слънце и то се разтекло от топлината. Дали веднага видял във въображението си нова тема за картина. Така се ражда "Устойчивостта на паметта", в чиито център са разтопени часовници.
