Предястия

 

Йоркширкският пудинг е традиционно английско печиво, приготвено от рядко тесто, подобно на палачинковото. Често се сервира като заместител на хляба, но може да се напълни с вкусен пълнеж, да се полее със сос или да се поснесе като десерт. Приготвя се лесно и бързо, а ароматът на масло и меката въздушна структура на тестото не са оставили никого равнодушен.

 

Калмарите са едни от любимите морски дарове навсякъде по света. Сигурно вариантите за приготвянето им са колкото и видовете калмари, ако не и повече. В моретата и океаните има над 350 вида калмари - от малките бейби калмарчета 2,5 см до огромните дълбоководни, достигащи 14 метра. Тези главоноги имат отлично зрение и до съвършенство владеят мимикрията - истински водни хамелеони! Когато се чувстват застрашени изхвърлят облак мастилоподобно вещество. В миналото това мастило се е използвало за писане, а и оттам идва и името "калмари" - от латински "calmarius" или "пишещ".

 

Класиката сирене - мед - орехи наистина е чудесна. Горещо препоръчвам този вариант. Моето мнение е, че именно хрупкавите маслени трохи правят вкуса неустоим. Освен камамбер може да ползвате всяко меко топящо се сирене. Не заменяйте белия хляб с друг, за тази рецепта не е подходящо.

 

Как да разрежем без проблем твърдия кокосов орех и същевременно да запазим млякото? Пробийте с нещо остро (например с пирон) дупчиците, които са на върха на кокосовия орех. Изсипете течността в купа и го прецедете с цедка от власинките, които падат от кората. Хванете ореха в едната си ръка, а с другата ударете няколко пъти с чук отстрани. Кокосовият орех лесно ще се сцепи на две половини. Извадете ядката, обелете и я настържете.

 

От парено тесто (Pâte à choux)се приготвят различни вкусни печени и пържени закуски и предястия, както и торти и сладкиши. Различни страни претендират за авторство на това ефирно тесто, но и до ден днешен не е доказано къде е приготвено за първи път. Дали корените му са френски, италиански, иберийски или пък отомански съвсем не е ясно, тъй като от същото тесто се приготвят както италианските дзеполе и испанските чурос, еклери и профитероли, така и добре известните ни тулумби. Моето предложение е за симпатични кошнички, които могет да се напълнят със сладък или солен пълнеж.

 

Дълга история има пармезанът. Още отпреди 900 години питите ароматно сирене са се правили от монасите-бенедиктинци в района на Парма и Реджио Емилия. До ден днешен традицията е спазена и технологията е непроменена. Това е може би най-известното италианско сирене. Името му идва от района, в който се прави - Емилия-Романя. Извън пределите му не може да се използва запазената марка " Parmigiano-Reggiano". Сиренето зрее, оформено на големи тежки пити от една до три години. Спрямо зрелостта има различен цвят и вкус, както и цена, разбира се. Зрелостта му майсторите проверяват и определят, като го почукват с малки чукчета. Сиренето им "пее", само им казва дали вътрешността е плътна или има кухини, което никак не е добре. Всъщност, питите, в които е имало такива кухини се продават разфасовани на парчета или настъргани. Именно затова качественият Пармезан се продава на цели пити, които се режат със специален нож. С други думи, по възможност купувайте Пармезан от пита.

 

Магданозът е може би най-разпространената зелена подправка в света, независимо, че идва от района на Средиземноморието, и то от преди хиляди години. Историята му действително е дълга и води началото си от римска цивилизация. Древните гърци и римляни са го считали за афродизиак и лечебно средство срещу много болести. Смятали са го за свещено растение и са закичвали с него гробниците на загиналите си воини. И не напразно. Магданозът е с доказани свойства при диабет, артрит и остеопороза, както има и противовъзпалителен ефект. Често го използват и при диети за отслабване, тъй като има диуретични свойства. Така че, хапвайте магданоз по-често и не го използвайте само като декорация.

 

Препечените филийки, натрити с малко чесън са идеални за различни дипове. Поднесени като предястие или парти-харки са истинска наслада!

 

Перлената гладка повърхност и порцелановия цвят на моцарелата, меката текстура и наситения млечен вкус правят това прясно сирене наистина специално. Малките кръгли топки моцарела се отрязват от големите калъпи сирене, а оттам произхожда и името. "Моцаре" означава "отрязвам". Всъщност, още в древността се споменава за подобно сирене "моца", а името "моцарела" е въведено 1570 година от един от готвачите на папската свита. Днес в магазините най-често се продава моцарела от краве мляко, но оригиналната италианска моцарела е от биволско (мozzarella di bufala). Това сирене се отличава с много повече сметанов аромат и еластична структура на нишки от кравето. Независимо от какво мляко е, моцарелата е един чудесен продукт за всякакви салати, предястия, основни ястия, пица или паста.

 

Още един бъръз и лесен начин за мариноване на сурова сьомга е с някакъв силен алкохол. Този, който ви предлагам в днешната рецепта е с водка, но съм правила с джин, както и с узо. Разбира се, с тях рибата става ароматна и трябва внимателно да се съчетае с останалите продукти, които сте решили да използвате. В случая избрах неутрален алкохол за да може да изпъкне аромата на пармезана.

 

Скоро ви предложих рецептата "Мариновани смокини с ядки и сирене". Споменах и за чудесните качества на този плод, а днес искам да обърна вниманието ви, как да изберете хубави смокини на пазара. Те са изключително нежен и нетраен плод и поради високата си захарност бързо ферментират. Затова не купувайте големи количества смокини наведнъж, а само колкото са ви нужни за ден-два. Когато ги избирате гледайте кожата им да е без разкъсвания, мека и гладка. Отворът в долната част не трябва да е изсъхнал и е добре, ако по него се виждат малки капчици сок. Узрелите плодове трябва да са меки, но все пак да имате усещане за плътност като ги пипнете.

 

Наричат смокините "Плодовете на бога". И не напразно! От дълбока древност са символ на изобилие и аристократичност. Легендата твърди, че смокинята е есенен плод, който е открит от гръцката богиня Деметра и смокиновото дърво все още се счита за свещено в много райони на Средиземноморието. Римляните са считали, че смокините са били дарявани от Бакхус, който почти винаги е изобразяван с корона от смокинови листа. Това са едни от най-захарните плодове - 55% натурална захар, затова са и изключително подходящи за сушене. Истински деликатес е съчетаването им с различни видове сирене, а заради сладостта им балансът с малко балсамов оцет е фантастичен! Ето една рецепта, как да ги мариноваме.

 

 Яйцата стават много ароматни. Ако не искате да са чак толкова наситени на вкус не ги дръжте цяла нощ в маринатата, а само няколко часа. Достатъчно солени са от соевия сос и солта, затова не ги солете допълнително. Може да ги мариновате в други подправки, като замените анасона с кардамон, карамфил или канела.  

 

Само след няколко дни ще имате най-вкусното мариновано сирене на света! Тайната се крие в аншоата, не я подценявайте!

 

   Любимите на всички фунийки лесно могат да се превърнат в симпатични елхички. Поднесени като предястие или като парти-хапки, елхичките допълнително ще придадат празничност на трапезата ви. Вариантите за тестото са много, но аз предпочитам маслени, и то само с жълтъци. Текстурата е изключително нежна и крехка, а вкусът великолепен! Пълнежите са също многобройни. Просто погледнете какво имате в хладилника и направете смес, която на вас да ви хареса.

 

Когато купувате миди винаги гледайте дали черупките им са затворени. Пресните миди трябва винаги да са с добре затворени лъскави черупки. Всяка, която е с повредена или отворена черупка, или след варене не се е отворила трябва да се изхвърли.

 

Как да познаем при покупка на авокадо дали плодът е добре узрял? Отстранете дръжката и ако под нея мястото е свежо и бледо зелено, авокадото е добро. Ако мястото е тъмно и набръчкано, това показва, че е престояло дълго време и по всяка вероятност вече е негодно. Освен това може да проверите с разклащане с ръка дали семката на авокадото леко се движи. При узрелите плодове това движение се усеща. Все пак, ако купите зелено авокадо го оставете за няколко дена да узрее на стайна температура.

 

Ако купите сурови скариди първо трябва да ги обработите топлинно. Леко да ги сварете или запържите с няколко капки зехтин. Не гответе дълго, нужна е само минута. При по-дълга топлинна обработка скаридите стават жилави и намалят обема си.

 



В съвременното домакинство няма човек, който да не ползва хартия за печене и алуминиево фолио. Приложението им е много голямо и е истина, че са незаменим помощник в готвенето. Но когато събереш тези два продукта в едно цяло получаваш наистина нещо много, много добро! Много съм доволна, че Fino направиха този продукт и вече го има и у нас. 

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.