Винаги е изключително приятно да си сред млади хора. Пълни с живот, винаги искрено усмихнати и вечно търсещи новото. Забавлявахме се заедно с екипа на Луфтханза, готвихме, пихме хубаво вино и танцувахме. Много се радвам, че успях да ги стимулирам, да се състезават помежду си. Сформирахме два отбора, които трябваше да приготвят еднаква храна, а след това похапнахме вкусно. Надявам се, че им бях полезна, като им показах разни дреболии от необятния свят на кулинарията. За мен тази среща остава един прекрасен спомен! 

 Получих мила покана от един от най-хубавите ни Спа-цертрове. В Шкорпиловци приготвихме заедно с дечица и техните майки вкусни бисквити, които след това украсихме с белтъчена глазура. Знам, че на родителите им беше приятно, но истинското удоволствие беше да гледаш децата, как искрено се забавляват. Малките ми помощници здраво се омазаха с глазура, облизваха се вкусно и хрупаха бисквити. Толкова бяха сладки, че на мен ми идваше тях да изхрускам. Чудесен спомен, благодаря, Шкорпиловци!

 Идеята за шоуто "Вкус на музика" се роди в 2011 година. Хилда Казасян, Наско Янкулов и Боби Йоцов скоро бяха отворили в НДК един от най-хубавите клубове в София-Студио 5. Място, където винаги може да чуеш музика на живо, да поседиш уютно с чаша вино и да се насладиш на изпълнението на истински талантливи хора. Моят колега Боби, който е един от най-големите ни кларинетисти ме провокира, задно да направим един малък формат, който свързва музиката и храната. Така се появи "Вкус на музика". Във всяко шоу готвих заедно с малки и големи, след това хапвахме заедно, а накрая имаше музика. Понякога аз свирех с други мои колеги, понякога бяха гости. "Вкус на музика" е за мен едно от най-хубавите неща, които ми се случиха в живота. Благодаря от сърце на Боби, Хилда и Наско, а на вас бих искала да покажа няколко снимки с децата. Те са най-сладките и значими участници. Вижте ги какви са симпатяги! 

  На 30 април 2015 г. се състоя 11-та по ред вечеря на Бакхус с любител гост-готвач. Честта този път беше моя.
Гостите имаха възможност да се запознаят отблизо с малко познати или непознати ястия, запазили се в различните краища на България. Благодаря от сърце на поканата на Бакхус! За мен беше чест и предизвикателство да готвя за гостите на Томеко. Надявам се всички да са останали доволни! 

В края на всеки ноември в красивото родопско градче Смилян се провежда празникът на боба. Едно уникално изживяване, изпълнено с много веселие и вкусни български гозби. Трапезата наистина е внушителна. Хората от Смилян и околните села сърцато приготвят традиционни храни, най-вече от фасул. Опитах незнайни за мен ястия, едно от друго по-вкусни! Бобът е представен и през погледа на занаятите. Детската изложба на картини отбобени зърна в читалището е толкова мила и симпатична, че с часове можеш да и́ се радваш. Нашенският боб от горното поречие на Арда е една от малкото храни, защитени с патент за словесна марка. Местните хора го отглеждат от времето на турското робство. Смилянският боб вирее на височина от 820 до 875 метра надморска височина, иска зимата да е мека, а лятото хладно, защото при над 33 градуса цветчетата му окапват. За да бъде автентичен, трябва да се отглежда край Арда, да се полива с нейните води и да расте на земята, покрай която се вие реката. Този фасул притежава уникален вкус и е известен не само у нас, но и далеч зад границите на страната. Методът на отглеждане традиционно се е запазил с поколения наред. Насажденията се обработват ръчно, тори се с естествен оборски тор. От четири години местните производители са под крилото на международната организация Slow food, която направи смилянския боб един от президиумите си наред с Нафпавока от Горно Драглилще, Зелено сирене от Черни Вит и Каракачанската овца.

С удоволствие се включих в този празник заедно с Тони и Ники. Приготвихме пълнена тиква с телешко от Родопите и Чийз кейк с родопска извара и тиква.