Ефирна торта с много цвят и вкус, която може да се приготви във всеки сезон. През лятото с пресни плодове, а през останалото време със замразени череши или с компот. Аз използвах плодовете от компот от тъмни череши. Вкусът подчертах с тонка-бобче, което придава много лек и ефирен костилков аромат. Използвате няколко капки есенция бадем, ако нямате тонка-бобче. За тортата е нужно пюре от череши. Ако го направите от пресни или замразени плодове, може би ще е нужно да добавите малко захар. Просто опитайте на вкус и подсладете. Тортата е чудесна и с вишни.
За приготвянето и́ са необходими два дни. Нужно е вътрешният слой да бъде замразен преди да се сложи върху основния крем. Може да направите това много по-рано. Например, аз го подготвих две седмици преди да сглобя изцяло тортата. Това е голямо улеснение, ако човек не разполага с много свободно време. Готовата торта също се замразява, ако искате да бъде полята с огледална глазура или да се напръска с велур спрей за торти. Ако решите да я украсите само с пресни плодове и сметана е достатъчно да я оставите да се желира в хладилника, след което да я освободите от формата. В този случай е добре да се използва разтегателен пръстен за торти и ацетатно фолио, което да сложите от вътрешната страна по стените на пръстена.

Месни и Сирни заговезни са подготовка на човешкия организъм за най-дългия пост в годината. Постенето крие в себе си магически сили, които трябва да предизвикат плодородието. Постът символизира временна смърт, след която винаги следва ново раждане и цикълът от безплодие към плодовитост остава вечен.

В Неделята на всеопрощнието искаме прошка от близките си. "Простено-прости" - две думички, които ни припомнят, че в християнството има много мъдрост и добрина. Църквата призовава вярващите да пречистят душите си и да се изпълнят с мир, любов и смирение. "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви"-учи ни Исус Христос.
На този ден празнуваме Сирни заговезни (Неделя Сиропустна). Това е последният ден преди Великия пост, в който е разрешено да се ядат млечни продукти и риба. На трапезата трябва да има баница, халва, яйца и орехи. Обичаят (Хамкане) повелява от тавана да се спусне червен конец, на който е завързано парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният завърта конеца, а децата се мъчат само с уста да уловят халвата или яйцето. След хамкането старите са запалвали червения конец и са гадаели каква ще е годината. За младите жени в къщата, ако конецът припламне, скоро ще ги чака сватба.

Празникът се свързва с отиващата си зима и настъпващата пролет. На мегданите в селата се палят високи клади. Вярва се, че колкото по-висок е огънят, толкова по-плодородна ще е годината. Момците хвърлят в двора на изгорите си "чавги"- запалени дрянови стрели, символизиращи любовния им трепет. Всички са облечени празнично, играят се хора и се пеят песни.

Велики заговезни са два християнски правословни празника, които се празнуват винаги в неделя. Месни заговезни е осем седмици преди Великден, а Сирни седем. Думата "заговезни" идва от заговявам, (постя), а празниците са наречени Месни и Сирни заради обредната трапеза. На Месни заговезни се яде месо, а на Сирни млечнна храна.

По традиция на Месни заговезни младите ходят на гости на кумовете и родителите на булката. Даряват варена кокошка, пита и червено вино. Семейството се събира около богата трапеза, на която има свинско, сарми, баница с месо, суджук, тиква и сушени плодове, за да могат гостите да заговеят за последно. Това е последният ден преди Великия пост, в който е разрешено да се яде месо.
За празника бих искала да ви предложа вкусна гозба от книгата ми "Празнични рецепти".

Приготвят се за минути, пекат се кратко и са необходими само 3 съставки. Какво по-лесно? Лешниците може да замените с бадеми или орехи, а нутелата с друг подобен течен шоколад. Сладките наподобяват ореховки, но не са твърде хрупкави, а по-скоро леко дъвчащи. Просто прекрасни!

Торта Гараш се приготвя почти във всеки дом. И всеки има своя предпочитана рецепта. Независимо, че тортата е създадена от австроунгарец, тя се смята за българска. Коста Гараш я прави за първи път в Русе през 1885 година. По това време талантливия сладкар ръководи тогавашния хотел „Ислях хане“. Тортата, която носи неговата фамилия подслажда живота на люде с висок ранг и бързо става известен и предпочитан десерт. По-късно Коста Гараш се премества в София и управлява хотел „Панах“. Само в сладкарницата на хотела столичани са можели да опитат парче от сладкото изкушение. За масовата публика тортата се появява за първи път в книгата на Поликсена и Христо Семерджиеви. От 1935 година до ден днешен е любима на всички българи и обикновено се прави по специален повод.
Като всяка известна торта и тази търпи различни вариации, но основните съставки остават винаги едни и същи-орехи, шоколад и сметана. Моят вариант не е по-различен от множеството рецепти, но у дома е многократно изпробван и резултата е великолепен. Ще напиша рецептата и ще споделя с вас как я правя аз, за да се получи съвършено равна торта. Малките хитринки ще допринесат за перфектна визия. Заповядайте!