Свинско с кисело зеле. Любима българска класика! Така се случи, че тази зима съм лишена от тази вкусна гозба. В Германия няма хубаво българско кисело зеле, а това, което може да се купи от турските магазини не е по моя вкус. Въпреки това, в Германия има най-различни ястия с кисело зеле. Киселото зеле тук се продава фино нарязано, направо на конци. Германците го готвят обикновено с малко захар, вино и ароматни подправки. Към него винаги има някакво месо или вурст. Днес искам да ви предложа една типична немска гозба, която е разпространена из цяла Германия. Каслер се нарича голям къс свинско месо, което се държи  3-4 дена в 20% солен разтвор и след това минава през студено опушване. Една от теориите е, че първи прави Каслер един месар в Берлин. Други източници посочват, че името произлиза от града Касел. Няма категорични сведения за произхода на каслера, но това не е и нужно. Важното е, че Каслер е едно обичано от всички германци месо, което най-често се приготвя с кисело зеле и се сервира с картофено пюре. Ще се радвам, ако ви допадне рецептата и я опитате. А вие хапнете заради мен едно хубаво българско свинско с кисело зеле!

Ако лимонената трева е по-твърда я разрежете по дължина и извадете само сочната вътрешност. Твърдата обвивка сложете в маринатата и я отстранете преди да изпържите пилето. Опитайте предварително маринатата на вкус за да балансирате солеността.  Ако е нужно добавете соев или рибен сос. Ако по време на самото пържене ви се стори, че има нужда от допълнително мазнина, сложете 1-2 с.л. олио. Пилето става много вкусно, ако към маринатата прибавите и малко ситно нарязана люта чушка.

Убедена съм, че всички обичаме да похапваме от онези вкусни пилета на грил, които така апетитно цвърчат и  се въртят на големите шишове. Хрупкава златиска кожичка, сочно месо и неповторим аромат, който може да го даде само печенето на грил. У дома този ефект се постига при фурните, които имат въртящ се грил. Лично аз нямам такава фурна, но успях да приготвя такъв суперски шпикован джолан, че дори и германците биха ми завидели! Кожичката така се препече, че стана като пуканка. Крехка, хрущяща и невероятно вкусна. Сочно месо, шпиковано с малко чесън и моркови, и това е всичко. При печенето зползвах новия тефлонов протектор за фурна на Fino. Да обясня накратко какво е това и как се използва. Всъщност, много е простичко. Протекторът представлява голям тефлонов лист, който се постила на дъното на фурната. Материалът му е такъв, че отразява топлината и я връща обратно към храната, която се готви. Соковете и мазнините капят по него, но не загарят и не се вдига онази неприятна пушилка от изгорялата мазнина. Месото е поставено направо върху решетката на фурната и топлината, както и вентилацията го обгръщат равномерно от всички страни. По същият начин може да приготвите не само джолан, а и пиле, риба или картофи. Тефлоновият протектор е за многократна употреба и се почиства лесно. Може да се измие дори в миялна машина.

Когато запичаме на тиган някакъв продукт с много малко мазнина, е добре да ползваме съдове с незалепващо покритие. Тефлонови или керамични са най-разпространени в домакинството и най-достъпни като цени. Кой от двата вида? При всички случаи керамичен тиган/тенджера! Изработен е от сплав на основата на глината и не съдържа вредни за здравето вещества. Освен това издържа на нагряване до 450*С, докато тефлоновият след 260*С започва да отделя токсични вещества. Керамичният не се драска, но затова пък на пазара е пълно с фалшификати, които нямат нищо общо с истината. Може би преди всичко трябва да се ориентираме по фирмата-производител и цената. Все пак, ако имате предпочитание към тефлоновите съдове, ползвайте ги смело. Те са чудесни, единствено трябва да внимавате да не нараните повърхността им. Ако тиганът ви вече е надраскан, хвърлете го. Тъй като покритието съдържа PFOA или перфлуороктанова киселина, не е нужно да я поглъщаме и нея, нали? Керамика или тефлон, въпрос на избор. Истината е, че съдове с незалепващо покритие са изключително удобни и практични за всяко домакинство.

Помня, че едно от лакомствата в детските ми години беше цветния оризон. Сега се чудя, какво толкова съм му харесвала, но имайки предвид, че по онова време нямаше кой знае какъв избор по магазините, и оризонът беше нещо специално. Както се казва, понякога и ракът е риба.
За днешната рецепта реших да разнообразя класическата панировка с галета и вместо нея да ползвам натурален оризон. Ето какво се получи: