Супи

 

Acquacotta е традиционна тосканска супа от района на Мерема. Думата буквално означава "сварена, преварена вода". В началото Acquacotta е била храна за овчарите и изобщо за по-бедното население. Продуктите са се намирали във всяка италианска ферма-хляб, овче сирене, лук, тоскански зехтин, целина, домати, яйца и босилек. Създадена е, за да се използват дори най-малките остатъци от изсъхнал хляб, който напоен от вкусните зеленчуци се превръща в нещо много вкусно. Супата е гъста, ароматна и наподобява яхния. Готви се на бавен огън, което засилва ароматите и плътността, а италианците казват, че точно в това се крие тайната. От бавното задушаване лукът става невероятно сладък. Готви се в плитък съд, за да може яйцата да останат на повърхността, а не да потънат в дълбоката тенджера. Вариантите днес са много и общо взето всеки я приготвя с това, което има под ръка. Аз ще се придържам към по-класическия вариант с продуктите, които вече изброих. Рецептата е на Валерия Пицини, тоскански готвач с две звезди Мишлен. Опитайте я и вие, а ако имате път към Тоскана непременно се насладете на Acquacotta, приготвена в някоя траттория.

 

Тази ароматна супа събуди любопитството ми заради царевицата. Подходих към нея с леко недоверие, но бях очарована от сполучливия баланс между аромата на сиренето и сладостта на царевицата. По рецепта супата е с много силно на вкус и аромат сирене. Списания Genuss препоръчва рокфор, стилтън или горгонзола. Нека всеки от вас сам прецени какъв вид сирене ще използва, то е изцяло въпрос на вкус. Личното ми мнение, че 200 г толкова остро сирене е много за тази супа. Ако се спрете на рокфор или стилтън бих препоръчала да намалите количеството на 100 г. Но, както споменах, всичко е въпрос на лично предпочитание. Сгответе супата така, че да ви е вкусна. На мен ми беше и горещо препоръчвам да я опитате и вие. Тук може да видите още една рецепта от алпийската кухня.


 

Гаспачо е традиционна испанска супа, която има най-различни варианти. В основата са сладките слънчеви домати, а оттам нататък импровизациите са много. Независимо от какво ще направите гаспачо, важно е само едно-супата да се сервира студена. Испанците се смеят на многобройните случки с туристи, които са връщали на сервитьора супата за претопляне. Към гаспачо най-добре върви хрупкава чеснова франзела или крутони. Испанците обикновено я сервират с допълнително пресни зеленчуци, а аз реших да я поднеса с патладжан.

 

Това е една от любимите ми гъбени супи. Нарекох я на името на приятелката ми Габи, от която знам рецептата. Всъщност, всеки път я изменям. Слагам различни зеленчуци и подправки. Единствено яйцата са задължителни във всяка моя импровизация. Точно те правят супата интересна и различна.

 

Една супа-импровизация, която се оказа много успешна у дома. Комбинацията с праз и тиква наистина е много добра, а царевичния грис я прави още по-интересна и вкусна. Ще се радвам да опитате!

 

На вашето внимание една чудесна есенна крем супа от бял боб. Много различна на вкус и аромат от традиционната ни бобена чорба.

 

Чипсът от бекон е чудесна добавка към супи и салати. Може да направите по два начина, сами изберете. Подредете тънко нарязаните лентички бекон в тава, покрита с хартия за печене и го изпечете във фурната докато стане твърд и хрупкав. Вторият начин е да направите това в сух тиган с незалепващо покритие и за запечете бекона докато изтече мазнината  и отново стане хрупкав. Отцедете бекона от излишната мазнина върху домакинска салфетка и след като се охлади го начупете на парченца.

 

Преценете гъстотата на двете супи според вашия вкус. Ако е нужно добавете малко вода. За да не се смесят пластовете супите трябва да бъдат достатъчно гъсти. Вместо течна сметана може да ползвате заквасена, а за по-плътен вкус да добавите и малко натурално крем сирене.

 

Може да направите супата със замразен или консервиран грах. Има вариант и със сушен, но той е със съвсем друг вкус и плътност. Лично на мен ми наподобява нахут. Пак е много вкусно, но определено със зелен грах е далеч по-свежо. Много приятна супа, опитайте я.

 

Една много свежа студена супа от Самоковския край. Може предварително да кипнете джанките за да отстраните костилките им или да ги почистите с ножче. Ако обичате по-кисело увеличете количеството на джанките. Аз сервирах супата с кашкавалени крутони, но би подхождало и натрошено сирене.

 

Мила Иванова от списание "Всичко за жената" ни дава няколко чудесни съвета, как да приготвим правилно карфиол.
1. Преди готвене накиснете карфиола за половин час в студена вода и оцет, за да отстраните евентуално насекомите, които са останали сред розичките му.
2. Не варете или не задушавайте главата цяла, защото няма да получите добър резултат.
3. Ако искате да избегнете силния серен аромат при варенето, сложете във водата 1 дафинов лист.
4. За да се запази белия цвят на карфиола, пуснете във водата парче лимон или налейте малко прясно мляко.
5. Не го оставяйте във врялата вода, отцедете го веднага в гевгир.
6. За печен карфиол не се налага да го бланширате предварително.

 

Ако желаете да гарнирате супата с оцветени в червено резенчета карфиол, както съм направила аз, отделете 1-2 розички и ги сложете при червеното цвекло. За да се оцветят добре са нужни няколко часа. Не варете карфиола, хубаво е да хрупка приятно. Нарежете го на тънки филийки и сложете върху супата.

 

Това е любимата супа на синът ми. А щом на детето му харесва, знаете-няма по-щастлива мама! Ще се радвам, ако и вашите деца я харесат.

 

Като започвате да готвите супата налейте вода, колкото да покриете месото и зеленчуците. След като пасирате супата преценете дали течността е достатъчна и ако е нужно добавете още вода. Не преварявайте броколите. Много по-вкусно е, ако останат хрупкави. Супата става с още по-плътен вкус, ако добавите и 1-2 с.л. крем-сирене.

 

 Сьомгата остава все още скъп продукт, който не можем да си позволим всеки ден, независимо, че се отглежда в морски ферми. За дива сьомга даже не смея и да мечтая... Днес ви предлагам една фантастична крем-супа, чиято стойност в пари е много малка, но пък откъм вкус е неоценимо висока. Мидите и скаридите, с които съм я гарнирала са само за разкош и може спокойно да ги пропуснете, тъй като нямат отношение към основната рецепта.

 

Древно растение е лещата. Първите сведения за отглеждането и́  датират отпреди 8000 години. Има какви ли не сортове леща, които са различни и на цвят-от бледожълто, оранжево, червено, до тъмнокафяво и черно. У нас по-популярна е кафявата леща, но в света се консумира най-много червена. Тя е идеална за крем супи, пастети и къри. Сварява се много бързо, но въпреки това е добре да се накисне предварително за 15-20 минути.

 

Тази вкусна гъбена чорба научих от приятеля ми Ники Куманов. Как по друг начин да я нарека, ако не на негово име? Благодаря ти Ники от името на всички, които ще прочетат рецептата и ще опитат чорбата. Благодаря ти, приятелю, независимо, че вече не си сред нас. Знам, че ме чуваш.
Всъщност, няма кой знае какво да се пише за тази супа. Обичате шкембе чорба, нали? Излишно е да ви обяснявам как се прави, всеки знае. Но все пак... заради гъбената вкусотия ще ви опиша на кратко.

 

Една интересна супа с.... краставица. Да, нетипичен продукт за супи, освен за таратор. Но истината е, че с карставица тази ароматна супа става още по-вкусна. Ако желаете супата да е по-гъста можа да я уплътните с малко нишесте, размито в студена вода или да увеличите количеството морков. Супата е много ароматна, а краставицата и ментата и придават невероятна свежест.

 

Знам тази стара българска супа от моята приятелка Юлия. Препоръчвам ви я, особено когато нямате време за готвене или по-специални продукти в хладилника. Да ви е сладко!

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.