Тестени

 

Във всеки край на България има различни видове баница. С различни пълнежи, различно оформяне и различни кори. От вкусни по-вкусни! На баницата с лапад или спанак баба ми казваше "щирник". Правеше си я съвсем класическа като подредба, а аз реших да я направя на охлювчета. От себе си добавих също галетата и заливката със заквасена сметана. Приказна е, опитайте!

 

Изварата прави този хляб по-тежък от обикновения. Благодарение на нея той не изсъхва и дни наред остава мек и еластичен отвътре. Изисква по-дълго печене и е най-вкусен леко топъл или напълно изстинал.

 

Любимо лакомство на всички германци са тези мини изварени понички. Продават се във всяка пекарна и се приготвят във всеки дом. Не минава празник без тях и навсякъде из улиците се носи сладкото им ухание. Кваркът е вид много фина неовкусена извара, близка до италианската рикота. Quarkbällchen буквално означава "Изварени топченца". За разлика от останалите видове понички и най-вече от прословутите берлински, те са малки, тестото е без мая и не се пълнят. Това, което ги прави вкусни топли, както и студени е изварата. Точно тя е причината тестото да остане свежо, меко и леко влажно дори и ден-два след приготвянето им. Знаете, че повечето понички не са вкусни като престоят. А тези са наистина чудесни! Кваркът, който трудно се намира у нас може да замените с фина неовкусена извара (непременно я претрийте или пасирайте за да стане възможно най-гладка) или с рикота. За отличен резултат най-важно е пърженето. Поничките се пържат в много мазнина, но задължително на по-слаб огън за да не прегорят отвън и добре да се изпържат отвътре. Рецептата е класика от немската кухня и заслужава внимание, макар подобни изварени понички да се приготвят в Русия, Чехия, Полша, Италия и други страни.  Насладете им се!

 

Май няма по-бърз и лесен хляб от този, опитайте го и вие. Хлябът се напуква на различни места и става с много артистичен вид. След изпичане трябва да се получи плътна, твърда и хрупкава коричка.

 

Йоркширкският пудинг е традиционно английско печиво, приготвено от рядко тесто, подобно на палачинковото. Често се сервира като заместител на хляба, но може да се напълни с вкусен пълнеж, да се полее със сос или да се поснесе като десерт. Приготвя се лесно и бързо, а ароматът на масло и меката въздушна структура на тестото не са оставили никого равнодушен.

 

След като хлябът се охлади напълно го начупете или нарежете. Толкова мек, вкусен и уханен, че му е нужно само парче хубаво българско сирене.

 


Ако имате ароматно сирене тип Грюер или Чедър не се колебайте да сложите от него в сместа. Кашкавалките ще станат фантастични!

 

Ето това е щоленът, който обичам. Не харесвам тези, които се правят с мая. Колкото и да престояват, тестото винаги остава тежко, твърдо и сухо. Кварк щоленът се прави в Германия по време на Коледните празници наравно с този, който е с мая. Въпрос на вкус е кой ще ви хареса повече. Кравкът е фина неовкусена извара, подобна на рикота. Спокойно може да го замените с нея или друга фина извара. Най-хубавото при този обреден сладък хляб е, че колкото по-пресен е, толкова е по-вкусен. Леко топъл е повече от чудесен. Така че, няма никаква нужда да престоява дни наред като щолена с мая. Приготвя се много бързо и лесно.
Ще се опитам да ви разкажа за произхода на щолена, доколкото това е възможно. Първите писмени източници са от 1329 г. Бишофът на Наумбург разрешава с указ на пекарите да създадат своя собствена гилдия. Наред с данъчните задължения, пекарите е трябвало от сега нататък всяка година по Коледа да доставят на бишофа по два големи бели хляба, наречени щолени. Всеки един то тях е трябвало да съдържа по половин шефил пшеница (около 39 литра). Мерките са били само за обем, не за килограм. Щоленът е предсавлявал изпечена смес от брашно, мая, олио и захар. Не е бил особено вкусен, но в годините се е обогавявал все повече. Въпреки това, пшеницата по онова време е била лукс, до който са се докосвали само заможните. Щолен на старонемски означава стълб, подпора. Лично аз предполагам, че от там идва името на тези огромни хлябове. Доста по-късно при щолена се появява името Сhriststollen, което символизира и с формата си Христос в повой. До ден днешен в Германия по Коледа се правят огромни щолени. Един от  най-известните е Дрезденсикя, наситен с масло, стафиди и бадеми. През 2010 г Дрезденският щолен става запазена марка в Европейския съюз. Според този сертификат той трябва да съдържа на 100 г брашно най-малко 50 г масло, 65 г стафиди, 20 г кандирани корички и 15 г бадеми. Консервиращи вещества и аромати на се разрешени. Щоленът може да се оформя само ръчно. Вашият щолен може да е също толкова добър. Опитайте!

 

Обикновено подобен род печива първо се пълнят със съответния пълнеж и след това се заливат със сметаната. Препоръчвам ви този път да направите обратното. Така крушата и сиренето получават една вкусна коричка и приятен загар.

 

Тази чудесна рецепта за козунак ми е мил спомен от близък мой приятел, който за жалост вече не е сред нас. Всяка година ги правя и го споменавам с обич. Ники, където и да си, благодаря ти!

 

Нов опит с козунак без месене. Чудесен се получи, много пухкав и лек. Тестото се бърка само с миксер. Може да го направите в кухненски робот, а ако ползвате обикновен миксер, ползвайте спираловидните бъркалки за тежко тесто. Тестото може да изпечете в кексова, тортена или венец-форма.

 

Любимите кифлички на баща ми бяха козуначени с орехова плънка. Беше толкова щастлив, когато му ги правех! Разбира се, научила съм ги от баба, но най-голямата ми награда беше, че той харесваше моите кифлички повече, отколкото на майка си. Продължавам да правя кифличките, не само защото са ми мил спомен, а и защото са великолепни на вкус. Днес ви предлагам същото тесто и пълнеж, но оформени като венец.

 

За това вкусно козуначено руло може да приготвите пълнеж от печени ябълки на фурна. В този случай ги нарежете на половинки, напълнете ги със захар и изпечете докато се карамелизират. Би се получило чудесно и с печени круши или дюли.

 

Чудесна закуска за малки и големи! Може да приготвите тестото от предния ден и да го съхранявате в найлонов плик в хладилника. Преди да го ползвате го оставете на стайна температура за 2 часа.

 

Дълга история има пармезанът. Още отпреди 900 години питите ароматно сирене са се правили от монасите-бенедиктинци в района на Парма и Реджио Емилия. До ден днешен традицията е спазена и технологията е непроменена. Това е може би най-известното италианско сирене. Името му идва от района, в който се прави - Емилия-Романя. Извън пределите му не може да се използва запазената марка " Parmigiano-Reggiano". Сиренето зрее, оформено на големи тежки пити от една до три години. Спрямо зрелостта има различен цвят и вкус, както и цена, разбира се. Зрелостта му майсторите проверяват и определят, като го почукват с малки чукчета. Сиренето им "пее", само им казва дали вътрешността е плътна или има кухини, което никак не е добре. Всъщност, питите, в които е имало такива кухини се продават разфасовани на парчета или настъргани. Именно затова качественият Пармезан се продава на цели пити, които се режат със специален нож. С други думи, по възможност купувайте Пармезан от пита.

 

Невероятно добра рецепта за кулич! Почти няма разлика с нашия козунак, но се приготвя в пъти по-лесно и бързо. Тъй като брашното е по-малко като количество, отколкото е нужно за козунак, изпечените куличи стават много пухкави и меки, а същевременно еластични. Най-хубавото е, че са все така хубави и след няколко дена. Руската класиказа приготвяне на пасхален обреден хляб е доказана и обичана по цял свят. Няма да съжалявате, ако опитате и вие.

 

Една закуска от детството ми. Баба ги наричаше със странното име "лаланги". Сладко име, нали? С братовчедка ми излапвахме неимоверно количество от тези вкусни пържени залчета. Рецептата е много семпла, лесна и с малко продукти. Сигурна съм, че и вие я приготвяте, но реших все пак да я напиша. Старите рецепти трябва да останат живи, те са прекрасни!

 

Чабатата е традиционен италиански хляб, отличаващ се с твърда хрупкава коричка и мека еластична среда. Най-впечатляващи са големите шупли, които се образуват в хляба. Те се получават благодарение на три неща. Бига, дълго втасване и голямо съдържание на вода в тестото. Бигата е предварително приготвена смес от мая, брашно и вода. Оставя се за 8-10 часа, за да се получи закваска. След това се започва приготвянето на тестото.
Първоначално този вид хляб сe e правел само в Лигурия, но бързо набира популярност и става любим в цял свят. Днес разновидностите на хлебчетата с форма на чехъл (ciabatta-чехъл, пантоф) са най-различни, а рецептите безброй. Искам да ви предложа един от вариантите, който е най-мързелив. Без предварително приготвяне на бига и без никакво месене. Нужен ви е само миксер или кухненски робот. Уверявам ви, по нищо не отстъпва на чабатата, която изисква дълга подготовка. Хлябът е изключително вкусен, еластичен и с дни остава мек и влажен, което винаги е проблем при домашните хлябове. Редовно ме спасява, ако у дома няма троха и наистина често го приготвям. Ще се радвам, ако го опитате и ви хареса.

 

Тестото за кроасаните може да съхранявате във фризер месеци наред и да го ползвате когато ви е нужно. Достатъчно е само да го размразите и разточите. Нарежете на триъгълници и завийте кроасани. Самите кроасани също могат да се замразят готови: завити и напълнени с плънка по ваш избор. Тестото е подходящо за сладки и солени пълнежи. След като ги извадите от фризера ги размразете и намажете с разбито яйце. Оставете ги да втасат. Това е първото и единствено втасване на тестото. Не е необходим нито предварителен квас с маята, нито втасване на тестото след като е омесено. Прясната мая може да замените със суха, както и водата с прясно мляко за да получите по-фин вкус. Разбира се, кроасаните са най-вкусни с прясно, а не със замразено тесто.

Брой прегледи на статиите
3345786
Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.