За това вкусно козуначено руло може да приготвите пълнеж от печени ябълки на фурна. В този случай ги нарежете на половинки, напълнете ги със захар и изпечете докато се карамелизират. Би се получило чудесно и с печени круши или дюли.

Ако обичате кокос. няма как да останете безразлични към тези кифлички.  Нежни, ароматни и много вкусни, а леко топли са повече от изкусителни. От цялата доза се получават около 50 малки кифлички, оформени като охлювчета. Никак не са малко, затова може да направите половината. Тестото е подходящо и за други сладки пълнежи.

Чудесна закуска за малки и големи! Може да приготвите тестото от предния ден и да го съхранявате в найлонов плик в хладилника. Преди да го ползвате го оставете на стайна температура за 2 часа.

Дълга история има пармезанът. Още отпреди 900 години питите ароматно сирене са се правили от монасите-бенедиктинци в района на Парма и Реджио Емилия. До ден днешен традицията е спазена и технологията е непроменена. Това е може би най-известното италианско сирене. Името му идва от района, в който се прави - Емилия-Романя. Извън пределите му не може да се използва запазената марка " Parmigiano-Reggiano". Сиренето зрее, оформено на големи тежки пити от една до три години. Спрямо зрелостта има различен цвят и вкус, както и цена, разбира се. Зрелостта му майсторите проверяват и определят, като го почукват с малки чукчета. Сиренето им "пее", само им казва дали вътрешността е плътна или има кухини, което никак не е добре. Всъщност, питите, в които е имало такива кухини се продават разфасовани на парчета или настъргани. Именно затова качественият Пармезан се продава на цели пити, които се режат със специален нож. С други думи, по възможност купувайте Пармезан от пита.

Невероятно добра рецепта за кулич! Почти няма разлика с нашия козунак, но се приготвя в пъти по-лесно и бързо. Тъй като брашното е по-малко като количество, отколкото е нужно за козунак, изпечените куличи стават много пухкави и меки, а същевременно еластични. Най-хубавото е, че са все така хубави и след няколко дена. Руската класиказа приготвяне на пасхален обреден хляб е доказана и обичана по цял свят. Няма да съжалявате, ако опитате и вие.

Куличът е еквивалент на козунака и е обреден сладък великденски хляб. Тестото е богато, меко, пухкаво и ароматно. Обикновено в него се слагат стафиди и цитрусови кори. За разлика от козуначената плитка формата му е цилиндрична и почти винаги е пищно украсен с глазура, цветя, шоколадови яйца и др.
Днес бих искала да ви предложа един много лесен и бърз вариант за кулич, който е по-скоро като сладкиш. Прави се с извара и е без мая. Чудесна алтернатива за тези, на които не им се занимава с месене или нямат времето, необходимо за приготвяне на козунак или класически кулич. Бих казала, че е много вкусен и дни наред остава влажен, благодарение на изварата. Ще се радвам, ако ви хареса.

Една закуска от детството ми. Баба ги наричаше със странното име "лаланги". Сладко име, нали? С братовчедка ми излапвахме неимоверно количество от тези вкусни пържени залчета. Рецептата е много семпла, лесна и с малко продукти. Сигурна съм, че и вие я приготвяте, но реших все пак да я напиша. Старите рецепти трябва да останат живи, те са прекрасни!

Чабатата е традиционен италиански хляб, отличаващ се с твърда хрупкава коричка и мека еластична среда. Най-впечатляващи са големите шупли, които се образуват в хляба. Те се получават благодарение на три неща. Бига, дълго втасване и голямо съдържание на вода в тестото. Бигата е предварително приготвена смес от мая, брашно и вода. Оставя се за 8-10 часа, за да се получи закваска. След това се започва приготвянето на тестото.
Първоначално този вид хляб сe e правел само в Лигурия, но бързо набира популярност и става любим в цял свят. Днес разновидностите на хлебчетата с форма на чехъл (ciabatta-чехъл, пантоф) са най-различни, а рецептите безброй. Искам да ви предложа един от вариантите, който е най-мързелив. Без предварително приготвяне на бига и без никакво месене. Нужен ви е само миксер или кухненски робот. Уверявам ви, по нищо не отстъпва на чабатата, която изисква дълга подготовка. Хлябът е изключително вкусен, еластичен и с дни остава мек и влажен, което винаги е проблем при домашните хлябове. Редовно ме спасява, ако у дома няма троха и наистина често го приготвям. Ще се радвам, ако го опитате и ви хареса.

Тестото за кроасаните може да съхранявате във фризер месеци наред и да го ползвате когато ви е нужно. Достатъчно е само да го размразите и разточите. Нарежете на триъгълници и завийте кроасани. Самите кроасани също могат да се замразят готови: завити и напълнени с плънка по ваш избор. Тестото е подходящо за сладки и солени пълнежи. След като ги извадите от фризера ги размразете и намажете с разбито яйце. Оставете ги да втасат. Това е първото и единствено втасване на тестото. Не е необходим нито предварителен квас с маята, нито втасване на тестото след като е омесено. Прясната мая може да замените със суха, както и водата с прясно мляко за да получите по-фин вкус. Разбира се, кроасаните са най-вкусни с прясно, а не със замразено тесто.

Един бърз и лесен десерт, който ще искате да излапате скришно сами. От тестото съм направила две по-малки рула, но може да направите едно голямо. Препоръчвам да ползвате за намазване само белтък вместо цяло яйце или жълтък. По този начин коричката става невероятно хрупкава.

Може да подправите хляба с други подправки, ако не харесвате розмарин и риган. Дозирайте ги според вашата преценка.  Ако имате машина за хляб направете тестото в нея. Хлебчето може да изпечете в продълговата форма за кекс или да оформите малки питки.

Лесно, ефектно и много вкусно хлебче. Преди време видях идеята тук и реших, че просто не мога да не го направя! Няма да пиша точни мерки на продуктите, не е необходимо. Направете го ваш вкус. Да ви е сладко!

Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

Маковото руло е популярно из цяла Европа. В Русия и Украйна му казват "Маковый рулет.", в Полша "Makowiec zawijany ", в Германия и Австрия "Маков щрицел или щрудел". Както и да го наречем, за това руло винаги има специално отредено място на Коледната или Великденската трапеза. Празничното печиво е обреден хляб, чието тесто е подобно на нашето козуначено. Леко, въздушно и сладко. Не става на конци, тъй като мазнината не се прибавя по време на месене, но действително е много вкусно. Разбира се, цялата тайна се крие в богатата макова плънка, ухаеща на ром, ванилия и цитрусови кори. С този пълнеж може да се приготви и класически козунак или кифлички. Маковият пълнеж може да приготвите сами, както и да купите готов смлян мак.

Другото, което мога да кажа е, че и маковата плънка, и тестото са идеални за замразяване. Това доста улеснява работещите домакини, които не разполагат с много свободно време. Заслужава си да направите повече тесто и пълнеж и да ги замразите. Така винаги ще имате възможност набързо да завъртите вкусни кифлички или нещо друго.
Бих искала да споделя с вас моят вариант на руло с мак. Казвам го, тъй като рецептите са стотици. Докато човек открие точната, която му допада ще трябва да направи доста рула. За мен това е съвършеното тесто за подобен вид печива. Много е качествено и горещо го препоръчвам. А пълнежът винаги е по избор, знаете. Надявам се да го опитате, да останете доволни и да разнообразите Великденската си трапеза.

Една пълнена питка, пролетно оформена като маргарита. А вътре са типичните съставки за Пица Margherita. Разбира се, количеството на пълнежа в случая е по-скоро символичен, съвсем не е достатъчен за да се насладите на една Пица Margherita. Затова сервирайте питката с допълнитело моцарела, доматчета и босилек. А ако предпочитате друг пълнеж, не се колебайте да го замените с този, който аз ви предлагам. Всичко е въпрос на идея, вкус и въображение.

С посочените продукти стават доста кифлички. Обикновено провя половината доза и нареждам кифличките в голямата правоъгълна тава на фурната. Кифличките са със страхотна хрупкава маслена коричка отдолу и с невероятно ухание на масло. Опитайте ги!

Ето една съвсем различна рецепта за кроасани. Без мая, без напластяване на маслото, без дълго месене. Ухаят неустоимо на масло и се топят в устата. Тестото може да се приготви дни предварително и да се съхранява в хладилник. Рецептата е от списание Genuss, което много харесвам. Не съм променяла нищо по нея и резултатът беше великолепен. Правих кроасаните с кварк, което е вид много фина извара, подобна на рикотата. Заслужава си да ги опитате!

Бързи мекици с газирана вода и без никакъв набухвател. Получават се големи шупли, хрупкави са по краищата и много крехки. Еластичността при класическите мекици с мая тук липсва. Разбира се, нищо не може да се сравни с нашенските мекици. Така уханни, меки, жилави и неустоимо вкусни! Като си идвам в България има три задължителни неща, които правя. Да си хапна мекици, баничка и кебапче. Но не в ресторант или домашно приготвени, а от онези, които се продават по пазарите. Ей така, на крак. Но да не изпадам в носталгия, а да се върна към мекиците с газирана вода. Няма да съм честна, ако ви кажа, че и те са страшно вкусни. Хубави са и не приличат на нищо друго, освен на себе си. Със сиренце, някакво сладки или просто поръсени с пудра захар са чудесна закуска. Ще се радвам да ги опитате и да споделите, ако са ви харесали. Сами преценете дали да останат трайно в рецептурника ви или никога повече да не се сетите за тях.

Когато печете бутер тесто под форма на пай, тарталети или киш, добре е първо леко да го разточите за да не се надува и разлиства твърде много при печене. Така ще запази добра форма и няма да има опасност пълънката да изтече.

Франзелите може да направите и с пълнозърнесто брашно. В този случай не слагайте семена в тестото. Пълнозърнестото брашно е достатъчно ароматно. Ползвайте различни семки само за поръска.