Аспержите са фин зеленчук и трябва да се отнесем към тях с подобаващо внимание. След термична обработка трябва да останат хрупкави и сочни. Ето какво е нужно за да ги сварите правилно. В дълбока тенджера кипнете подсолена вода и пуснете в нея аспержите. Сварете ги за десетина минути. Проверявайте дали са готови в най-дебелата им част. Трябва да останат хрупкави и в никакъв случай да не са разварени. Времето на варене зависи от вида и дебелината на аспержите. Понякога са нужни до 5 минути, понякога десетина.
В зависимост от това, какви аспержи сте купили трябва да ги почистите по различен начин. При зелените аспержи с белачка за зеленчуци се обелва само 1/3 от стеблото, като се започва от най-дебелата част. Ако са тънки и млади няма нужда изобщо да се белят. Белите и лилави аспержи се белят по цялата дължина на стеблото. След като сварите аспержите ги шокирайте със студена вода и отцедете.

Искам да ви предложа моя любима салата, която редовно хапвам в една страхотна кръчма в София. А именно, едно малко кипро ресторантче със звучното име "Българанъ". Разбира се, салатата е малко изменена от мен, а вие на свой ред може да я дообогатите още. Въпрос на въображение и вкус. Да ви е сладко!

"Яжте люти чушки за да сте щастливи"! Странно, но капсаицинът в лютите чушки изпраща ясни сигнали до жлезите с вътрешна секреция и те започват да отделят ендрофини, които познаваме като "хормона на щастието". Отново героят капсаицин има способността да кара раковите клетки на простатата са се самоунищожават. Отново той облекчава остеопорозни болки, добре действа при високо кръвно налягане и е незаменим помощник в диетите за отслабване. Поне така твърдят учените в последните години, правейки на пух и прах старата история, колко са вредни лютите чушки. И все пак, хора със стомашно-чревни проблеми трябва да са особено внимателни към лютото, както и тези, коино имат неприятности с бъбреци и сърдечно-съдови заболявания. Така че, хапвайте лютичко, колкото да сте щастливи!

Морковите са едни от най-старите зеленчуци. Произходът им е азиатски и първите източници, в които се говори за тях са отпреди 5 000 години. Пиша за тях в мн.ч., тъй като в миналото са били бели, зелени, лилави, жълти, розови...всякакви цветове. Едва през 16 век холандски градинари успяват да ги култивират и превърнат в познатия ни днес оранжев морков. Странно нещо е живота. Сега пък се чудят как да направят отново моркови във всевъзможни цветове....

Дали се нарича така, защото родината му е Белгия нямам представа. У нас брюкселското зеле не е особено предпочитан зеленчук и това е жалко. Малките зелчици са с много нежен вкус и единственото, което трябва да се направи е да се подходи правилно към тях. Брюкселското зеле не е особено приятно в сурово състояние, тъй като е доста твърдо. Трябва леко да се бланшира, задуши или запържи. Категорично мога да кажа, че не обичам замразено брюкселско зеле. То е коренно различно от прясното иникога не го купувам. Но с удоволствие приготвям свежо зеле, като изпробвам различни рецепти. Ето една салата, която изисква минимална термична обработка, а на вкус е великолепна!