С удоволствие ви представям една великолепна торта на един от любимите ми сладкари Йохан Лафер. Опознах този човек от различни телевизионни готварски предавания, които той води в Германия, както и такива, в които е само участник. В тях той се занимава повече с готварство, отколкото със сладкарство. Но действително истинската му стихия е сладката част от кулинарията. Всъщност, Лафер е австриец и едва след приключване на военната си служба се премества да живее в Германия. През 1981 година става главен сладкар в мюнхенския ресторант Aubergine von Eckart Witzigmann. Но една година по-късно започва да работи в парижката сладкарница Gaston Lenôtre. След още една година наследява главното готваческо място в ресторант Le Val d'Or. Днес този ресторант има звезда Мишлен и 16 точки Гол Мийо. Лафер има още един ресторан, награден с 14 точки, собствено кулинарно училище, множество книги и великолепен усет към вкусната и красива храна!

Моята Великденска торта-гнездо е в кафявата шоколадова гама. Ако ви харесват повече свежите и весели цветове направете кремовете само с бял шоколад. Желираният крем за черупките оцветете с различни бои. А гнездото отстрани може да посипете с оцветен в зелено кокос. Гарнирайте с различни цветенца или други подходящи Великденски украси. Да ви е сладко и светъл Великден!

Поширането е процес на варене на продукт във вода или друга течност на температура 70-80°С. Течността не трябва да достига точка на кипене. По този начин се запазва целостта на продукта, текстурата и истинския вкус. Може да поширате по два начина:
1. Кипнете основната течност, в която сте решили да поширате. Махнете съда от огъня и сложете продуктите вътре. Оставете ги да престоят от 20 минути до няколко часа в зависимост от твърдостта им.
2. Загрейте продукта заедно с течността, но не повече от 80°С. Поширайте 15-20 минути, но времето отново зависи от плътността на продукта

Осмостенната кафеварка, която у нас до ден днешен наричаме "кубинска" е изобретение на италианеца Алфонсо Биалети. Неговите първи кафеварки от 1933 година са изложени в музеи в Милано и Ню Йорк. Една история разказва, че не кой да е, а самият Аристотел Онасис проправя пътя на Биалети към успеха с популяризирането на кафеварката. Според великия магнат това е било най-хубавото кафе, което е пил. Кафеварката бързо навлиза в домовете на хората, които нямали възможност да притежават машини за еспресо, а кафето, приготвевно в тях се нарича "мока". До ден днешен много хора са на мнение, че мока-кафето е по-добро от еспресото. Разбира се, и тук си има златни правила: кафето трябва да е специално смляно за мока, а не за еспресо, водата трябва да е прясна и не варовита. Кафето във филтъра трябва да е сипано до горе и след това добре притиснато. Вкусно кафе и концентриран извлек се получават само, ако се вари на тих огън и лекичко къкри. И най-важното: никога не мийте кафеварката с препарат, камо ли в миялна машина! Изплаква се само и единствено с вода. Италианците твърдят, че колкото по-дълго време използвате една кафеварка, толкова по-добро мока-кафе ще пиете. А те ги разбират тези работи ...

 Не подслаждайте крема допълнително. Нутелата е достатъчно сладка. Ако искате по-тъмни блатове може да замените бялата захар с фина кафява. Същото се отнася и за сиропа. В разбитата сметана също няма захар. Въпреки маскарпонето тортата е изключително лека и не е сладка. Най-добър вкус има, ако преди сервиране я извадите един час предварително от хладилника. Не препоръчвам тестото на блата да се изпече наведнъж. Най-добре е да бъде разделено на две части. Тортата е с малък диаметър, но е висока. Ако желаете може да направите по-ниска торта със стандартен размер 24 см, но мисля, че за да се напълни тортата с яйчицата и да стои добре е нужна височина. Затова избрах диаметър 20 см. Тортата е достатъчна за 12 парчета.