Морковите са едни от най-старите зеленчуци. Произходът им е азиатски и първите източници, в които се говори за тях са отпреди 5 000 години. Пиша за тях в мн.ч., тъй като в миналото са били бели, зелени, лилави, жълти, розови...всякакви цветове. Едва през 16 век холандски градинари успяват да ги култивират и превърнат в познатия ни днес оранжев морков. Странно нещо е живота. Сега пък се чудят как да направят отново моркови във всевъзможни цветове....
Дали се нарича така, защото родината му е Белгия нямам представа. У нас брюкселското зеле не е особено предпочитан зеленчук и това е жалко. Малките зелчици са с много нежен вкус и единственото, което трябва да се направи е да се подходи правилно към тях. Брюкселското зеле не е особено приятно в сурово състояние, тъй като е доста твърдо. Трябва леко да се бланшира, задуши или запържи. Категорично мога да кажа, че не обичам замразено брюкселско зеле. То е коренно различно от прясното иникога не го купувам. Но с удоволствие приготвям свежо зеле, като изпробвам различни рецепти. Ето една салата, която изисква минимална термична обработка, а на вкус е великолепна!
Предлагам ви едно допълнение към различни видове сирене, студени меса или дивеч. Може да замените черешите с вишни. Балансирайте вкуса според вашия. Опитайте и подправете с толкова захар, оцет и сол, че да ви хареса. Ако искате да съхраните плодовете за дълъг период ги направете както се приготвят сладка и конфитюри.
По време на печене периодично опитвайте вкуса на сока на соса и сипвайте по малко вода или чорба в зависимост от вашия вкус. Трябва да знаете, че какъвто е той, такъв ще е и вкуса на сармите. Ако месото не е достатъчно мазно налейте малко олио, но е още по-добре, ако ползвате свинска мас. Сармичките трябва да са меки, сочни и да останат на мазнина. Този вкус не може да се получи, ако месото е постно.
Сьомгата остава все още скъп продукт, който не можем да си позволим всеки ден, независимо, че се отглежда в морски ферми. За дива сьомга даже не смея и да мечтая ... Днес ви предлагам една фантастична крем-супа, чиято стойност в пари е много малка, но пък откъм вкус е неоценимо висока. Мидите и скаридите, с които съм я гарнирала са само за разкош и може спокойно да ги пропуснете, тъй като нямат отношение към основната рецепта.
