В последните години у нас стана много модерно да се говори за мъфин и къпкейк. Да видим каква е разликата между тях.
При мъфините текстурата на тестото е по-тежка, плътна и се отделя на големи късове, докато при къпкейка тя е лека, фина и въздушна. В държавите, от които идват тези сладкиши мъфините се хапват най-често на закуска, а къпкейка се счита за десерт, тъй като прилича на мини-торта. За да се получи тази разлика в текстурата на тестото съотношението между съставките е различно. При мъфините има повече брашно и по-малко мазнина, а къпкейкът се нуждае от щедро количество масло. С течностите и яйцата е същата работа. Мъфините изискват доста повече мляко и малко яйца, а къпкейковете обратно. Начинът на приготвяне също е различен. При първите сухите и течните съставки се смесват по отделно и след това се съединяват, без да се изисква миксер. За къпкейк е нужно разбиване на маслото и захарта до пухкав гъст крем, след което се добавят яйцата и сухите съставки. И може би най-голямата разлика е във външния вид. Къпкейкът е винаги с богата глазура от крем, докато мъфините си остават просто сладки хлебчета.
Рецептата, която ви представям е може би къпкейк, но на мен ми е по-симпатично да си я наричам с нашенското име "Кексчета".

Ако искате сладките да имат правилна форма ги изпечете в силиконови форми. Аз ползвах малки полусфери. Глазурата е по ваше желание: може да ги полеете със стопен бял шоколад или да направите ледена глазура от пудра захар и малко портокалов сок, която да оцветите с хранителни бои. Сладките са изключително трайни и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Вкусовете и консистенцията им се спояват и ги правят действително превъзходни!  

"Яжте люти чушки за да сте щастливи"! Странно, но капсаицинът в лютите чушки изпраща ясни сигнали до жлезите с вътрешна секреция и те започват да отделят ендрофини, които познаваме като "хормона на щастието". Отново героят капсаицин има способността да кара раковите клетки на простатата са се самоунищожават. Отново той облекчава остеопорозни болки, добре действа при високо кръвно налягане и е незаменим помощник в диетите за отслабване. Поне така твърдят учените в последните години, правейки на пух и прах старата история, колко са вредни лютите чушки. И все пак, хора със стомашно-чревни проблеми трябва да са особено внимателни към лютото, както и тези, коино имат неприятности с бъбреци и сърдечно-съдови заболявания. Така че, хапвайте лютичко, колкото да сте щастливи!

Морковите са едни от най-старите зеленчуци. Произходът им е азиатски и първите източници, в които се говори за тях са отпреди 5 000 години. Пиша за тях в мн.ч., тъй като в миналото са били бели, зелени, лилави, жълти, розови...всякакви цветове. Едва през 16 век холандски градинари успяват да ги култивират и превърнат в познатия ни днес оранжев морков. Странно нещо е живота. Сега пък се чудят как да направят отново моркови във всевъзможни цветове....

Дали се нарича така, защото родината му е Белгия нямам представа. У нас брюкселското зеле не е особено предпочитан зеленчук и това е жалко. Малките зелчици са с много нежен вкус и единственото, което трябва да се направи е да се подходи правилно към тях. Брюкселското зеле не е особено приятно в сурово състояние, тъй като е доста твърдо. Трябва леко да се бланшира, задуши или запържи. Категорично мога да кажа, че не обичам замразено брюкселско зеле. То е коренно различно от прясното иникога не го купувам. Но с удоволствие приготвям свежо зеле, като изпробвам различни рецепти. Ето една салата, която изисква минимална термична обработка, а на вкус е великолепна!