Кремове и сладоледи

 

Един от любимите ми летни коктейли е Аперол-шприц. Приготвя се от три части вино Просеко, две Аперол и една част газирана вода. Разбира се, много лед и резен портокал. Представям ви го във вариант на десерт. Комбинацията от плътния сладък крем и леко горчивото желе е изумително вкусна. Надявам се да допадне и на вас. Наздраве!
    

 

Преди години имах щастието да се запозная с едно прекрасно младо момиче-Кремена Кирева. Тя беше приготвила неустоим бананов сладолед и съвсем заслужено спечели награда от магазини "Пикадили". Подаръкът беше едно нежно сърчице на Сваровски, което изключително и́ подхождаше. Бях впечатлена от чудесния десерт, с който участваше на състезанието и обещах да го направя и публикувам. Днес с радост го представям  на вас. Едно разхладително ароматно вълшебство. Опитайте го!

 

До XVIII век този любим на всички десерт е известен в Европа като британски крем. Смята се, че сместта от яйца и захар е направена не в някоя професионална кухня, а в Тринити- колеж в Кеймбридж. Разбира се, французите оспорват това, като казват, че рецептата за крема е дело на главния готвач на Орлеанския херцог. От това възникват други спорове с испанците, които твърдят, че брюлето е взаимствано от каталунския крем Crema catalana.  Което и да е истина, важното е, че крем брюле и наистина един уникално вкусен крем, който може да опитате по света в какви ли не варианти. Ето един от мен с бял шоколад.

 

Само за пет минути работа ще получите чудесен сладолед! Много лек, пухкав и с нежна консистенция. Киселото мляко носи приятна кисела нотка, но разковничето е в разбитите на сняг белтъци. Точно те правят сладоледа като облак. За да получите тази ефирна структура не замразявайте десерта за дълго време. В противен случай ще се получат много кристали, тъй като сладоледът се приготвя без разбиване.

 

Любима класика, приготвяна по целия свят! Почти няма човек, който да не обича крем карамел. Каквито и вариации да търпи, основните продукти си остават винаги едни и същи: карамел, яйца, захар, мляко и ванилия. Крем карамелът се пече на водна баня, след това се охлажда добре и се обръща в чиния. Може да се направи в малки персонални формички или в една голяма.

 

Когато правите карамеления сос внимавайте да не се изгорите При прибавянето на водата в началото има опасност сместа за изкипи. Затова може да дръпнете за кратко съда от огъня и после отново да го върнете на него.

 

Кокосовият крем е много гъст. Затова сметаната, която се прибавя към него е течна. Продава се и кокосова сметана, която е кремообразна и по-течна от крема. Ако изберете нея е добре да разбиете млечната сметана на сняг и да я прибавите с леко бъркане към кокосовата. Чиата има леко желиращи свойства и допълнително уплътнява консистенцията на крема. Ягодите може да подсладите с друг ароматен конфитюр.

 

Не съм  уточнила за колко чаши са продуктите, тъй като всеки разполага с различни съдове като вместимост и форма, но от  това количество ще получите поне 8 прекрасни крема.

 

Може да приготвите крема с всякакви червени плодове. Подходящи са и замразени. Кремът е много лек и пухкав и не е подходящ за пълнеж на торти и рула. Може да го ползвате с тази цел, ако му добавите желатин. Ако ползвате извара вместо рикота непременно я претрийте първо през цедка или сито за да стане максимално фина.

 

Може да разсипете муса преди да се желира в отделни купички или форми. Ако е в един съд, най-лесно ще гребнете от него с гореща подсушена лъжица. По време на приготвянето му опитайте на вкус. Ако ви се стори, че не е достатъчно сладък прибавете още захар. Не преразбивайте сметаната. Достатъчно е да я разбиете до пухкавост, за да стане крема нежен и гладък. Мусът е подходящ за пълнеж на торти и рула, както може да видите от последната снимка.

 

Теринът е за около 15 порции. Ако не се притеснявате да консумирате сурови яйца, може да ги разбиете със захарта на крем без водна баня. Ако не ви дразнят семките на къпините не ги отстранявайте. Може да замените къпините с други ароматни плодове. Ще получите плътна шоколадова заливка, а не сос, ако увеличите двойно количеството на шоколада спрямо сметаната. Десертът може да се приготви и в кръгла тортена форма.

 

Този крем е популярен навсякъде по света под името Fruit curd. Най-подходящите плодове за него са цитрусите, както и ягоди и малини. Ще намерите различни рецепти и различни начини на приготвяне. Най-често ще прочетете, че се приготвя на водна баня и маслото се прибавя на малки бучки в края на варенето. Аз го направих по различен начин, но продуктите с малки изменения си остават същите: лимонов сок и кора, захар, масло и яйца. Различни са само пропорциите помежду им. Като краен резултат получих един фантастичен крем, който съхранявам в буркан в хладилника вече две седмици. Ползвам го за различни пълнежи, глазури или просто намазан върху кроасан. Кремът е много свеж и с наситен лимонов вкус и аромат. Яйцата и маслото му придават плътност и невероятно нежна кадифена структура. Ще се радвам да го опитате и вие.

 

Един от най-харесваните кремове е северноиталианският десерт Панакота (Panna cotta ), което буквално преведено означава варена сметана. Това е може би най-лесния крем на света и всеки може да го приготви. Вариациите, както и вкусовете са много и зависят от различните добавки, но основата винаги си остава една и съща: сметана, прясно мляко, захар, ванилия и желатин. Според някои източници десертът произхожда от Пиемонте и в началото се е сервирал топъл. Съдържал е жълтъци, пекли са го в слаба фурна и много е наподобявал на крем брюле. Когато са започнали да го приготвят студен са смесвали сметаната с рибен колаген, извличан от варени рибешки кости и ванилия за по-добър вкус. След време рибният колаген е изместен от желатина, който е използван и до днес. Други източници твърдят, че десертът е измислен от дама от унгарски произход, живееща в Ланге. А може би кремът е леко видоизменена версия на баварския крем? Има дори мнение, че панакота е един вид желе от мляко и нишесте (biancomangiare), сицилиански десерт от миналото, когато островът е бил под арабско владение. Кой знае... Като повечето велики открития в кулинарния свят и този крем търси своето авторство. Но най-хубавото е, че за нас това няма никакво значение. Важен е само вкусът и насладата, която ни носи.
Панакота е толкова популярен крем, че действително може да се срещне в най-различни варианти. Карамелен, шоколадов, с прясно или кисело мляко, с плодове, вегетариански с бадемово мляко и пектин, чисто плодов, солен, лют.... Една от хилядите вариации на този вкусен десерт е и моята панакота, приготвена с натурално крем-сирене Philadelphia, прясно мляко и лимоново желе. Ще се радвам да го опитате! И още нещо, касаещо правилното изписване на български. Преведено от италиански Panna cotta би трябвало да се изпише като две отделни думи.  Потърсих в Интернет как други кулинари са написали името, но навсякъде го срещнах слято като една дума. Така ще го напиша и аз, но ако някой знае как би било правилно, моля да сподели.

 

Този оригинален десерт е съставен през 1876 година в чест на придобиването на Аляска към територията на САЩ, въпреки, че източници твърдят за подобен сладкиш от доста по-ранни времена. Което и да е истина, на 1 февруари американците празнуват "Денят на Печената Аляска".

 

Това е може би любимия летен десерт у дома. Изключително кремообразен и вкусен. Може да го овкусите с крокант, други плодове от сладко и ядки. Импровизирайте с вкусове и аромати. Ако ви притеснява консумацията на сурови яйца разбийте белтъците с горещ захарен сироп, а жълтъците на водна баня.

 

Много харесвам този десерт и като вкус, и като по-различна визия. Ще се радвам да го приготвите и вие.

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.