Всички обичаме солена сьомга, независимо дали е пушена или не. Скъпо удоволствие е, но в тази рецепта ви предлагам вариант, как сами може да осолите тази вкусна риба. Определено е доста по-изгодно да си я приготвим сами, отколкото да я купим готова.  Ползвайте солената сьомга за различни салати, предястия или просто я хапнете на закуска върху препечена филийка, намазана с масло.

Тази емблематична руска салата обикновено се реди на пластове в дълбока чиния или купа. Сервира се като се гребе с лъжица. Салатата е с много повече майонеза, а в моята рецепта е малко и служи само за спойка. Предлагам вариант във форма на руло, който е чудесен за празнична трапеза. Рецептата търпи вариации. Понякога руснаците слагат варени яйца и кисели краставички. Не забравяйте да солите всеки пласт, но внимателно. Рибата и майонезата са солени.

Ако разполагате със сурови необелени скариди първо трябва да отстраните главите и обвивките. А ако скаридите са едри е нужно да махнете и жилката, която се намира в средата на "гръбнака". Лесно може да я отстраните, като с върха на остър нож направите надлъжен срез по "гръбнака". След това лесно ще я издърхате, като я захванете с върха на ножа. Разбира се, може да не правите това, но има опасност скаридите да загорчат, ако жилката не се отстрани.  

Оризовите кори са лека храна, полезна за храносмилането и се правят изцяло от ориз . Много е важно, че са подходящи за диабетици и за хора на по-специален хранителен режим, тъй като не съдържат глутен. От тях се правят китайските пролетни рулца, но може да направите дори баница. Подходящи са за задушаване на пара, за пържене или за сурова консимация.

Тези вкусни скариди се сервират в Сицилия и по целия свят под името „Gamberi con la Conza“, което най-простичко означава, че ястието е с хрупкава поръска от пресни хлебни трохи и натрошени или смлени бадеми. Тя се приготвя като се запържва за кратко в тиган. Conza може да се направи и с други продукти-различни билки, накълцана люта чушка, да се добави аншоа или каперси. За още повече вкус се настъргва Пармезан или Пекорино. Поръската е чудесна върху паста или риба. Импровизирайте с вкусове, които вие харесвате, но нека основата остане хлебни трохи, бадеми и зехтин.

Салца наричаме група от различни сосове, характерни за испанската и мексиканската кухня. Терминът бързо навлиза в световната кулинария и се утвърждава успешно. Може би най-известните видове салца са "Салца верде" и "Салца негра". Но разновидностите са много и се ползват най-различни продукти. Предлагам ви един вариант с манго и джинджифил, който отлично пасва към скариди и други морски дарове.

Представям ви любимата салата на един от най-обичаните от мен хора. Даже мислех да я нарека на негово име, но той си я харесва като "Сомбреро" и реших да я оставя така. Йори, благодаря ти! Приготвих твоята салата за приятели германци, но душа и сърце давам да я хапна с теб и Тони. Обичам ви!

Костурът е впечатляваща риба с вкусно месо и внушителни размери. Това са едни от причините да бъде предизвикателство за онези, които се увличат по спортния риболов и кулинарията.
Нилски костур (Lates niloticus) е хищен вид пресноводна риба от семейство Latidae.  Обитава основно водните басейни на реките Конго, Нил, Сенегал, Нигер и езерата Чад, Волта, Туркана и други водни басейни. Среща се и в езерото Марют в Египет.
Нилските костури са със сребристо тяло със син оттенък. Имат характерни тъмно черни очи, с яркожълт външен пръстен. Това е една от най-големите сладководни риби, като достигат максимална дължина от близо два метра, с тегло до 200 кг.
Костурът, който обикновено се предлага на пазара е най-вече под форма на филе. То е от по-малки на размер риби, достигащи максимум 3-4 кг. Филето е с приятен розовеещ цвят, но след термична обработка става млечно бяло. Стегнато, постно и сладко на вкус. Подходящо е за супа, печене, пържене, гриловане и поширане. Избрах да го приготвя по възможно най-семпъл начин, за да може максимално да се съхрани вкуса на самата риба. Вижте рецептата!

Супата се приготвя много бързо. Не преварявайте мидите. Готови са щом черупките се отворят. Важно е да ги добавите към супата в последния момент и да не ги готвите повече за да останат сочни и крехки.

Източници твърдят, че родината на сушито всъщност не е Япония, а Китай. Първите сведения датират от II век и едва VII-VIII век е пренесено в Япония. Въпреки това сушито така навлиза в ежедневието на японците, че в днешно време няма човек, който да не знае, че това е традиционна и емблематична за страната храна. В древността суши не е било точно ястие, а технология за консервиране на риба. За да съхранят по-дълго суровата риба японците са я поставяли между пластове сол и ориз. Така рибата равномерно ферментирала и след няколко месеца била годна за ядене, а оризът бил изхвърлян. Оризът пречел на рибата да се развали, тъй като при ферментацията си отделя млечна киселина. Японците започнали да смесват двете си любими храни - ориз и риба, тъй като считали, че изхвърлянето на ориза е разхищение. Времето на ферметнация било драстично съкратено и оризът също влязъл в ястието с риба.
Днес разновидностите на суши са безбройни, а приготвянето му си остава истинско изкуство. До неотдавна майсторите на суши са минавали през 10-годишно обучение, което за мен напълно затвърдява истината, че добрият кулинар трябва да знае, че има неща, които е по-добре да не прави. Въпреки всичко и аз като много други почитатели на суши го приготвям у дома. Или поне се опитвам. Вкусно е, но трябва да съм честна и да призная, че никога и по никакъв начин не бих могла да се доближа дори и мъничко до съвършенството на японските майстори. Тук има една чудесна статия с много любопитни факти за историята на сушито, прочетете я. А ако и вие като мен искате да се опитате да го приготвите у дома, ето моят прочит на рецепта за суши.

Рибата тон, позната още като туна е консумирана по целия свят, а уловът й е толкова голям, че нейната популация е застрашена. Интересен факт около тези риби е, че живеят около делфините. Това е така, защото делфините отблъскват акулите и дават възможност на туните да се размножават при по-ниски загуби в популацията.
Рибите тон са големи силни риби, а някои от тях са големи почти колкото делфин. Наименованието "тон" обединява в себе си няколко вида океански риби от семейство Скумриеви риби. Повече видове са от рода Тунци. Ето малко интересна информация за тях.
Синьолюспеста риба тон - най-големия представител сред тунците. Нейните размери варират от един до два метра и половина, а теглото й достига 180 кг. Месото на този вид риба тон е много по-мазно, отколкото на останалите. Съдържа около 5% животински мазнини.
Жълтолюспеста риба тон - има жълтеникави люспи, поради което лесно се разграничава от останалите риби тон. Теглото й достига до 130 кг, но са срещани и по-големи екземпляри. Нейното месо се обработва по-лесно.
Гола риба тон - известна още като гола туна, представлява истинско джудже в сравнение с останалите от своя вид. Тежи между 2 и 4 кг, а месото й е много богато на миоглобин.
Бяла туна - достига до 60 кг, поради което се счита за златната среда в размерите на риба тон. Протеинът й е с по-ниска стойност, отколкото видовете, които имат червено месо.
Рибата тон се предлага най-често консервирана, така и прясна - на стекове, филета и парчета. Ако я купувате цяла, тя трябва да се продава заровена в лед, а ако е на хапки или филета трябва да е поставена върху него. Не купувайте риба тон, имаща изсъхнали или кафеви петна.
Когато филето е съвсем прясно е фантастично да се хапне на карпачо, сашими или суши. Днес ви предлагам една лесна суши салата.
   

За още по-добър вид може да направите решетка от тънки лентички бутер тесто, която да залепите върху намазаната повърхност на тестото. Ако ви е останала част от плънката я сервирайте като гарнитура.

Непременно опитайте соса на вкус преди да го махнете от огъня. Балансирайте го така, както на вас ще ви хареса най-много. Рибата по-скоро се пече, отколкото се пържи в зехтина. Той е малко количество, тъй като сьомгата е мазна риба. Котлетите са доста дебели и затова е добре да се пържат на по-слаб огън. Така ще се сготвят равномерно, мазнината няма да прегори, а месото ще остане сочно и със свеж цвят. Можете да изпечете сьомгата и във фурна, но за конкретната рецепта не го препоръчвам. Рибата във фурна ще стане по-скоро задушена, ще прилича на варена и ще изгуби голяма степен от чудесния си вкус.

Червеният хайвер е истински деликатес! Съответно е и скъпо удоволствие. Въпреки това, няма лошо понякога да се поглезим с него. Съдържанието на полиненаситени киселини и Омега 3 в него го правят истински полезен за човешкото здраве. Червеният хайвер се добива от различни риби. Ето някои от тях: Кета-един от най-широко разпространените видове тихоокеанска сьомга. Наричат хайвера от Кета "царски" и има защо. Диаметърът на зрънцата достигат 9 мм и са изключителни на цвят и вкус. Хайвер от Горбуша-също от сьомговото семейство. Това е може би най-разпространения червен хайвер. Зрънцата са с размер 2-2,5 мм в светло-оранжев цвят. Хайвер от Нерка-отново семейство Сьомги. Малки зрънца с по-горчив вкус. Хайвер от Сьомгова пъстърва-сладководна риба от сьомгови. Хайверът е дребен, леко тръпчив и нагарчащ, което го прави пикантен. Цветът му зависи изцяло от времето и мястото на добив.

Бързо и свежо ястие с хубави продукти. Риба+авокадо+паста=на истинска наслада!

Фино ястие със сьомга, което може да приготвите и с друга риба по ваш избор. Ако не обичате пикантно може да пропуснете лютия червен пипер.

Шардоне No Oak е едно от емблематичните вина на Salla Estate-бутикова винарна, разположена в Североизточна България, близо до гр. Провадия, за която ви разказах по-рано, но ако сте пропуснали : запознайте се с Salla Estate тук: 

Шардоне No Oak е свежо вино, без отлежаване и без аромат на дъб, но с интензивен и отличващ се вкус. Ще ви спечели с елегантен и зрял нос с нотки на сладки тропически плодове, зелена ябълка и с фин минерален завършек. Сочно и атрактивно вино, което допълва чудесно ястия с риба или пиле.

Сьомгата е вкусна риба, която не изисква дълга термична обработка. Месото трябва да остане меко и сочно, дори да имате усещането, че не е напълно сготвено. Ако сьомгата се готви дълго време върху нея се появява бял слой, който никак не изглежда добре. Това е албумин, протеин от мускулните влакна на рибата, който се отделя при готвене. И точно този бял пласт белтък най-добре показва, че сме прекалили с печенето или пърженето. Той е гаранция, че месото е сухо и леко тричаво. Така че, бъдете внимателни докато готвите рибата. Идеално приготвената сьомга няма този бял слой албумин.

Представям ви едно изключително вкусно ястие със сьомга. Вместо пресен спанак може да използвате замразен, както да замените кашкавала с моцарела. Рибата се приготвя се лесно и бързо, а резултатът е фантастичен! Опитайте!

 
Реших да изпека тези бисквити съвсем малки и да ги поднеса с настъргана краставица, крем-сирене със зелен лук и парченце пушена сьомга. Аранжирах всичко в лъжици. Една-две каперси, малко чили чушка и бисквитките се преобразиха в празнично предястие. Разбира се, рецептата е само за бисквитите, но ако се доверите на въображението си може да ги превърнете в нещо наистина специално. Импровизирайте!