Почистването на малките пресни симпатични зелчици не е по-различно от почистването на голямата глава зеле. Разликата е само в размера. Подрежете кочанчето и отстранете външните листа, които са по-дебели и понякога разкъсани и леко завяхнали. След това може да сготвите зелчиците както ви харесва.
Копривата има специфичен вкус и аромат. Съответно, не всеки я харесва. Въпреки това всички знаем, че е добре да присъства на трапезата ни, защото е много полезна. Да не говорм, че копривата е едно от първите растения, които показват свежите си листа след зимата. Всички сме зажаднели за пролет и слънце. Както се казва, "да се хванем за зелено". Копривената чорба, която ви предлагам е изключително богата на вкус и много ароматна. Дори тези, които недолюбват копривата ще я харесат, тъй като характерния и́ вкус изобщо не се усеща. Опитайте!
Костурът е впечатляваща риба с вкусно месо и внушителни размери. Това са едни от причините да бъде предизвикателство за онези, които се увличат по спортния риболов и кулинарията. Нилски костур (Lates niloticus) е хищен вид пресноводна риба от семейство Latidae. Обитава основно водните басейни на реките Конго, Нил, Сенегал, Нигер и езерата Чад, Волта, Туркана и други водни басейни. Среща се и в езерото Марют в Египет. Нилските костури са със сребристо тяло със син оттенък. Имат характерни тъмно черни очи, с яркожълт външен пръстен. Това е една от най-големите сладководни риби, като достигат максимална дължина от близо два метра, с тегло до 200 кг. Костурът, който обикновено се предлага на пазара е най-вече под форма на филе. То е от по-малки на размер риби, достигащи максимум 3-4 кг. Филето е с приятен розовеещ цвят, но след термична обработка става млечно бяло. Стегнато, постно и сладко на вкус. Подходящо е за супа, печене, пържене, гриловане и поширане. Избрах да го приготвя по възможно най-семпъл начин, за да може максимално да се съхрани вкуса на самата риба. Вижте рецептата!
Предлагам ви една закачка с октопод, която съм убедена, че би спечелила овациите и на най-капризните ви гости. Приготвя се изключително лесно, а резултатът е впечатляващ като визия. Подготвен по този начин, октоподът може да се използва в различни ястия. Вариантите наистина са много и е само въпрос на въображение и личен вкус, как точно ще решите да го приготвите. Аз избрах семпъл вариант за студено предястие. Приготвих го от средни на големина октоподи, около 300-400 г всеки от тях. Преди да видите рецептата, нека кажа няколко думи за октопода. Октоподът е главоного, което има скъсено тяло и уста, оградена от осем пипала, снабдени с голямо количество смукала от вътрешната страна. Пипалата достигат дължина до 4 метра, а тялото може да достигне до тегло 100 кг. Цветът му е от розов до кафяво-сив. Когато е сготвен варира в широки граници, но най-често е бял или пурпурен. Месото на октопода е жилаво и трудно за дъвчене, затова е нужна подходяща термична обработка. Той е с умерен или лек аромат. Всички части на октопода могат да се консумират, с изключение на очите, областта около устата и вътрешностите. Може да се яде суров, пържен, във фритюрник, задушен, варен или маринован. При стари или по-големи октоподи се препоръчва кулинарната обработка да е по-продължителна, докато при малките екземпляри времето за приготвяне трябва да е значително по-кратко. Ако октоподът се приготви правилно, той може да достави невероятно удоволствие на сетивата. Поради тази причина той е любима храна на много места по света, особено в Източна Азия и Средиземноморието. Готвачите от различни точки по света имат свои собствени начини за приготвяне на морския деликатес. В Гърция например бият октоподите в крайбрежните скали или дори ги пускат в центрофугата на пералнята. Освен това го сушат на слънце като пране. Гърците го консумират термично обработен, той е чудесно мезе за узото. В Испания препоръчват октоподът да се потопи във вряща вода три пъти, след което да се свари в медна тенджера. Италианските готвачи варят октоподите с коркови тапи от бяло вино, а японците ги обтриват със сол и нарязват месото под най-различни ъгли. Всички тези методи са успешни, но много е важно октоподът да се вари на бавен огън. Изберете сами начина на обработка и се насладете на рецептата, която ви предлагам днес.
За тази италианска рецепта рибата трябва да е прясна, дребна и с фино месо. Не всеки вид риба се получава добре, приготвена по този начин. Ще ви дам пример с наши черноморски дребни риби. Ако приготвите дребен сафрид, атерина или барбун няма да получите добро мезе. Костите на тези рибки са твърди и независимо, че сте махнали средната кост, горещото олио не ги омекотява достатъчно. Подберете рибки с меки и тънки кости. Подправките са изцяло по ваш вкус. Аз сложих розмарин, мащерка и риган. Надявам се да ви хареса този вариант за приготвяне на бърза маринована риба.