Най-любим у дома! Изключително нежен като текстура, ароматен и много вкусен. Остава дни наред влажен и крехък до последната трошичка. Може да го съхранявате на стайна температура 4-5 дни, затворен в кутия. Ако дотогава не сте го изяли, го приберете в хладилника. Подходящ е и за замразяване. Нарежете го на парчета, увийте всяко в стреч фолио и замразете. Когато ви се хапва размразете на стайна температура.

Сочен сладкиш с много ябълки, парченца шоколад и сушени кайсии. Подправен с канела и кардамон е неустоимо ароматен и вкусен. Благодарение на богатия пълнеж и заквасената сметана дни наред остава мек и влажен. Може да се съхранява в хладилник до една седмица, както и да се замрази до три месеца.

Изобилието на лятото! Слънце и сладост са във всеки плод и си заслужава да направим поне веднъж през сезона плодов пай. Аз избрах праскови, но пай може да се направи с всякакви плодове. Маслената кора е класическа, съставките за пълнежа също. Единственото изменение, което ще ви предложа в тази рецепта, е, че първо сгъстявам отцедилия се прасковен сок и след това го смесвам със самите праскови. Така по време на печене пълнежът не отпуска много течност и е идеално разпределен по всички парченца плод. Проблемът с по-сочните плодове, е, че соковете се събират на дъното на пая. Долната маслена кора става по-мека и лично аз не съм удовлетворена. Но с предварително сгъстяване на сока всеки плодов пай става като по образец! Опитайте!

На вашето внимание представям един великолепен сладкиш, съставен от крехко маслено какаово тесто за основа, шоколадов франжипан за пълнеж и къпинов ганаш за глазура. Бих искала да обърна малко повече внимание на франжипана (Frangipane). Като кулинарен термин думата се появява за първи път във френска готварска книга от 1674 година. Рецептата е била за киш със счукани бадеми или шамфъстък. Много кулинарни историци предполагат, че франжипан има италиански корени и идва от името на римските благородници Frangipani. Един от тях е бил парфюмерист на френския крал Луи XIII и е ароматизирал ръкавиците му с бадемова есенция. Счита се, че този вкусен десерт е кръстен на негово име.
Франжипанът е характерен за френската кухня, особено за коледната. На Богоявление французите приготвят галет на влъхвите с франжипан (Galette des Rois), като вътре крият бобено зърно (или малка порцеланова фигурка). Сладкишът се нарязва на парчета и се раздава на децата. Детето, което намери бобчето става крал (le petit Roi).
Основата за франжипан се прави от масло, яйца и фино смлени бадеми. Добавят се аромати като ванилия, лимонова или портокалова кора, есенция горчив бадем и др. Аз избрах да го направя с шоколад, тъй като смятам, че си кореспондира много добре с къпините. Тартът се получи толкова вкусен, че изчезна за секунди от масата. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!

Една от историите за появата на този вкусен сладкиш идва от мемоарите на сестрата на поетесата Марина Цветаева-Анастасия. В Таруса те посети семейство Добротворски, техни семейни приятели. Те ги почерпили с чай и вкусен ябълков сладкиш със заквасена сметана, приготвен от домашната им помощница. Предполага се, че семейство Добротворски са споделили рецептата за пирога със сестрите Цветаеви. Впоследствие семейството на поетесата го направи свой фамилен десерт.
Друга легенда гласи, че поетесата лично изпекла пирога за дъщеря си Ариадна Ефон. Самата Ефон пише, че това не е характерно за майка и, тъй като не се славела като добра домакиня. Смята се, че тази версия е по-малко възможна.
Точната рецепта не е запазена. Знае се, че сладкишът е с крехко маслено тесто, ябълки и заквасена сметана. Днес има различни варианти с всякакви плодове. Например, моят прочит е с праскови и тъй като нямах заквасена сметана го направих с течна. Получи се разкошно! Вие може да го приготвите със същото количество заквасена сметана и с ябълки, както е най-известен.