Български гозби

 

Тази вкусна салата от печени червени чушки може да приготвите и като зимнина. Увеличете продуктите толкова, колкото желаете. След като чушките престоят в соса ги насипете в буркани. На няколко места поръсете с малко аспирин. Една таблетка е достатъчна за буркан 800 мл. Запечатайте и стерилизирайте за 20 минути.

 

По време на печене периодично опитвайте вкуса на сока на соса и сипвайте по малко вода или чорба в зависимост от вашия вкус. Трябва да знаете, че какъвто е той, такъв ще е и вкуса на сармите. Ако месото не е достатъчно мазно налейте малко олио, но е още по-добре, ако ползвате свинска мас. Сармичките трябва да са меки, сочни и да останат на мазнина. Този вкус не може да се получи, ако месото е постно.

 

 

След няколко дена е Трифон Зарезан. На празничната трапеза се слага домашен хляб, свинско, пиле, кисело зеле и туршия, ядки и сушени плодове. И разбира се, червено вино! Моето предложение за празника е сочен и ароматен задушен свински врат.

 

Любима българска зимна гозба е свинско с кисело зеле. За да стане истински вкусно е нужно месото да е по-мазно. Моят предпочитан вариант е с цяло парче бекон с кожа, която като се препече става хрускава като пуканка. Неустоимо е!

 

 

Любима зимна гозба на всички българи е свинско с кисело зеле. Аз обичам да добавям и малко праз за повече вкус и аромат. Ще се радвам да опитате!

 

Искам да ви представя една чудесна зимна българска рецепта. Точно сега и е времето, когато е студено и на човек му се хапва вкусно свинско и нещо киселко.

 


Тази туршия я прави майка ми. Аз обичам между зелените домати да има тук там резенчета лекичко зачервени домати. По принцип винаги опитвам маринатата предварително. Опитайте я и вие и я подправете според вкуса ви. Наздраве!

 

Това е може би моят любим сос. Популярен у нас, взаимстван от гърците. По моя край, Черноморието се приготвя най-вече към пържена риба. У дома баба ми сервираше с него пържени попчета или тиквички. А аз най-много обичах да ми намаже със скордаля една филия и да ме пусне да играя навън.

 

Това са най-вкусните милинки, които съм яла. Рецептата е на моя приятел Ники Куманов, който за жалост вече не е сред нас. Познавате Ники от други рецепти, които съм публикувала. Нека ви припомня, че великолепният козунак, меденките, Кумановата гъбена чорба и италианската плодова салата Macedonia са негови рецепти.
За тези милинки Ники казваше, че най-важното нещо е крема, с който се маже тестото. И непременно да се направи с мандраджийско масло за да е по-ароматно. Ще се радвам да опитате милинките и да споделите дали ви харесват.

 

 

Домашно приготвена слънчогледова халва, за която са нужни 10 минути работа. Продуктите са напълно достъпни и в повечето случаи се намират във всеки дом. Халвата се получава много вкусна и ароматна. За съжаление не става на конци като тази от магазина, но е истинска-без никакви подобрители, консерванти и стабилизатори. Това, както и великолепния вкус компенсират абсолютно всичко. Ще се радвам да опитате!

 

Всеки има своя любима рецепта за содени питки. Моите са жив спомен от детството. От мама. Има рецепти-класика, които е грехота да изменяме. Нека тази бъде една от тях. Ще се радвам, ако ги опитате.

 

Вкусовите спомени от детските години остават за цял живот. Само като си помисля за тези соленки ги усещам като аромат и вкус, и виждам една усмихната с две трапчинки на бузите баба. Моята баба! Казват, че връзката между внуците и бабите и дядовците е неимоверно силна. Е, моята беше наистина такава. Баба я няма вече, но всеки ден я споменавам с нещо. Толкова е жива в сърцето и ума ми, че имам усещането, че ей сегичка ще ме повика от стаята си. Ех, тези любими баби... какво ли бихме правили без тях?

 


Една седмица след Месни заговезни празнуваме Сирни заговезни (Неделя Сиропустна). Това е последния ден преди Великия пост, в който е разрешено да се ядат млечни продукти и риба. На трапезата трябва да има баница, халва, яйца и орехи. Обичаят(Хамкане)повелява от тавана да се спусне червен конец, на който е завързано парче халва или варено яйце. Най-възрастният го завърта, а децата се мъчат само с уста да уловят лакомството. След хамкането старите са запалвали червения конец и са гадаели каква ще е годината. За младите жени в къщата, ако конецът припламне, скоро ще ги чака сватба.

 

Обичам старите български рецепти. Винаги ми е безкрайно интересно да пробвам някоя позабравена или пък непозната гозба. Никога не бях яла сушен зелен боб. Бях много заинтригувана и веднага реших да го пробвам. Още повече, че ми беше подарен лично от Ани, която е от Гоци Делчев. Тя ми разказа и за това ястие. Задължителните продукти, освен боба са суджук, кървавица, свински гърди и джолан. Била съм в този край на гости на Дешка от Горно Драглище и знам, че техните колбаси са много специфични. Кървавицата е много ароматна, мисля, че я правят с праз, но не съм сигурна. А суджукът  е от кълцано месо. Всъщност, това са и двете задължителни неща за Капама, която пак е от този край. Приготвих ястието по съветите на Ани. Получи се много ароматна гозба. Надявам се да ви заинтригувам и да опитате и вие.

 

Обожавам тази гозба! Кумът ми я готвеше винаги, когато му ходехме на гости в Боженци, тъй като знаеше какво вкусово удоволствие ми доставя. Беше невероятен в приготвянето на всякакви български вкусотии. Да си оближеш пръстите! Освен тази гозба правеше най-хубавото шкембе, паприкаш и гювеч в света! Много съм научила от него и днес с удоволствие ви представям телешкото с бамя на големия ни композитор Красимир Кюркчийски.

 

Една вкусна гозба от монтанския край, която най-често се приготвя с агнешко или телешко месо. Нарича се Тербелия и това означава, че месото е мариновано или готвено в кисело мляко. Вижте рецептата.

 

 

Имах удоволствието да съм гост на регионалния форум Тера Мадре Беласица 2013, както и на Фестивала на кестена, който за втора година се проведе в с. Коларово, община Петрич. За събитията може да прочетете по-подробно в списание Меню. Отново открих невероятни гозби, приготвяни от бабите по селата с много любов и уважение към традициите ни. Гозби, приготвени само с няколко простички продукта се превръщаха в истинска наслада. Благодарение на Slow Food и Деси Димитрова имам възможността да опозная и вкуся нашата уникална българска храна. Приготвям я у дома, разказвам за нея и много, много се гордея с традициите и историята ни.
Днес искам да ви представя пет от ястията, които опитах в село Коларово. Четири от тях - Пляска, Мешник, Чолбур и Крайшникнаправих в къщи, а за петото само ще ви разкажа. Казва се Ракарник, а баба Калинка от село Габрене ни показа как се готви. Надявам се да ви допаднат и да ги опитате и вие. Започваме с Пляска.

 

Още една интересна рецепта от Празника на кестена, общена Петрич. Вкусно печиво, което донякъде прилича на Кюстендилски зелник. Всъщност  е нещо съвсем различно, тъй като тестото е с мая, а пълнежа с пържена риба. Как се прави ми разказаха жените от село Ключ.
Още рецепти от красивата ни планина Беласица: Чолбур, Пляска, Ракарник, Мешник

 

Това ястие се казва "Мешник" и се приготвя от абсолютно същото тесто, с което се прави "Пляска". Странно е, как на пръв поглед едно и също нещо може да се окаже с абсолютно друг вкус. Лично аз не мога да преценя кое ми харесва повече, толкова са различни двете ястия. Тук плънката е от задушено зеле. Опитайте.
Още рецепти от Празника на кестена: Пляска, Чолбур, Ракарник, Крайшник

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.