Български гозби

 

Една от любимите ми български гозби е родопския Пареник. Може да опитате този вкусен качамак в различните краища на красивите Родопи в много варианти. Това е гъста каша от картофи, царевично брашно, сирене, яйца и месо. Моят любим качамак е с истинско царевично брашно, което наричат "мисирено" и с хапки телешко месо. Предлагам ви един вариант на родопския Пареник без картофи. Научих се да го правя в село Киселчово. Няма кой знае какви изменения в рецептата. Вместо вода ползвам прясно мляко. Намирам, че вкуса става много по-богат. Тъй като нямам родопско телешко, което да наредя на хапки най-отгоре, поръсих пареника с кашкавал. Качамакът става невероятно вкусен, но не забравяйте, че истински може да му се насладите само в Родопите.

 

Преди години много харесвах кулинарното предаване "Време за готвене". Нямам представа, дали все още го излъчват по някоя от телевизиите, но силно се надявам да е на екран. Надявам се, защото лично аз научих много от водещия Влади Илиев. Интересни рецепти, чудесно поднесени. Най-важното беше самата атмосфера на предаването. Винаги ми носеше усещане за топлота, уют и дом. Самият Влади е едно позитивно талантливо момче и от сърце му желая много, много успехи в кулинарното поприще. Благодаря му и за тази великолепна българска рецепта, която с удоволствие представям на вас.

 

 

За новогодишната трапеза често приготвяме погача, тъй като тя се отличава от обикновения хляб с богато на вкус тесто, с нежна и пухкава текстура и аромат на масло. Представям ви един празничен вариант на оформяне на Idan Chabasov, а тестото е съставено от мен.

 

Преди време ви запознах с Дешка от Горно Драглище, като ви представих нейния тиквеник. Днес искам да ви разкажа за още едно уникално за този край ястие. То се приготвя през зимата и е задължително да бъде на трапезата по време на гудева кът, т. е. времето, когато се колят прасетата (гудетата). А това е времето, когато приготвят и уникалния нафпавок. И да го изречем , както казват там -  "Нафпавок, оти се нафпава". Списание "Меню" ни предлага чудесна статия за този деликатес.
Ще ви разкажа за Полейник. Така наричат едно много семпло и лесно ястие, съставено от прясно изпържено свинско месо и мека питка. Прясно свинско се нарязва на хапки и се изпържва напълно натурално в малко мазнинка от неговата си сланинка. Не се слагат никакви подправки, освен сол. Залага се изцяло на пресния вкус на месото. Изпържените мръвки се отцеждат от мазнината и се изсипват в средата на голям плитък съд, например обикновена тава. Топлата изпечена питка се разчупва на късове и всеки комат се топва в мазнинката от пърженето. Напоеният хляб се подрежда като пръстен около месото. А след това взимаш с ръце парче хляб, няколко пържени мръвки и това е всичко. Сами разбирате вече защо ястието се нарича Полейник. Всичко идва от напоения с вкусен сос от пърженето хляб. Червеното вино никога не стига, смехът не стихва и осъзнаваш, че простичките неща са най-истински. И като добавим и това, че в дома на Дешка се готви само на печка с дърва, щастие!
Имах честта да съм част от това. Баба Вили, майката на Дешка ми предостави удоволствието аз да направя Полейника, имам предвид тестото за питката. Точно това ще ви разкажа днес, как се приготвя самия хляб. При Дешка няма мерки и теглилки, всичко е "на око". Аз ще ви напиша точни количества за ваше улеснение, макар да не са ви нужни. Питката се приготвя за по-малко от минута, няма месене, само разбъркване. Смесих два вида брашно, но вие може да я направите само с бяло, както е истинската питка на Дешка. Често приготвям този хляб, само парче сирене и един домат са напълно достатъчни да му се насладите.  Много ще се радвам да опитате и вие. Да ви е слаадко!
 

 

Научих още една чудесна българска рецепта от монтанския край. Когато приятелката ми Нина ми каза как я приготвя, попитах: " Защо лютеница? Та тук има картофи! И защо постна? Всяка лютеница е постна!". Тя ми отговори, че я наричат лютеница, защото е бъркана, а постна, защото в нея няма дори и олио. Само сол. Никакви подправки, нищо. Бях силно впечатлена и така ми се дояде, когато Нина ми разказваше колко е вкусно да си топнеш топъл залък с препечена коричка в постната лютеница. Не се стърпях да предложа и на вас тази семпла и вкусна българска гозбица, особено по време на текущия Великденски пост. Надявам се да ви хареса, а на Нина благодаря от сърце!
   

 

На 24 декември, няколко часа преди раждането на малкия Исус, ние българите празнуваме Бъдни вечер - един от най-светлите християнски празници. Този специален ден е свързан с различни символи, които създават уют и спокойствие в дома. Един от най-важните е Бъдникът, символизиращ живота в дома и раждането на Исус Христос. Традициите са повелявали млад момък да отсече голямо тригодишно дъбово дърво, което да гори през цялата нощ. Дедите ни са вярвали, че той е причината на трапезата в тази свята нощ да гостуват душите на мъртвите ни близки. Пепелта от Бъдника е била също така много ценна. Смесвали са я със семената за засяване, с храната на животните или са я посипвали около нивите си, за да пази от зло.

 

 

 

Банани, сусам, малко мед и по желание смлени бадеми или други ядки. И това е всичко, което ви е нужно за тези чудесни сладки! 

 

 

 Сладките са толкова пръхки, че буквално се разпадат при допир. Като ги хапвате имате усещането, че се превръщат в прах. Може би това няма да се хареса на всеки, но са вкусни и чудесен вариант за хората, които в момента постят. Най-вкусни са, след като престоят 1-2 дена.

 

 

Зад сините планини на изток, из едно море от светлина и слава, се показваше пламналото лице на майското слънце и събуденото зелено поле широко и весело се къпеше в лъчите му и празнуваше. Навсякъде миришеше на пролет, на зеленина, на вретенила ръж, на цъфнали овошки. Нейде се обаждаше гугутка, по отрупаните с цветя сливаци бръмчеха пчели. По синурите подвикваше пъдпъдък, по трънаците любовно се боричкаха немирни врабчета, вдигаха се на облаци и с цвъркот изчезваха над зелените нивя. Сърцето на пролетта биеше усилено, бързо и новият живот над земята трескаво се готвеше да използва хубавия ден. От близкото село се носеше набожен ек на камбана и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух.

 

В повечето случаи изхвърляме листата на репичките и хапваме само луковиците. А те са чудесни за супа или песто! Само трябва да са свежи и с хубав зелен цвят. Ето една пролетна супа, в която може да ги сложите.

 

За всеки българин баницата е любимо ястие. Вариантите са много, от вкусни, по-вкусни. Спях се на банички със спанак. Реших да ги направя като пурички, подходящи както за закуска, така и за парти. Пълнежът също промених спрямо формата им. По този начин може да импровизирате с него:  класиката яйца и сирене, праз-лук, кромид-лук, различните видове зелници и кайма. Или нещо сладичко: с тиква и ябълки. И още много други...

 Натурално изпечено, с вкусен пълнеж и препечена коричка. Най-вкусното заешко!

 

Една уникално вкусна българска гозба е свинското със зеле. Кавърмата и друсаният кебап също. Обединих тези ястия, като подготвих пълнеж, сходен като вкус на кавърма и друсан кебап и напълних с него една кисела зелка. Невероятна вкусотия!

 

Тайна за приготвянето на пълнени чушки със сирене няма, всички знаете как да направите тази любима българска гозба, както и всеки от вас има своя любима рецепта. Новото тук е многолистното тесто. Получи се много вкусно ястие, нещо средно между банички, основно ястие и аламинут. Все пак с две думи, ето как да ги приготвите:

 

За тази вкусна нашенска гозба не са нужни точни количества на зеленчуците. Сложете колкото прецените. Може да промените вкуса на реденото, като ползвате картофи, гъби, моркови и други зеленчуци.

 

Тази публикаци ще е малко по-различна от другите. Знаете, че рядко пиша нещо друго, освен рецепти. Но много ми се иска да ви запозная с една рибена чорба, толкова различна от всички други, които аз съм опитвала. И много, много вкусна. Известната Тетевенска саламура не е откритие за вас, чорбата е много популярна и обичана не само от тетевенци, а и от всички, които са я вкусили. Пиша ви това, не защото е нещо нечувано и невиждано, а защото е регионално, истинско и много българско.

 

Искам да ви предложа моя любима салата, която редовно хапвам в една страхотна кръчма в София. А именно, едно малко кипро ресторантче със звучното име "Българанъ". Разбира се, салатата е малко изменена от мен, а вие на свой ред може да я дообогатите още. Въпрос на въображение и вкус. Да ви е сладко!

 

Тази вкусна салата от млада коприва научих от приятелката ми Нина. В салатата тя добавя 2-3 сушени чушки, предварително сварени и след това обелени. Аз нямах в момента сухи чушки, последните напълних с боб за Бъдни вечер. Ако вие решите да опитате салатата, не ги пропускайте. Със сигурност дават неповторим аромат. Нина, благодаря ти за поредната вкусна рецепта от монтанския край!

 

Тази салата по принцип се прави с пържен патладжан. Много е вкусно, но е доста тежко и калорично. Предлагам ви тази обработка на патладжан - зеленчукът става много лек и крехък. Умишлено не съм написала точно количество оцет и сол, тъй като някои обичат по-киселичко, други не толкова. Салатата е много пикантна, прилича на вид туршия и издържа доста време в хладилника. Може да се приготви по-голямо количество. А ако към патладжаните прибавите и някоя печена чушка... мммм, сами знаете какво следва! Да ви е сладко!

 

Често беленето на лук ни създава дискомфорт. Както казваше баба ми "голяма омала е да се обели 1 кг балучки за попска яхния". Ето как може да си помогнете при подготовката на по-голямо количество лук. Първо бланширайте лука за 1-2 минути във вряща вода и охладете веднага. Така ще се обели лесно. А за да не люти може да го сложите за 20 минути във фризер и след това да го обелите.

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.