Една от любимите ми български гозби е родопския Пареник. Може да опитате този вкусен качамак в различните краища на красивите Родопи в много варианти. Това е гъста каша от картофи, царевично брашно, сирене, яйца и месо. Моят любим качамак е с истинско царевично брашно, което наричат "мисирено" и с хапки телешко месо. Предлагам ви един вариант на родопския Пареник без картофи. Научих се да го правя в село Киселчово. Няма кой знае какви изменения в рецептата. Вместо вода ползвам прясно мляко. Намирам, че вкуса става много по-богат. Тъй като нямам родопско телешко, което да наредя на хапки най-отгоре, поръсих пареника с кашкавал. Качамакът става невероятно вкусен, но не забравяйте, че истински може да му се насладите само в Родопите.

Ако ви е останал ориз от някаква гарнитура и се чудите какво да го правите, ето моето предложение . Маже да импровизирате с всички останали продукти според вкуса ви. Задължителен е само ориза. Принципно рецептата е без месо и затова съм я наприсала в раздел "Безмесни", но аз слагам и малко шунка. Сами преценете, как ще ви хареса повече. Да ви е сладко!

Представям ви една рецепта от италианския север. Типична е за планинските им райони, там, където скотовъдството и производството на сирене са били основен поминък. Първите източници за Фрико са още от 15 век. Името на ястието се свързва със свети Ермакора, който днес  е патрон на Удине. Историята говори, че свети Ермакора бил нагостен от местен овчар с парче полента и купичка цвик. Били бедни и гладни години.  Той и домакинът му сложили цвика на огъня да го сгреят. Нямало какво да сложат в него освен изсушени корички от сирене. Те започнали да се топят и може би така възниква и първоизточника на днешната вкусна рецепта. Сега всеки има свой вариант за Фрико, но най-популярния е с картофи и сирене. Именно нея ще ви представя днес. Надявам се да ви хареса, опитайте.

Една класическа рецепта от италианската кухня. Преди години много обичах да гледам едно италианско кулинарно предаване. Казваше се La Cuoca Dentro и водещ бе чаровната Antonella Clerici. Този вкусен пай бе представен в един от епизодите и реших да го опитам. Вкусен, типичен за Италия и лесен за приготвяне. По рецепта паят е без шунка. Лично аз добавих, тъй като обичам, но публикувам рецептата в раздел "Без месо" за да се придържам към първоизточника. Сами преценете дали да превърнете ястието в месно или да остане така, както го представиха в предаването.

Кускукът е тестено изделие от малки зрънца, които се правят от твърда пшеница или пшеничен грис. Днес кускусът се произвежда механизирано, но преди жените са се събирали на групи и са го приготвяли в продържение на дни. Да направиш кускус си е истински трудоемка работа.
Всъщност у нас истинският кускус е малко познат. Под наименованието „кус-кус“ се подвизава макаронено изделие, тип паста с форма на дребни зърна. Те са популярни в Източна Европа, позната са в Италия като пеперини, ачини ди пепе или пиомби, в Унгария като tarhonya, на английски egg barley. Израелският кускус, известен като мафтул или перлен кускус, е по-едър вариант на кускуса и се приготвя по по-нетрадиционен за нас начин. В Западната кухня кускус често се поднася към ястия от сьомга или пиле или се добавя в салати. Ето един вариант на кускус в доматени палачинки.