Месни и Сирни заговезни са подготовка на човешкия организъм за най-дългия пост в годината. Постенето крие в себе си магически сили, които трябва да предизвикат плодородието. Постът символизира временна смърт, след която винаги следва ново раждане и цикълът от безплодие към плодовитост остава вечен.

В Неделята на всеопрощнието искаме прошка от близките си. "Простено-прости" - две думички, които ни припомнят, че в християнството има много мъдрост и добрина. Църквата призовава вярващите да пречистят душите си и да се изпълнят с мир, любов и смирение. "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви"-учи ни Исус Христос.
На този ден празнуваме Сирни заговезни (Неделя Сиропустна). Това е последният ден преди Великия пост, в който е разрешено да се ядат млечни продукти и риба. На трапезата трябва да има баница, халва, яйца и орехи. Обичаят (Хамкане) повелява от тавана да се спусне червен конец, на който е завързано парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният завърта конеца, а децата се мъчат само с уста да уловят халвата или яйцето. След хамкането старите са запалвали червения конец и са гадаели каква ще е годината. За младите жени в къщата, ако конецът припламне, скоро ще ги чака сватба.

Празникът се свързва с отиващата си зима и настъпващата пролет. На мегданите в селата се палят високи клади. Вярва се, че колкото по-висок е огънят, толкова по-плодородна ще е годината. Момците хвърлят в двора на изгорите си "чавги"- запалени дрянови стрели, символизиращи любовния им трепет. Всички са облечени празнично, играят се хора и се пеят песни.

Велики заговезни са два християнски правословни празника, които се празнуват винаги в неделя. Месни заговезни е осем седмици преди Великден, а Сирни седем. Думата "заговезни" идва от заговявам, (постя), а празниците са наречени Месни и Сирни заради обредната трапеза. На Месни заговезни се яде месо, а на Сирни млечнна храна.

По традиция на Месни заговезни младите ходят на гости на кумовете и родителите на булката. Даряват варена кокошка, пита и червено вино. Семейството се събира около богата трапеза, на която има свинско, сарми, баница с месо, суджук, тиква и сушени плодове, за да могат гостите да заговеят за последно. Това е последният ден преди Великия пост, в който е разрешено да се яде месо.
За празника бих искала да ви предложа вкусна гозба от книгата ми "Празнични рецепти".

За Бъдни вечер бих искала да ви предложа вкусен десерт с ябълки. Обезателно го направете го 1-2 дни предварително и да го съхранявате в хладилник.

Кавърмата в тиква е любима българска гозба. Във всеки край я приготвят различно. На вашето внимание предлагам мой вариант със сушени чушки и сминдух. Ястието се получава изключително ароматно и вкусно. Опитайте!

Една от любимите ми баници е с праз. Рецептата е класическа, няма нищо ново. А и всеки предпочита да прави баниците, които най-много харесва. Тук по-скоро бих искала да ви предложа по-различен начин на оформяне. Обикновето така усукваме тесто за хляб, но и с кори за баница се получи чудесно. Що се отнася до моята рецепта, освен задушен праз, яйца и сирене, добавям малко мащерка. Мисля, че отлично си подхожда с праза.