Свързвам детството си с уханието на това медено хлебче. Мама често ми го правеше за закуска с чаша мляко с какао. Изпичаше тестото или на две малки франзелки, или на бисквити. Най-много обичах да правя сладките заедно с нея по Коледа. Имахме едни малки пластмасови формички-елха, звезда, сърце и полумесец. Още си ги пазя, много са ми скъпи. Опитайте хлебчетата, много са вкусни. Или си направете бисквити. Тук може да видите моите коледни сладки с това тесто.
Сладките стават много ароматни. Отвън са хрупкави, а вътре остават меки заради кокосовото мляко. Не усилвайте фурната за да не прегори кокоса. След като изстинат може да ги намажете за блясък с малко хранителна перлена боя. Съхранявайте ги на открито за да не се овлажняват. Колкото по-дълко престояват, толкова по-сухи стават.
Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!
Това са точно същите на вкус бисквити, като пакетчетата "Обикновени бисквити", които се продават навсякъде. Единствената разлика е, че аз слагам малко лимонова кора в тестото. Страхотни са за малки деца и вместо да им правите попара с купешки бисквити, съвсем ласно може да им приготвите домашни. Ето рецептата.
За да шприцовате по-лесно гъстото тесто сипвайте от него в поша по-малки количества. Ползвайте накрайник с широк отвор.
Тези вкусни сандвич-бисквити идват от град Тортона в италианската област Пиемонт. Класическите Baci di dama са създадени през 19 век и са с лешници, които са емблематични за района Пиемонт. „Baci di dama“ означава "дамски целувки", които се състоят от две бисквитки, свързани заедно с шоколад, представляващи "целувката" на името. Сладките са класифицирани като традиционен защитен пиемонтски продукт и се продават почти във всяка италианска пекарна. Толкова са харесвани навсякъде по света, че рецептите варират. Моят вариант е със запечени орехи и на големина са толкова мънички, че лесно се побират по две сладки в супена лъжица.
За тези сладки може да ползвате всякакво сладко, мармалад или конфитюр. Добре е да е по-гъсто, за да не изтича много сироп по време на печене.
Вкусов спомен от детството ми. Баба често правеше тези орехови хапки. Понякога изпичаше основата отделно, а след това я намазваше с глазурата и сушеше в слаба фурна. Така белтъкът оставаше бял и лъскав. На мен ми харесваше да е препечен, защото имаше фантастичен карамелен вкус и приятен златист цвят.
Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета (Nussecken) ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан (рецепта за домашно приготвен може да намерите тук). Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.
Основата на класическите ореховки е само от смлени орехи и разбити белтъци. Предлагам ви един по-различен вариант, в който има жълтъци и малко брашно. Мисля, че ще ви харесат толкова, колкото добре познатите ореховки, ако не и повече. Чудесни са и с бадеми. Като всяка изпитана рецепта и тази е от една много стара книжка от 1937 година. Опитайте ги!
Бисквитите са изключително крехки, с богат вкус и лека парливост. Не се притеснявайте да ползвате люта чушка. Почти загатнатата пикантност ще изостри сетивата ви и ще ви накара да поискате още една сладка, и още една...
Сладките стават много колоритни и понякога приличат дори на стъклен витраж. Тези малки украшения са чудесен вкусен коледен подарък.
Импровизирайте! Вместо зехтин може да сложите стопено масло. Смлените лешници превърнете в бадеми или орехи. Овкусете сместа с любими ваши аромати: канела, карамфил, микс подправки за меденки, портокалови кора. Ползвайте различни сушени плодове. Ако постите и се притеснявате, че шоколадовите парченца са с мляко, заменете мюслито с медено или с микс от сушени плодове. Тъй като в сладките няма брашно и яйца, стават малко по-меки. Ако искате да са хрупкави ги изсушете за повече време в по-слаба фурна и не ги съхранявайте похлупени.
Тези сладки са идеален десерт по време на Коледните и Великденските пости. Подправете ги с аромати, които вие обичате. Канела, кардамон, джинджифил или звезден анасон биха подхождали чудесно.
Сладките са толкова пръхки, че буквално се разпадат при допир. Като ги хапвате имате усещането, че се превръщат в прах. Може би това няма да се хареса на всеки, но са вкусни и чудесен вариант за хората, които в момента постят. Най-вкусни са, след като престоят 1-2 дена.
Коледа наближава. Независимо, че навсякъде по света ситуацията е много сложна и неприятна, хората ще почетат най-хубавия и светъл празник-Рождество. Празничните дни няма да са шумни, няма да има събиране на много хора на едно място, ще минат без ресторанти, без концерти, без коледни базари. Но ще са уютни, топли и ухаещи на канела и портокали. С любимите хора у дома, с подаръците под елхата и веселия глъч на децата. А какво по-хубаво от това? Може би тази година ще имаме повече време да си бъдем в къщи и да приготвим вкусни сладки лакомства. Подготвила съм ви няколко идеи за дребни сладки и започвам с тези хрупкави пурички, пълни с шоколадов крем. А вие ми бъдете здрави! Здрави, здрави и щастливи! Нищо друго!
Запазете останалите трохи от издълбаните бисквити. Може да ги използвате за паниране на плодове, за гарниране на кремове и сладолед или за различни видове бисквитени топчета. Да ви е сладко!
Хрупкави бисквити със сочен пълнеж. С много аромати, с много вкус. Идеални са за закуска към кафе или чай. Бисквитите са големи, но могат да се направят и малки. Мисля, че е по-добре да са големи, за да не изсъхне пълнежът по време на печене. Колкото по-голямо количество от него има в една бисквита, толкова по-вкусно.
Рецептата е от книжка за бисквити. Този път не съм променила нищо, пропорциите на продуктите са много добре балансирани. Тестото ще ви се стори леко лепкаво. Да, трябва да е точно такова. Не добавяйте повече брашно. Ще се стегне чудесно след като се охлади. Може да го направите дни предварително, както и пълнежа. Големината на ролките зависи от самите вас. Аз предпочетох да облека марципановите рула в тънко разточено тесто, но може да е и по-дебело. За ваше удобство не правете марципановите ролки много дълги, тъй като с по-късе се работи по-лесно. Ако нямате ром може да ползвате есенция и да разредите глазурата с малко вода. А ако не обичате вкуса на рома го пропуснете. Глазурата ще стане чудесна с лимонов или портокалов сок. Сладките са изключително вкусни и ефектни. Мисля, че ще са една оригинална закачка за празничната ви Коледна трапеза.
В рецептата може да замените рома с една капсула ромова есенция, смесена със 75 мл вода. Един бърз вариант, за да не чакате стафидите цяла нощ. Загрейте до топло водата, смесете я с есенцията и залейте стафидите. Така те ще набъбнат бързо и ще се напоят добре. Оставете ги във водата, докато изстине. След това ги изстискайте с ръце и добавете към тестото.