Тестени

 

По света има най-различни видове палачинки. Като започнем от тънките и фини френски Crêpes, минем през пухкавите руски блини и стигнем до истински дебелите японски палачинки. Предлагам ви един друг вариант на палачинки с кашкавал, прясно и кисело мляко. По-скоро приличат на блини, тъй като стават по-дебели. Комбинацията от трите продукта е изключително вкусна. Палачинките стават сочни, меки и са толкова апетитни, че могат да се хапват без никакви други сладки или солени добавки. Ще се радвам да ги опитате!

 

Палачинките с кисело мляко ме изненадаха много приятно с вкуса и консистенцията си. Ако желаете може да разредите още малко тестото и да ги изпържрите съвсем тънички. И обратното: ако направите тестото по-гъсто ще наподобяват блини. Палачинките са подходящи и за запичане във фурна с различни солени пълнежи.

 

За тези чудесни хрупки може да използвате всякакви семена. Ще ви предложа примерен вариант, но вие сложете това, което обичате или това, което имате у дома. За удобство всички мерки са в грамове.

 

Това са най-хубавите пирожки, които съм яла. Тестото е изключително нежно и ароматно. Дни наред остава меко, крехко и много вкусно. Подходящо е и за големи пироги. Пълнежите за пирожки са най-различни.  Направете тези, които ви допадат най-много. Рецептата е от моя приятелка украинка.

 

Пирожките с праз и сирене са любими на всички у дома. Невероятно крехки и ароматни! Не съм посочила сол в рецептата. Тестото е с кашкавал, а плънката със сирене. Ако прецените, че няма да е достатъчно солено добавете малко сол. Да спомена нещо и за тестото- не го месете дълго време за да не започне да се отпуска мазнината. Достатъчно е само да съберете тестото в гладка топка.

 

Преди време ви запознах с Дешка от Горно Драглище, като ви представих нейния тиквеник. Днес искам да ви разкажа за още едно уникално за този край ястие. То се приготвя през зимата и е задължително да бъде на трапезата по време на гудева кът, т. е. времето, когато се колят прасетата (гудетата). А това е времето, когато приготвят и уникалния нафпавок. И да го изречем , както казват там -  "Нафпавок, оти се нафпава". Списание "Меню" ни предлага чудесна статия за този деликатес.
Ще ви разкажа за Полейник. Така наричат едно много семпло и лесно ястие, съставено от прясно изпържено свинско месо и мека питка. Прясно свинско се нарязва на хапки и се изпържва напълно натурално в малко мазнинка от неговата си сланинка. Не се слагат никакви подправки, освен сол. Залага се изцяло на пресния вкус на месото. Изпържените мръвки се отцеждат от мазнината и се изсипват в средата на голям плитък съд, например обикновена тава. Топлата изпечена питка се разчупва на късове и всеки комат се топва в мазнинката от пърженето. Напоеният хляб се подрежда като пръстен около месото. А след това взимаш с ръце парче хляб, няколко пържени мръвки и това е всичко. Сами разбирате вече защо ястието се нарича Полейник. Всичко идва от напоения с вкусен сос от пърженето хляб. Червеното вино никога не стига, смехът не стихва и осъзнаваш, че простичките неща са най-истински. И като добавим и това, че в дома на Дешка се готви само на печка с дърва, щастие!
Имах честта да съм част от това. Баба Вили, майката на Дешка ми предостави удоволствието аз да направя Полейника, имам предвид тестото за питката. Точно това ще ви разкажа днес, как се приготвя самия хляб. При Дешка няма мерки и теглилки, всичко е "на око". Аз ще ви напиша точни количества за ваше улеснение, макар да не са ви нужни. Питката се приготвя за по-малко от минута, няма месене, само разбъркване. Смесих два вида брашно, но вие може да я направите само с бяло, както е истинската питка на Дешка. Често приготвям този хляб, само парче сирене и един домат са напълно достатъчни да му се насладите.  Много ще се радвам да опитате и вие. Да ви е слаадко!
 

 

На немски тези вкусни понички-гевречета се казват Ausgezogene, което буквално преведено значи разтеглено. Сметнах, че името "Разтегленкинки"  не звучи добре на български, затова си позволявам да ти нарека "Понички". Те са толкова меки, пухкави и сочни, че не намирам по-подходящо име, независимо, че формата е на геврек. Да, донатите  също са с такава форма и са понички, но в Германия традиционната поничка е съвършено кръгла. Най-любими на всички са Берлините (Berliner - берлинчанин), пълнени с ягодов конфитюр. Тъй като днешната рецепта е немска не намирам, че е подходящо да бъде наречена "Донати". Разтегленки или понички все едно, важното е, че са изумително вкусни и лесни за приготвяне.

 

Бих искала да ви предложа да разнообразите колекцията си от палачинки с още една рецепта. Казвам "колекция", тъй като знам, че приготвяте различни варианти на това лакомство. Портокаловите палачинки много се харесаха у дома, тъй като са невероятно ароматни, свежи и са вкусни дори студени. Най-хубави са поднесени с портокалов конфитюр. Приготвя се лесно,а рецепта може да прочетете тук.

 

На 24 декември, няколко часа преди раждането на малкия Исус, ние българите празнуваме Бъдни вечер - един от най-светлите християнски празници. Този специален ден е свързан с различни символи, които създават уют и спокойствие в дома. Един от най-важните е Бъдникът, символизиращ живота в дома и раждането на Исус Христос. Традициите са повелявали млад момък да отсече голямо тригодишно дъбово дърво, което да гори през цялата нощ. Дедите ни са вярвали, че той е причината на трапезата в тази свята нощ да гостуват душите на мъртвите ни близки. Пепелта от Бъдника е била също така много ценна. Смесвали са я със семената за засяване, с храната на животните или са я посипвали около нивите си, за да пази от зло.

 

За всеки българин баницата е любимо ястие. Вариантите са много, от вкусни, по-вкусни. Спях се на банички със спанак. Реших да ги направя като пурички, подходящи както за закуска, така и за парти. Пълнежът също промених спрямо формата им. По този начин може да импровизирате с него:  класиката яйца и сирене, праз-лук, кромид-лук, различните видове зелници и кайма. Или нещо сладичко: с тиква и ябълки. И още много други...

 

Една идея за вкусна закуска. Виждала съм подобни варианти с цели пълнени франзели, но с малки хлебчета лично на мен ми харесва повече. Рецепта няма, само идея.

 

Това е един много любим хляб у дома. В общи линии го правя пред ден-два. Коричката е така хрупкава, а средата така мека и еластична, че всяка следваща хапка те кара да затваряш очи и да промърморваш "ммм...". Хлябът се приготвя без никакво месене, но е нужно дълго втасване. Ако искате топъл хляб на сутринта, забъркайте тестото преди да си легнете вечерта и го оставете да си втаса спокойно през нощта. Ще ви отнеме точно 3 минути. За да се получи истински хрупкава коричка и еластична вътрешност е много важно да се спази технологията на печене, температурите и да не се подценява чугунената тенджера. Именно тя замества изцяло селските пещи, опалвани дълго време с много дърва. Благодарение на нея можем сами да си направим у дома истински селски френски хляб и направо да се пренесем в Прованса. Като последно искам да спомена, че ако решите да направите изцяло бял хляб, намалете количеството на водата с 50 мл.

 

Посочените продукти са за малък хляб. Може да увеличите всичко и да го изпечете в друга по-голяма форма. Не е нужно тестото да втасва два пъти. Достатъчно е да бухне добре след като го сложите във формата. Руколата може да замените със спанак, магданоз, левурда или каквото желаете. Целта е сместа за намазване да е ароматна.

 

Има ли по-хубави пирожки от руските? Категорично не! Без значение дали са големи пироги или малки пирожки, печени или пържени, солени или сладки, те са харесвани и предпочитани навсякъде по света. Разнообразието на пълнежите и видовете тесто е много голямо, което прави пирожките идеална храна при всякакви поводи. Руснаците ги сервират като закуска или предястие, за парти, като основно към супа или бульон или просто си ги хапват по всяко време.
С удоволствие ще ви представя един от много варианти на пирожки. Интересното тук е тестото, което е много лесно и бързо. Преди да прочетете рецептата нека ви обясня малко по-подробно за начина му на приготвяне.
След като тестото е омесено се загъва в хартия за печене и се поставя в тенджера с малко хладка вода. Това му дава възможност да се отпусне и да стане съвършено меко и еластично. Ползвам хартия Fino, тъй като е по-плътна от повечето, които се намират на пазара и е леко намаслена. В случая това е идеален вариант, тъй като тестото в нея остава изолирано от водата. След като е престояло 15 минути в затоплената вода, се разделя на части и се разстила с ръце върху плота на много тънко. Толкова тънко, че да прозира повърхността под него.  Точилка не е нужна, тестото е толкова меко, че дори може да си го намажете на филийка. Моят съвет е да го разстелете върху тефлонова или силиконова подложка. Ако нямате такава ползвайте отново хартия за печене. Така ще завиете пирожките много лесно. Около пълнежа се получават няколко фини тесто, а липсата на набухвател в него прави пирожките хрупкави. Непременно ги опитайте и експериментирайте с пълнежа. Ето и рецептата:

 

Една идея за вкусни домашни сандвичи. За да ги направите ползвайте хлебно тесто с мая, каквото вие предпочитате. Рецепта няма да пиша, тъй като всеки харесва различен хляб. По-скоро ще ви опиша как да направите сандвич-джоб.

 

Това са най-вкусните милинки, които съм яла. Рецептата е на моя приятел Ники Куманов, който за жалост вече не е сред нас. Познавате Ники от други рецепти, които съм публикувала. Нека ви припомня, че великолепният козунак, меденките, Кумановата гъбена чорба и италианската плодова салата Macedonia са негови рецепти.
За тези милинки Ники казваше, че най-важното нещо е крема, с който се маже тестото. И непременно да се направи с мандраджийско масло за да е по-ароматно. Ще се радвам да опитате милинките и да споделите дали ви харесват.

 

Всеки има своя любима рецепта за содени питки. Моите са жив спомен от детството. От мама. Има рецепти-класика, които е грехота да изменяме. Нека тази бъде една от тях. Ще се радвам, ако ги опитате.

 

След Великден често остават доста яйца. Хапваме ги с удоволствие на салата, но можем да ги сложим и като пълнеж във вкусно солено руло. Ето рецептата:

 

Харесвам сухарите на Maretti с манатарки. Много по-вкусно е, ако си ги приготвите сами в къщи. А е и лесно. Може да пробвате най-различни вкусове. С пармезан, различни подправки и лют пипер. Вариантите са много, импровизирайте.

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.