Синята почитна лента(Cordon ble), която е отличителен белег на значката на малтийския кръст в миналото е давана като награда за храброст. Едни казват, че самите рицари били известни с пищни тържества и празненства. Така Cordon bleu става символ на качествена и изящна храна, както и на превъзходство. Ненапразно днес това име носи една от най-елитните кулинарни академии в света.
Друга история гласи, че синята лента е дадена на готвачка в крайпътен хан, която е нахранила с набързо измислено от нея ястие неочаквано появили се рицари. Техният предводител толкова харесал пълнения шницел, че я удостоява с лентата. Тя скромно я отказва, като пожелава името Кордон бльо да се даде на самото ястие. И така се ражда вкусният говежди шницел с пълнеж от сирене и шунка.
Още една интересна теория е, че носителката на първата кулинарна синя лента е мадам Дю Бари-графиня от двора на Луи XV. Кралят я награждава с нея за кулинарните и́ умения и по-точно за прословутата карфиолена супа.
А май се оказва, че първоизточникът е швейцарски и датира от 1949 година.
Което и да е вярно, важното е, че ястието действително е много вкусно. Обикновено се прави с говеждо или телешко месо, но има варианти със свинско и пилешко. Каквото и да е месото, задължителни са само сиренето и шунката. Рецептата на Кордон бльо, която ви представям научих от леля ми. Тук по-различното е, че шницелът е запечен с вкусен бешамел и кашкавал. Опитайте!
Преди години много харесвах кулинарното предаване "Време за готвене". Нямам представа, дали все още го излъчват по някоя от телевизиите, но силно се надявам да е на екран. Надявам се, защото лично аз научих много от водещия Влади Илиев. Интересни рецепти, чудесно поднесени. Най-важното беше самата атмосфера на предаването. Винаги ми носеше усещане за топлота, уют и дом. Самият Влади е едно позитивно талантливо момче и от сърце му желая много, много успехи в кулинарното поприще. Благодаря му и за тази великолепна българска рецепта, която с удоволствие представям на вас.
Виното Марсала е незаменимо в кулинарията. С него се приготвят различни десерти, основни ястия и сосове. Марсала е посдилено ликьорно вино, което се прави в градовете Марсала и Трапани-Сицилия. Технологията на виното е по-различна от класическата, тъй като при процеса се отделя една част от гроздето за приготвяне на подслаждащ агент, който винопроизводителите наричат кото /cotto/ и мистела /mistella/. Мистела се получава, когато изсушени, почти стафидени гроздови зърна се комбинират с винен алкохол. При кото зърната се обработят топлинно. Получава се нещо като гъст сироп. Марсала е силно вино, задължително подсилено с алкохол. Цветът е тъмен червено-кафяв, а уханието напомня на плодове, ядки и ванилия. Спрямо процеса на зреене има различни видове Марсала. Колкото по-старо е виното, толкова е по-меко и ароматно.
Пиле Марсала е класически аламинут, който се приготвя лесно и бързо. Ако нямате Марсала може да замените виното с друго ликьорно. Подходящи са Шери, Порто, Мадейра и др.
Може да запържите месото няколко часа предварително, дори и от предния ден. Ако ви се наложи да подготвите и авокадото предварително, натъркайте го с лимонов сок за да не почернее. Аз направих ястието с жълто сирене за да е по-контрастно. Може да подберете сирене, което ви харесва най-много. Мисля, че и със синьо ще стане чудесно, особено, ако накрая го поръсите с малко запечени бадеми.
Ястието е много вкусно, но с хубави продукти така се получава. Ще се убедите, след като го пробвате. Но искам да спомена нещо за украсата, която направих. Това са люспи от домат, които според мен стоят много ефектно. Особено за гарниране на предястия са много подходящи. Ако ви харесват, ето как може да ги направите.
Цепнете на кръст един голям домат и го бланширайте за 30 секунди в кипяща вода. Веднага охладете със студена и го обелете. Доматът ползвайте за салата. Наредете люспите върху хартия за печене и ги изсушете в слаба фурна. Става бързо. След това украсете с тях ястие или нещо друго.
Ако лимонената трева е по-твърда я разрежете по дължина и извадете само сочната вътрешност. Твърдата обвивка сложете в маринатата и я отстранете преди да изпържите пилето. Опитайте предварително маринатата на вкус за да балансирате солеността. Ако е нужно добавете соев или рибен сос. Ако по време на самото пържене ви се стори, че има нужда от допълнително мазнина, сложете 1-2 с.л. олио. Пилето става много вкусно, ако към маринатата прибавите и малко ситно нарязана люта чушка.
Искам да ви предложа една изключителна смес от различни семена и подправки. Ароматът и е просто уникален и е подходяща за много гозби от различни видове меса. Подправката е Южно африканска и се казва Coffee Rub. Продава се в готов вариант и в Интернет може да намерите информация за нея, както и за много други интересни продукти. Продуктите Nomu наистина са уникални и си заслужава да ги опитате.
Подправката Coffee Rub всеки може да си направи сам в къщи. Единственото нещо, което може би ще ви затрудни е пушената сушена чушка. Вкусът на барбекю се придава точно от нея и е много важен компонент. Пушени сухи чушки може да потърсите в Интернет или по пазарите. На Женския пазар в София се продава пушен червен пипер, редовно купувам. А сега, заповядайте рецептата.
В Западна Европа наричат левурдата мечи лук, тъй като това е първата свежа храна на мечките след зимния им сън. Листата на растението имат приятен аромат на чесън и са вкусни към салата, песто и различни пълнежи. Левурдата е широко разпространена у нас и може да се набере във всяка планина. Освен това напролет се продава по пазарите и в зеленчуковите магазини. Възползвайте се от нея, той като е сезонна. Бере се и се консумира преди цъфтеж. След това листата стават твърди, жилави и твърде ароматни.
Може да смените левурдата със спанак, лапад, лобода и други подходящи зелении. Все пак, ако искате ястието да има чеснов аромат и вкус, сложете 1-2 стръка пресен чесън.
Това невероятно вкусно пиле е традиционно блюдо за грузинската, руската и арменската кухня. Не знам какви са корените на гозбата, но самата дума идва от арабски „tabbaq“, което означава плосък. А името на самото ястие идва от съда, в който се приготвя. Това е специален тиган с капак, който се нарича "тапак". Правилно е и името на ястието да се казва "Пиле тапакá", но е по-разпространено като табакá. Тиганът представлява тежък съд със специален капак, който служи като преса. Това позволява месото буквално да се сплеска, да се изтъни максимално и след като се изпържи в масло и чесън да получи най-вкусната хрупкава коричка, възможна за ястие с пиле. Ето снимка, как изглежда тиганът.
В няколко поредни снимки ще ви покажа, как може да оформите пилешкото месо като джоб, който да побере възможно повече пълнеж. Освен това, така е по-лесно да се загърне месото, отколкото да го завивате на вретено. И трето, опасността плънката да изтече е по-малка. Знаете, продуктите и подправките за пълнежа са изцяло въпрос на вкус. Ще се радвам да опитате.
Една много сполучлива рецепта, която често приготвям у дома. Научих я от Весела Манчева преди доста години. Понякога смесвам майонезата с чесън, горчица, маринован зелен пипер и различни подправки. Въпрос на вкус и експеримент. А второто е най-важното в кулинарията. Затова, експериментирайте смело! Благодаря за рецептата, Весе!