* Оставете ги да изстинат напълно в тавата и след това ги сложете в чиния. Сладките са много нежни и меки и лесно ще се начупят, ако са топли. Надявам се да ви харесат. Да ви е сладко! 

У нас може би по-познато е италианското Torrone. Това е нуга, която обикновено се приготвя като коледно лакомство. Има множество рецепти, в които варират различни продукти и начини на приготвяне, но за традиционна се счита бялата нуга, която е много сходна с нашата бяла халва.
В Испания името на тези сладкиши звучи подобно-Turrón. В Поргугалия- Torrão, на каталунски Тorró и т.н. Навсякъде говорим за бялата нуга като основен вид и за множество други варианти. Тази вкусна сладост идва от арабския свят и е пренесена в Испания от маврите, където доказано се произвежда от 16 век. Можем да считаме, че оттам тръгва славата на нугата по света.
Както споменах, освен класиката има и много разновидности-с жълтъци, което напомня на марципан, с шоколад, с карамелизирани плодове, с различни ядки-цели или смлени, с мед, маршмелоу, кондензирано мляко и др. Днес бих искала да ви предложа един от тях с шоколад, лешников нугат (тук може да поръчате онлайн) и карамелизирани бадеми. Приготвя се за минути, но насладата е пълна! Ако тази рецепта ви се стори интересна, добавете и малко шоколадова нуга като допълнителен акцент наред с традиционната халва на Сирни заговезни.

Много торти съм направила през годините. Рядко ги повтарям, тъй като винаги искам да изненадам близките си с нещо ново. Синът ми обикновено им прави класация и постави тази торта в Топ 5. Много ме зарадва с оценката си и ще я повторя за неговия рожден ден. С други думи, тортата е много вкусна и е с идеален баланс между шоколад и портокал. Това, което подчертава вкусовете е портокаловото пюре, което се приготвя от цели варени портокали. Свежестта идва от желето със сушени кайсии и портокал, а фината нотка розмарин придава горски боров привкус. Аз така го оприличавам, не като средиземноморски. Блатът е шоколадово брауни и текстурата му е кремообразна. Хрупкавият слой компенсира липсата на плътност, поради отсъствието на брашно. Завършекът с лек портокалов мус дава усещането на нежно кадифе. Много добра торта се получи и ще се радвам, ако някой от вас я опита.

Те са страхотни! Рецептата е на Thomas Pedevilla. Видях я в Gronda и я изпълних съвсем точно. Препоръчвам горещо тази страница, тъй като там е събран цвета на професионалните готвачи. Пиложението е с абонамент, но има безплатен едноседмичен период, през който може да се запознаете достатъчно добре с всичко, което се предлага там. Ако ви е интересно, хвърлете един поглед.

Те са фантастични! Това, което ги прави специални е черното какао. Тестото и глазурата са с него и цветът, който се получава е напълно натурален без никакви допълнителни оцветители.
Кексчетата са с дълбок и изтънчен шоколадов вкус. Представете си бисквитите Орео в кадифен вариант.

Тази година избрах питката за Бъдни вечер да съдържа два от символите на християнството. Кръстът-символ на вярата от векове наред. Символизира саможертвата, страданието и отдадеността. Слънцето-символ на Христос, Бог-Отец, на Божията майка, на църквата и живота.

Торта с коледни аромати. Ухае на уют и празници. А Рождество е толкова специален празник, че му подхожда и специален десерт. Честно мога да кажа, че това е една от най-вкусните торти, които съм правила.

За спазващи коледния пост и за тези, които обичат кокос и шоколад! Светкавични сладки без брашно, масло и яйца. Приготвят се за минута. Просто трябва да сложите в купа заедно всички съставки и да ги разбъркате.

Крехки маслени бисквити с много орехи и шоколад. Кой би им устоял? Орехите може да замените с ядки, които харесвате. Също може да добавите към тях настъргана портокалова или лимонова кора, канела, ванилия и др. подправки по избор. Бисквитите са много трайни. Съхранявайте ги в кутия на стайна температура до месец.

Много приятни бадемови бисквити с аромат на джинджифил и канела. Липсата на брашно ги прави меки и леко дъвчащи, но с хрупкави краища.

Лешници, карамел и шоколад-неустоима класика! Всичко това събрано във вкусни сладки без печене. Ядките може да замените с други, които харесвате. Вафлите и бисквитите също. Опитайте!

Продукти за около 20 сладки:

Бисквитено тесто:

100 г ситно натрошени печени лешници
50 г ситно натрошени пълнозърнести бисквити
75 г ситно нарязани шоколадови вафли
100 г нутела или друг течен шоколад по избор
3-4 с.л. течна пълномаслена сметана или прясно мляко

Карамел:

100 г захар
15 г масло
4 с.л. течна пълномаслена сметана

Глазура:

50 г стопен тъмен шоколад
2 с.л. гореща течна пълномаслена сметана

Приготвяне:

* В купа разбъркайте 50 г от лешниците, бисквитите, вафлите и течния шоколад. Постепенно добавете сметаната до получаване на гъста смес, подходяща за оформяне на кръгли бонбони.

* Оформете топчета, оваляйте ги в останалите лешници, леко ги сплескайте и направете вдлъбнатини в средата на всяко.

* За карамела на тих огън карамелизирайте до златисто захарта. Добавете маслото. След като се стопи налейте сметаната. Разбъркайте и гответе кратко, докато по повърхността се образуват големи мехури. Ако харесвате солен карамел сложете малко морска сол. Оставете карамела да изстине, но не да се втвърди напълно. Докато е още течен го разпределете във вдлъбнатините на сладките.

* За глазурата смесете шоколада и сметаната. Нанесете я върху карамела. Да ви е сладко!

Представям ви една емблематична супа от грузинската кухня. В интернет намерих много варианти-едни добавят дафинов лист, други чесън и т.н. Аз се спрях на един по-изчистен вариант от канала „КУХНЯ С АКЦЕНТОМ“. Сготвих я по точните указания и мога да кажа, че супата се превърна в любима у дома. Единственото, което промених бе, че сварих пилето заедно с кожата, за да отпусне повече мазнина. След това я отстраних. Заповядайте рецептата, но не пропускайте да видите и оригинала. На въпроса може ли да се замени кориандъра с магданоз-отговорът е не. Това са два различни продукта на вкус и аромат. Също пресен кориандър не може да се замести със семената му. Ако не харесвате вкуса на свежия кориандър не гответе супата. Но както казва самия автор на рецептата, доверете се и опитайте. Няма как да разберете дали е вкусно, ако не пробвате. Като заключение мога да потвърдя, че съчетанието на продуктите е чудесно. Може би затова тази супа е така известна и обичана по целия свят.

Продукти:

едно пиле-около 1,5 кг
вода 2-2,5 литра, в зависимост от големината на пилето
4 средни глави лук, нарязани на ситно
30 г масло
2 пълни с.л. брашно
1 ч.л. сушена мента
4 яйца
2 с.л. винен оцет
15-20 г нарязан пресен кориандър
сол
черен пипер
лют пипер

Приготвяне:

* Сложете пилето в голяма тенджера и го залейте с вода, колкото да се покрие. Сварете го до пълна готовност за около 45-50 мин., като периодично отпенвате бульона. След 30 минути от варенето добавете малко сол. След като пилето се свари го извадете в чиния, изчакайте да поизстине и го накъсайте на едри парчета. Ако бульона не е достатъчно бистър може да го прецедите.

* В тиган сипете малко от горната част на бульона, където се е събрала мазнината, като я изгребете с лъжица. Добавете лука и задушете, докато леко омекне. Сложете маслото и налейте още малко от бульона. След като лука е напълно готов поръсете с мента, прибавете брашното и направете светла запръжка. Основните компоненти за супата са подготвени и може да я завършите.

* В купа разбийте яйцата заедно с оцета и застройте горещия бульон. След това прибавете запържения лук и добре разбъркайте, за да се разтворят всички бучки брашно. Накрая сложете пилето и кориандъра (аз използвах замразен). Посолете на вкус, подправете с черен пипер и върнете тенждерата на котлона. Загрейте супата почти до кипване. По желание сервирайте с малко лют пипер и резени лимон. Да ви е сладко!

Много хора правят конфитюр от зелени домати. Често казано, никога не съм го харесвала. До този момент. Подправен с кора от лайм и канела се превръща в нещо много вкусно. Странно е, но наподобява вкус на зелени смокини. Опитахме го с гофрети и палачинки, а за мен е разкошен към различни видове сирене. Поръсвам го с малко чили или кайен пипер и вкусът е съвършен! Ще се радвам да опитате, докато все още има зелени домати.

Канелата на пръчки не е така силна на аромат като смляната на прах. Ако харесвате по-силен канелен вкус сложете канела на прах. Може да използвате всякаква ванилия-инстантна, екстракт или шушулка. Лаймът може да се замени с лимон, но вкусът ще е съвсем различен и по-познат. Уверявам ви, че лайм и канела си подхождат повече от чудесно. Ако доматите са много кисели може да пропуснете сока от лайм. При условие, че искате да отстраните семките, непременно запазете сока, който ще се отдели и го използвайте при варенето. 

Продукти:

1 кг обелени зелени домати

400 г захар

едро настъргана кора от 2-3 лайма

сок от 1 лайм

2 пръчки канела

ванилия

Приготвяне:

* Подберете едри и здрави зелени домати. Обелете ги и ако желаете отстранете семките. Нарежете ги на парчета. (Снимка 1) Сложете ги в блендер и ги смелете на ситно. Изсипете ги в подходящ за варене съд. Добавете всички останали продукти. (Снимка 2) 

* Сварете конфитюра на умерен огън, като периодично разбърквате. В началото има много течност, но в рамките на 40-45 минути се изпарява. Сварете доматите до леко карамелизиране. Не е нужно да тествате гъстотата. Сместа ще се сгъсти и ще започне да залепва по дъното. Това е ярък признак, че конфитюра е сготвен. 

* Като всяко друго сладко, разсипете конфитюра в бурканчета, докато е съвсем горещ. Преди това отстранете пръчките канела и шушулката ванилия, ако сте използвали такива. Затворете с капачки и обърнете бурканите надолу, докато изстинат. От посочените количества излизат 2-3 бурканчета, в зависимост от големината им. Да ви е сладко! 

Днешната рецепта е за чийзкейк с тиква. Заиграх се да рисувам по блата, но това изобщо не е задължително. Чийзкейкът може да се направи в най-обикновена тава под форма на сладкиш и да се нареже на квадрати. За основа е подходящ всякакъв блат, както и смлени бисквити, разбъркани с масло. Все пак, ако ви е интересно, заповядайте линк към рецептата за блата. Там по-подробно ще прочетете и видите начина на приготвяне и рисуване.

Няколко насоки от мен за приготвянето на крема. Той не съдържа желатин и се приготвя без печене. Съвсем лесно и бързо. За да стане плътен и да може да се реже без да се разпада е необходимо тиквеното пюре да е много добре изцедено. Колкото по-гъсто и сухо, толкова по-сигурно. Аз използвах тиква Хокайдо, тъй като само от нея пюрето е с идеалната консистенция за целта и не налага използване на желатин или агар-агар. Не варете тиквата във вода, а я изпечете във фурна. Може и в микровълнова фурна, отново без вода. След това пасирайте фино на пюре. Сложете пюрето в цедка и го оставете допълнително да се отцеди. Тази стъпка е важна, не я пропускайте. Как да си направите тиквено пюре може да прочетете тук.
Другото важно нещо е крем-сиренето. Твябва да е пълномаслено. Не използвайте сирене с нисък процент масленост, камо ли обезмаслено. Няма да се получи.
И последно-сметаната. Млечна, пълномаслена сметана за разбиване. Пълномаслена означава от 30% масленост нагоре. Гъсто разбита и добавена накрая към тиквения крем.
Това са трите насоки, които мога да ви дам. Няма никакъв проблем, ако тиквеното пюре е па-рядко или крем-сиренето обезмаслено. Просто в този случай ще трябва да използвате около 5-7 г желатин.

Блат:

Последвайте линка, за да видите рецептата. Прилагам само снимки на мотивите с тиква.

Крем:

250 г гъсто пюре от печена тиква
350 г пълномаслено натурално крем-сирене тип Филаделфия
120 г захар
ванилия
настъргана кора от 1 портокал
1 ч.л. от любимите ви подправки за тиква: напримен смес от канела, джинджифил, звезден анасон, кардамон, карамфил, малко бахар и индийско орехче. Моето предложение за подпривки към тиква може да видите тук.
260 г гъсто разбита пълномаслена течна сметана

Желе:

400 г изцеден и прецеден пресен портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
2-3 с.л. захар, ако сокът не е достатъчно сладък
9 г желатин, набъбнат в 3-4 с.л. от портокаловия сок

Приготвяне:

* Ако решите да направите този блат, първо нарисувайте желани от вас мотиви върху лист хартия А4 и подгответе цветното тесто. (Снимка 1) След това изчислете дължината и височината на лентите, които ще сложите по вътрешната страна на тортената форма. Аз използвах форма 20 см, но може и по-голяма. Отрежете две ленти от хартия за печене, малко по-големи от тези, които сте изчислили. Само с една лента трудно се работи. А е и много е дълга, няма да влезе в нито една тава. С две ленти е идеално, след това се снаждат без проблем. Поставете ги върху нарисувания лист и запълнете контурите с цветната смес. (Снимка 2) Замразете за около 1 час. След това направете основното тесто и част от него нанесете внимателно върху рисунките. Останалото тесто изпечете на кръгъл блат във форма 20 см. Повече инструкции ще намерите в рецептата, посочена с линк по-горе. Прилагам още един линк към рисуван блат за торта. След като тестото се изпече и изстине, отстранете хартията от лентите и кръглия блат. (Снимка 3)

* Кръглият блат наръсете с малко кокос или смлени ядки и го поставете върху тортена чиния с поръската надолу. Това е необходимо, тъй като е малко лепкав. Кокосът му пречи да залепне по повърхността на чинията. Около него поставете подвижен пръстен за торта. От вътрешната страна сложете нарисуваните ленти, предварително подрязани и оразмерени. Рисунката трябва да гледа навън. (Снимка 1) За крема разбъркайте с миксер крем-сиренето, захарта и тиквеното пюре. Добавете подправките, портокаловата кора и ванилията. Накрая сипете сметаната и размесете с лопатка. Изсипете крема в подготвената форма и загладете. (Снимки 2 и 3)

* Оставете тортата в хладилник за няколко часа, преди да залеете с портокаловото желе.

* За портокаловото желе отделете от сока 100 мл и го кипнете с портокаловата кора. Оставете го да престои 20 минути, за да се овкуси. След това го прецедете и отново загрейте до кипване. Махнете от огъня и добавете набъбналия желатин. След като се разтвори го смесете с останалия портокалов сок, при нужда подсладен с малко захар. Оставете желето напълно да изстине и го излейте върху тиквения крем. Приберете тортата в хладилник и я оставете да престои минимум 12 часа преди да я разрежете.

*** Няколко думи за желето. Може изобщо да не го слагате, а да гарнирате с малко бита сметана или натрошени бисквити и ядки. Все пак, ако решите да го направите съобразете сами колко сок ще ви е нужен спрямо височината на лентите. Моите бяха около 9 см високи. След слагането и изравняването на крема се получи малък ранд от 1 см, който побра до капка 400 г сок. Вие може да подрежете лентите и да ги изравните с крема. Така желето няма да е нужно, но все пак искам да кажа, че портокалът много добре пасва с тиква, а и отлично освежава цялата торта. Приятно майсторене ви желая! Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете.

С пюре от тиква може да приготвим сочно и вкусно руло. Богато на аромат и вкус, благодарение на микса подправки за тиква. Блатът може да се приготви предварително 2-3 дни, като се съхранява в хладилник, увит в стреч фолио. Готовото руло е подходящо за замразяване. Рулото е изключително лесно за приготвяне. 

Продукти:

Блат:

Сухи съставки:

100 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
¼ ч.л. сода за хляб
1-2 щипки сол
1 и ½ ч.л. канела
ванилия
1 ч.л. подправки за тиква

Течни съставки:

3 яйца
150 г пюре от тиква
100 г кафява захар-тъмна или светла
50 г бяла кристална захар

Крем:

60 г меко масло
80 г пудра захар
ванилия
200 г натурално пълномаслено крем сирене, тип Филаделфия
настъргана кора от 1 лимон или портокал
2 с.л. сладко от лимонови или портокалови корички

Друго:

1 с.л. кокосови стърготини или фино смлени ядки по избор

Приготвяне:

* За блата смесете в купа сухите съставки. В друга купа разбийте заедно всички продукти за течната смес. Миксер не е нужен, телена бъркалка е напълно достатъчна. Сипете ги към сухата смес и разбийте още веднъж за кратко, колкото всичко да се смеси добре.
Загрейте фурната на 175°C с вентилатор. Покрийте правоъгълна тава 25X38 см с хартия за печене и я намаслете с малко олио или масло.
Изсипете тестото в тавата и го загладете с шпатула. Изпечете блата за около 15-20 минути.

* Оставете изпечения блат за изстине до топло и го завийте на руло в чиста памучна кърпа, като преди това отстраните хартията. Завивайте заедно с кърпата, за да не се залепи за себе си. Оставете го така увит 2-3 часа, за да изстине напълно и да приеме форма. Може да го сложите и в хладилник. Това, че го завивате все още топъл, след това ще предпази рулото от напукване и начупване.

* За крема разбийте за кратко маслото с пудрата захар и ванилията. Добавете крем сиренето и лимоновата кора. Разбъркайте до хомогенност.

Сглобяване:

* На работния плот постелете голямо парче стреч фолио. Поръсете го с кокос или ядки. Върху него развийте блата. Намажете го с крема и поръсете с цитрусовите корички. (Снимка 1) Завийте внимателно на руло откъм дългата част. Увийте го във фолиото и пристегнете краищата. (Снимка 2)

* Оставете рулото в хладилник за няколко часа, след което го нарежете и му се насладете!

*** Като заключение мога да кажа, че рулото е много сочно и вкусно. Богато на аромати и с много нежна текстура.

Няколко насоки:

Тиквеното пюре е добре да бъде по-гъсто. За целта го отцедете предварително.
През целия процес на приготвяне на блата може да използвате миксер, ако ви е по-лесно отколкото с бъркалка.
Ако използвате ванилова захар я прибавете към сухите съставки. Ако е от шушулка или течна я сложете в течните.
Не пропускайте намасляването на хартията. Тестото е без никаква мазнина и трябва да сме сигурни, че добре ще се отлепи от хартията.
За набухвател може да използвате само бакпулвер, но содата придава мекота на изпечения продукт, както и спомага за по-добро набухване. Уверявам ви, че тя е в малко количество и тестото не мирише на сода. Все пак, ако решите да не я използвате, увеличете бакпулвера на 2 ч.л.
Подправките за тиква са изцяло въпрос на вкус. Сложете това, което обичате.
Ако не ви харесва изборът ми за крем, напълнете рулото с крем по ваша преценка.
Сладкото от цитрусови корички не е задължително. Просто на мен много ми харесва. Може да го замените със сушени плодове или натрошен шоколад. Или да не слагане никакви добавки.

Най-вкусната, крехка и хрупкава гранола, която съм правила! Обикновено я приготвям с бананово пюре, но този път използвах тиквено. За подслаждане предпочитам кленов сироп, тъй като е много лек, а и придава чудесен меласов вкус. Сега го замених с тиквен сироп и се оказа далеч по-хубаво. Рецепта за тиквено пюре и тиквен сироп може да видите тук.
Тайната на хрупкавата и крехка гранола се крие в белтъците. Те дават възможност всички компоненти да се слепят в големи хрущящи трохи, които са истинска наслада. Тези парченца (може да ги срещнете под името „клъстери“) са толкова вкусни, че дори ще ги хапнете като чипс и ще забравите за млякото.
Гранолата е овкусена с подправки за тиква и е обогатена с орехи, тиквени семки, кокос и сушени червени боровинки. Всъщност задължителни добавки няма. Всеки може да сложи това, което обича. Мазнината е важен компонент и не трябва да се пропуска. Добре е да е кокосово масло или друго растително с по-неутрален вкус като олио от рапица или гроздови семки. За мен кокосовото масло е оптимален вариант.
Обичам да смесвам едри овесени ядки с фини. Едрите дават хрупкавост, а фините спомагат за по-добро слепване. Ако искате гранолата да е на отделни малки трохи пропуснете фините овесени ядки и белтъците. Но лично за моя вкус очарованието се крие точно в тях. Заповядайте рецептата.

Продукти:

Сухи съставки:

250 г цели овесени ядки
50 г фини овесени ядки
100 г тиквени семки
100 г орехи на едро
85 г кокосови стърготини

Течна смес:

50 г стопено кокосово масло
120 г пюре от тиква
120 г кленов сироп (може да се замени с меласа или тиквен сироп)
60 г кафява захар-тъмна или светла
ванилия
2-3 щипки сол
2 ч.л. подправки за тиква (примерна рецепта може да видите тук)
2 белтъка, разпенени с вилица

Друго:

100 г сушени червени боровинки (могат да се заменят с други сушени плодове по избор)

Приготвяне:

* В голяма купа сложете сухите съставки. (Снимка 1) В друг съд смесете и разбъркайте до хомогенност всички продукти за течната смес. Разбъркайте сухите съставки с лъжица и ги залейте с течността. (Снимка 2) Добре ги объркайте. Най-добре с ръка, като ги стривате на по-големи трохи. Разпределете гранолата в две големи тави, покрити с хартия за печене. (Снимка 3)

* Изпечете на 170°C във фурна без или с вентилатор. Предварително загряване не е нужно. Разбърквайте редовно, за да може гранолата да стане с еднакъв златист цвят. Печете около 30-40 минути или докато на вас ви хареса на цвят. Аз предпочитам да е малко по-препечена. Докато гранолата е гореща ще бъде все още мека, но в момента в който изстине ще се превърне в най-зарибяващото хрускане! След като напълно се охлади добавете боровинките. Съхранявайте я добре затворена в буркан или кутия на сухо място. Да ви е сладко!