На 24 декември, няколко часа преди раждането на малкия Исус, ние българите празнуваме Бъдни вечер - един от най-светлите християнски празници. Този специален ден е свързан с различни символи, които създават уют и спокойствие в дома. Един от най-важните е Бъдникът, символизиращ живота в дома и раждането на Исус Христос. Традициите са повелявали млад момък да отсече голямо тригодишно дъбово дърво, което да гори през цялата нощ. Дедите ни са вярвали, че той е причината на трапезата в тази свята нощ да гостуват душите на мъртвите ни близки. Пепелта от Бъдника е била също така много ценна. Смесвали са я със семената за засяване, с храната на животните или са я посипвали около нивите си, за да пази от зло.
24 декември е последният ден от коледния пост и вечерта е много тържествена. Ястията са постни и нечетни на брой - 7,9 или 11. Приготвят се различни гозби: питка, варено жито или ошав, боб, пълнени сушени чушки, постни сарми, тиквеник и др. На софрата трябва да има орехи, мед, плодове и червено вино. Преди да започне празничната вечеря, домът трябва да се прекади с тамян от най-възрастния и да се каже молитва. Тази вечер масата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат и ще си вземат от храната. Хората казват, че както мине Бъдни вечер, такъв ще е животът през следващата година.
Бабите ни са замесвали обредната постна питка с нов квас и мълчана вода (млади моми са носели от изворите вода, като по пътя към дома не са продумвали и дума). Питката се прави от най-хубавото брашно, бялото. Кръглата форма символизира безкрайния цикъл на живота, а вътре се слага паричка за берекет. Отгоре се украсява с форми от тесто-кръст, житен клас, рало, орач, агне, птица, плодове, цветя и други - всякакви символи за благополучие и плодородие. Най-възрастният член на семейството разчупва питката, като първото парче се отделя за майка Богородица, второто за къщата, а останалото се раздава на семейството. Обредният хляб според нашите вярвания е безкръвната жертва, с която умилостивяваме по-висши от нас сили.
Моята питка за Бъдни вечер е не по-различна от вашата. Тук не може да се говори за експерименти, а точно обратното. Нужно е да се спази традицията и да се замеси хляб само от брашно, мая и вода. По-скоро бих искала да споделя с вас как аз правя украсата, за да остане релефна и с добра форма. Все пак, ето и рецептата.
Продукти:
20 г прясна мая
270 мл хладка вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 с.л. олио
500 г брашно+брашно за доизмесване
за намазване:
1 с.л. олио +1 с.л. вода
Приготвяне:
* Разтворете маята във водата и я подхранете със захарта. Добавете 3-4 с.л. от брашното и разбъркайте на каша. Покрийте с кърпа и оставете кваса да шупне. Изсипете го към останалото брашно и добавете олиото и солта. Омесете меко и еластично тесто. От него отделете малко парче, от което ще направите фигурките. Оформете тестото на кръгла плоска питка и го поставете в тава, намазана с олио и поръсена с брашно. Оставете питката да втаса без да я покривате или мажете с мазнита. Питата е по-добре да бъде със засъхнала повърхност. Така остава с добра форма без да се пука по време на печене.
* Омесете отделеното парче тесто с още брашно, докато стане твърдо. Оставете го 5-10 минути, за да отпочине и да стане отново еластично. След това може да го разточвате, режете, усуквате и т.н. За мен е по-добре тестото за фигурките да не бухва много. Така запазва идеална форма.
* След като питката втаса намажете фигурките с малко вода и ги залепете по повърхността ѝ. Намажете питката отгоре с вода и олио. Изпечете за 35-40 минути в загрята на 180°C фурна с вентилатор. Желая ви светли и благословени коледни дни!




.png)
.png)
.jpg)


.png)
.jpg)
.png)
.png)
.png)




.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
