Обичате ли чай Ърл Грей (Earl Grey)? Благоуханен черен чай с невероятен аромат на бергамот! Бергамотът е неядлив цитрусов плод, който се отглежда само за извличане на етерично масло. У нас не е много популярен, но лесно ще намерите масло от бергамот в аптеките. Няколко капки ще направят сладкишите ви ароматни и още по-вкусни. Лично аз много обичам да го ползвам във великденските козунаци, а баба ми понякога подправяше с него сладкото от бели череши. Доста от локумите у нас също съдържат бергамот и затова режих, че ако капна малко от ароматното масло в тестото за тези пурички, чудесно ще се върже към локумената плънка. Заслужава си да опитате.

Коледа наближава и е време да приготвим традиционните сладки, ухаещи на канела, джинджифил и кардамон. Какъв по-коледен аромат от този! Това са бисквитите, които са изключително подходящи за украсяване и няма човек, който да не им се зарадва.   

Cantuccini или Cantucci са традиционни италиански бисквити, широко разпространени са не само в Италия, а и в целия свят. Казват им Biscotti, където Bi означава "двойно". С други думи, двойно приготвено. Кантучите се пекат веднъж под форма на хлебчета, след което се нарязват на филийки и отново се запичат. Получават се твърди сладки сухари, които са с много голяма трайност. Правят се без мазнина, с ядки, кандирани кори, какао, различни подправки и т.н. Вариантите са много, но класиката е с бадеми.
Произходът на кантучините е от Прато-Тоскана. Традиционно се сервират  с Vin Santo (Свято вино). Това е едно много интересно вино, което се приготвя от полуизсушено грозде, станало едва ли не на стафиди. Е, днес ги хапваме на закуска с кафе или ги приготвяме, като сме на по-дълъг път. Когато ги изпекох синът ми каза, че ще си счупи зъбите, но само след един ден не можеш да спреш да ги хрупаш. Това са едни от любимите бисквити в къщи, ще се радвам да ги опитате и вие. Да спомена само, че най-вече се приготвят по Коледа. Сега е една красива пролет, но катнучите са така вкусни, че не могат да чакат до зимата.

Имам няколко храстчета с боровинки в двора. От онези, едрите. Е, не са като българските ароматни диви боровинки, но пак са си хубави. Обрах ги преди косовете напълно да са ги изкълвали. Правих каквото правих с тях, ядохме, но пак останаха. И ми хрумна да завия по една боровинка в малко маслено тесто. Получиха се миниатюрни топчета, които по-скоро заприличаха на бонбони, отколкото на сладки. Няма рецепта, по-скоро идея.

От това тесто можете да направите и бисквити с хрупкави семки или ядки. В такъв случай не слагайте боровинки.