Обичам хубаво печено пиле. Вариантите са толкова много и все вкусни! Домашната кухня е това, което може да направи всекиго щастлив. Може да е простичка гозба, но ще си оближеш пръстите! Днешната френска рецепта (Poulet Rôti) е точно такава-сочно ароматно пиле с неустоима кожичка. Приготвя се в тенджера, а не в тава. Пилето се поставя върху нарязани картофи, които попиват целия билков-маслен сос, който изтича от него, тъй като е обилно намазано под кожата с ароматно масло. 

Ако имате чугунена тенджера непременно я използвайте. Чугунът осигурява много добро разпределяне на топлината и имитира пещ. Това запазва пилето много, много сочно. Но ако нямате, всяка друга по-голяма тенджера ще свърши добра работа.

Тайната на вкуса тук се крие в букета провансалски билки. Може да ги купите от всеки магазин, както и да ги смесите сами. Като основа са ви нужни сушени розмарин, мащерка, риган и майорана. Но има различни миксове и с дафинов лист, босилек, салвия и чубрица. Преценете сами какъв букет ви харесва най-много. Благодаря на Наги за вкусната рецепта! 

Продукти:

1 пиле около 1,5 кг

сол

2-3 стръка прясна мащерка

1 с.л. зехтин

Билково масло:

80-100 г меко масло

2 скилидки счукан чесън

2 с.л. сушени провансалски билки

сол, черен пипер

Друго:

750 г обелени и нарязани на едро картофи

8 скилидки необелен чесън

сол и черен пипер

3 с.л. зехтин

Приготвяне:

* Първо пригответе билковото масло. Смесете всички продукти в купичка и добре разбъркайте. Оставете го на стайна температура. 

* След това подгответе картофите. Смесете ги в купа заедно с чесъна, сол, черен пипер и зехтин. 

* Измийте и добре подсушете пилето. Посолете. Разхлабете кожата му като пъхнете внимателно лъжица между нея и гърдите, като започнете от долната част. Може да направите това и с пръсти. Бъдете внимателни, за да не се нарани кожата. Нужно е само да се отдели мембраната, която я свързва с месото. След гърдите отлепете кожата и по бутчетата. 

* С лъжица пъхнете 2/3 от маслото между кожата и гърдите. С леки движения масажирайте, за да може маслото да се разнесе максимално равномерно. По същия начин използвайте останалото масло за бутчетата. 

* В кухината на пилето сложете стръкчетата мащерка. Завържете бутчетата с кухненски канап и приберете крилата под тялото на пилето. Време е за печене.

* Сложете тенджерата във фурната и я загрейте на 200°C. Предварителното загряване  също е от значение за сочността на пилето. Извадете тенджерата от фурната и изсипете картофите. Върху тях поставете пилето с гърдите нагоре. Налейте съвсем малко вода (около 100 мл), но това не е задължително. Ястието е за печено пиле, което трябва да остане на мазнинка, а не да плува в сос. Все пак, ако харесвате повече сос добавете малко вода. Покрийте леко тенджерата с лист алуминиево фолио, а не с капак. Капакът ще задържи много пара и ще задуши пилето, а ние не искаме ефект на варено пиле. За разлика от капака фолиото ще предотврати бързо прегаряне на кожата и ще запази само част от влагата. Печете 30 минути. 

* След половин час махнете фолиото и намалете фурната до 180°C. Полейте пилето със сока, който се събира на дъното на тенджерата, като с лъжица отместите картофите настрана. Направете това още два пъти по време на печенето. Без фолио печете още 40 минути. Вътрешната температура на бутчетата в най-дебелата им част трябва да достигне 162°C. Ако нямате термометър проверете готовността с шишче. От прободеното място трябва да излиза само бистър сок, а не розов или мътен. 

* И сега най-важната стъпка! Извадете тенджерата от фурната и с щипка вдигнете внимателно пилето. Поставете го изправено върху картофите, облегнато на тенджерата с бутчетата надолу. Оставете го да почине 10-15 минути преди сервиране, за да могат всички сокове да се стекат надолу и да се утаят в гърдите.

* Поднесете с картофите и свежа салата. Да ви е сладко! 

Най-вкусната салата със зелен боб, която съм яла. Изключително фина и ароматна. Подходящи са различни сортове зелен фасул, стига шушулките да нямат големи семена и конци. Бобът трябва задължително да е суров. Салатата не се приготвя с консервиран или замразен зелен боб. 

Продукти за 4 порции:

500 г пресен зелен боб

шепа нарязани зелени маслини

Песто:

70 г суров шамфъстък

40 г настърган пармезан

1 скилидка счукан чесън

настъргана кора от ½ лимон

1 с.л. листенца от прясна мащерка или 1 ч.л. сушена

шепа листа магданоз-ситно нарязан

60 мл зехтин

сол, черен пипер и лимонов сок на вкус

Приготвяне:

* Ако имате плосък зелен боб го нарежете на лентички под лек диагонал. Ако използвате цилиндричен го нарежете на две или три части. Бланширайте боба за няколко минути в кипяща силно подсолена вода. Не мога да дам точно време, тъй като всеки сорт зелен фасул изисква различна термична обработка. След 2-3 минути варене опитайте едно парченце. Бобът трябва да е крехък, обезателно хрупкав, но да няма вкус на сурово. Защо водата да е силно подсолена? Фасулът се готви за кратко време и в слабо подсолена вода няма да успее да се овкуси. Дори и с допълнителното подправяне на салатата с песто, ще остане леко блудкав, ако не е поел достатъчно сол.  И така, извадете бланширания фасул в цедка и го оставете да изстине. 

* За пестото първо запечете за кратко шамфъстъка. Може да купите и готов изпечен шамфъстък. Аз предпочитам суров, който запичам в сух тиган или в микровълнова фурна. Така вкусът е много по-свеж и напълно се усещат ароматните масла в ядката. 

* В блендер смелете ситно шамфъстъка заедно пармезана, независимо че сиренето е предварително настъргано. Така сместа ще стане по-нежна и хомогенна. Прехвърлете ядките и пармезана в купа и добавете всички останали съставки. Разбъркайте.

* Сервирайте боба с лъжица песто, за да може всеки сам да смеси салатата си или директно го разбъркайте с цялото песто. Гарнирайте със зелени маслини. Да ви е сладко! 

* Върху него поръсете плътно с хрупкавите трохи. По желание поръсете с малко настърган шоколад. Съхранявайте сладкиша на стайна температура до 2-3 дена. Насладете му се с чаша кафе!  

*** Споменах, че може да добавите към сместа малко люто за пикантност. Ако харесвате различни аромати добавете сушени риган, босилек, розмарин, къри, куркума или други подправки. Лично аз в случая не ги използвам, тъй като за мен заглушават вкуса на сиренето. 

Съхранявайте вафлите затворени в кутия. На дъното може да сипете малко ориз, който ще абсорбира всякаква остатъчна влага. 

Чудни хруски с бадеми, слънчогледови семки и стафиди. Подходящи са за замразяване. Съхранявайте ги в кутия в хладилник, за да останат по-твърди. На стайна температура след ден леко омекват и стават дъвчащи, което също никак не е лошо. 

Продукти:

120 г мед

40 г фъстъчено масло

ванилия

30 г бадемово брашно (фино смлени бадеми)

180-200 г нарязани бадеми

40 г накълцани стафиди, червени боровинки или 4-5 големи фурми

30 г кокосови стърготини

100 г белени слънчогледови семки

Друго:

морска сол за поръсване

Приготвяне:

* Загрейте фурната на 150°C с вентилатор и покрийте тава с хартия за печене или силиконово килимче. 

* В купа разбъркайте меда, фъстъченото масло и ванилията. Добавете всички останали продукти. Размесете с лъжица. Сместа е много гъста и тежка. Лично аз я разбърквам с ръка, като ползвам латексова ръкавица. Важно е меда и маслото да полепнат равномерно по всички ядки. 

* Изсипете бадемите върху хартията и отново с ръка оформете правоъгълник с дебелина около 1-1,5 см. (Снимка 1) Притискайте добре с пръсти и разточете с точилка. Колкото по-плътен е правоъгълника, толкова по-споени ще са блокчетата и няма да се трошат след нарязване. За добра форма си помагайте с голяма шпатула или геометрична линия. Просто избутвайте навътре страните на ядковото тесто, докато го разточвате и оформяйте в правоъгълна форма. Отгоре поръсете с малко сол за добър вкусов баланс. Изпечете получената кора за 20-25 минути или до порозовяване. (Снимка 2) Оставете я напълно да изстине, дори може да я сложите за кратко в хладилник. След това нарежете на парчета с желана от вас големина. (Снимка 3)

У дома в Бургас миди с ориз се правят по този начин. С много миди и малко ориз. Ще се радвам да опитате и вие. Да ви е сладко!

Продукти:

2 кг миди с черупки
1 малка глава лук
3 - 4 с.л. олио
1 ч.ч. ориз
1 домат
3 - 4 стръка пресен джоджен
3 - 4 стръка пресен магданоз
сол и черен пипер
вода

Приготвяне:

* Измийте добре мидите и ги сложете в голяма тенджера. Не слагайте никаква течност. Гответе под капак няколко минути докато горните черупки се отворят. Сипете отделилия се сок в купа и го прецедете през марля. Почистете по-голямата част от мидите от черупките и отстранете "брадичката". Останалите миди оставете с черупките.

* Нарежете на ситно лука и го задушете в олиото. Прибавете ориза и го запържете до стъклено, като разбърквате периодично. Налейте мидения бульон и добавете вода. Съотношението на течността спрямо ориза е 2 към 1. Не съм посочила точна мярка вода, тъй като количеството на мидения бульон варира спрямо големината на мидите. Тайната на това вкусно морско ястие се крие именно в него. Затова отново напомням-при варенето на мидите не слагайте вода. Нека се задушат само от парата, която се образува в тенджерата. По този начин собственият им бульон ще е много ароматен  и концентриран. Премерете в чаша количеството му и ако е нужно добавете вода.

* Нарежете домата на ситни кубчета и го прибавете към ориза. Подправете със сол и пипер. Намалете силата на огъня и гответе ориза до готовност. 2- 3 минути преди края на готвенето добавете мидените ядки и джоджена. Разбъркайте и внимателно поставете мидите с черупки. Нека тук-там се напълнят с ориз, но да запазят целостта си. Сервирайте ястието леко топло. Да ви е сладко!

* Оставете ги да изстинат напълно в тавата и след това ги сложете в чиния. Сладките са много нежни и меки и лесно ще се начупят, ако са топли. Надявам се да ви харесат. Да ви е сладко! 

У нас може би по-познато е италианското Torrone. Това е нуга, която обикновено се приготвя като коледно лакомство. Има множество рецепти, в които варират различни продукти и начини на приготвяне, но за традиционна се счита бялата нуга, която е много сходна с нашата бяла халва.
В Испания името на тези сладкиши звучи подобно-Turrón. В Поргугалия- Torrão, на каталунски Тorró и т.н. Навсякъде говорим за бялата нуга като основен вид и за множество други варианти. Тази вкусна сладост идва от арабския свят и е пренесена в Испания от маврите, където доказано се произвежда от 16 век. Можем да считаме, че оттам тръгва славата на нугата по света.
Както споменах, освен класиката има и много разновидности-с жълтъци, което напомня на марципан, с шоколад, с карамелизирани плодове, с различни ядки-цели или смлени, с мед, маршмелоу, кондензирано мляко и др. Днес бих искала да ви предложа един от тях с шоколад, лешников нугат (тук може да поръчате онлайн) и карамелизирани бадеми. Приготвя се за минути, но насладата е пълна! Ако тази рецепта ви се стори интересна, добавете и малко шоколадова нуга като допълнителен акцент наред с традиционната халва на Сирни заговезни.

Много торти съм направила през годините. Рядко ги повтарям, тъй като винаги искам да изненадам близките си с нещо ново. Синът ми обикновено им прави класация и постави тази торта в Топ 5. Много ме зарадва с оценката си и ще я повторя за неговия рожден ден. С други думи, тортата е много вкусна и е с идеален баланс между шоколад и портокал. Това, което подчертава вкусовете е портокаловото пюре, което се приготвя от цели варени портокали. Свежестта идва от желето със сушени кайсии и портокал, а фината нотка розмарин придава горски боров привкус. Аз така го оприличавам, не като средиземноморски. Блатът е шоколадово брауни и текстурата му е кремообразна. Хрупкавият слой компенсира липсата на плътност, поради отсъствието на брашно. Завършекът с лек портокалов мус дава усещането на нежно кадифе. Много добра торта се получи и ще се радвам, ако някой от вас я опита.

Те са страхотни! Рецептата е на Thomas Pedevilla. Видях я в Gronda и я изпълних съвсем точно. Препоръчвам горещо тази страница, тъй като там е събран цвета на професионалните готвачи. Пиложението е с абонамент, но има безплатен едноседмичен период, през който може да се запознаете достатъчно добре с всичко, което се предлага там. Ако ви е интересно, хвърлете един поглед.

Те са фантастични! Това, което ги прави специални е черното какао. Тестото и глазурата са с него и цветът, който се получава е напълно натурален без никакви допълнителни оцветители.
Кексчетата са с дълбок и изтънчен шоколадов вкус. Представете си бисквитите Орео в кадифен вариант.