На вашето внимание представям един великолепен сладкиш, съставен от крехко маслено какаово тесто за основа, шоколадов франжипан за пълнеж и къпинов ганаш за глазура. Бих искала да обърна малко повече внимание на франжипана (Frangipane). Като кулинарен термин думата се появява за първи път във френска готварска книга от 1674 година. Рецептата е била за киш със счукани бадеми или шамфъстък. Много кулинарни историци предполагат, че франжипан има италиански корени и идва от името на римските благородници Frangipani. Един от тях е бил парфюмерист на френския крал Луи XIII и е ароматизирал ръкавиците му с бадемова есенция. Счита се, че този вкусен десерт е кръстен на негово име.
Франжипанът е характерен за френската кухня, особено за коледната. На Богоявление французите приготвят галет на влъхвите с франжипан (Galette des Rois), като вътре крият бобено зърно (или малка порцеланова фигурка). Сладкишът се нарязва на парчета и се раздава на децата. Детето, което намери бобчето става крал (le petit Roi).
Основата за франжипан се прави от масло, яйца и фино смлени бадеми. Добавят се аромати като ванилия, лимонова или портокалова кора, есенция горчив бадем и др. Аз избрах да го направя с шоколад, тъй като смятам, че си кореспондира много добре с къпините. Тартът се получи толкова вкусен, че изчезна за секунди от масата. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!

Малките симпатични оранжеви бомбички ме дариха с 3 плода! Посадих ги в голяма саксия по-скоро за цветен интериор сред другите растения. Може да се каже, че съм горд градинар с богата реколта! Смях не смях, изядохме ги пълнени с риба тон, тъй като у дома тиквичките с ориз или кайма не се тачат много. Ако решите да опитате и вие, може да напълните с пълнежа най-нормални дълги тиквички, издълбани като лодки. От изброените продукти за пълнежа напълних трите кръгли тиквички и една обикновена дълга тиквичка.

Те са невероятно уханни, пълни с лимонов крем и напоени в босилеков сироп. Толкова са меки и крехки, че се сервират като сладкиш в чиния и се хапват с виличка. Рецептата е вдъхновена от италианските сватбени бисквити с форма на праскова, които донякъде са сходни с нашите обичани бабини прасковки. Постарах се в няколко снимки нагледно да покажа процеса на приготвяне, за да може да видите и усетите разликите с прасковките. Тестото, крема и сиропа могат да се приготвят 1-2 дена предварително и да се съхраняват в хладилник. Готовите сладкиши са изключително подходящи за замразяване. Преди сервиране ги извадете от фризера за 5-10 минути и ще бъдат като току що приготвени. Разкошни са с топка сладолед, сорбе или малко сметана. Ще се радвам да ги опитате!

Фантастичен малинов крем с нежна текстура и уникален аромат! Какво е Posset? Посет първоначално е популярна британска напитка, приготвяна от мляко, сварено с вино или ейл. Често се е употребявала като лечебно средство при настинка или за добър сън. Оригиналното питие е изчезнало и е възродено през 19 век в сладкарството. Днес се консумира като студен десерт от сметана, захар и най-вече цитрусови плодове. Много е вкусно и с всякакви горски плодове. Посет се приготвя лесно и бързо, а е толкова фин и вкусен, „че те кара да затваряш очи“, както казва един мой приятел.

Втора поредна година приготвям тези великолепни патладжани. Рецептата е руска и ми я сподели моя съседка. Миналата година пробвах само с половин доза, за да видя какво ще се получи, но толкова много ми хареса вкуса и консистенцията на патладжаните, че тази година направих двойно количество. Руснаците наричат подобен вид храна „закуска“, а на мен ми идва нашенската дума мезе. Не е нито салата, нито предястие, нито основно ястие, макар че с филийка хляб спокойно може да се нахраниш. Най-хубаво е да си боцнеш малко и да мезиш. Патладжаните и лукът са пържени, а смесването им с майонеза ги прави по-тежка храна. Затова се хапва умерено, но насладата е пълна! У дома първоначално никой не позна какво яде. Наши гости също. Всички предположиха, че са гъби. Плътността на парченцата патладжан е уникална, а на вкус наистина са неузнаваеми. Може да ги приготвите като зимнина, стерилизирани в буркани. През зимата е истинско удоволствие да вкусиш малко лято. А може да направите и съвсем малко количество, колкото да го опитате. Но аз знам със сигурност, че много ще ви хареса и ще погрижите през зимата на трапезата ви да има от тази чудна руска закуска.