Днес ви представям една рецепта за риба с хрупкава коричка. Ястието е истински деликатес. С него може да задоволите вкуса и на най-капризния си гост, а и се приготвя много бързо и лесно. Трябват ви само необходимите продукти и 30 свободни минути.  Рибата, сготвена по този начин остана сочна, мазнините са много малко, а хрупкавата коричка е истинска наслада. Вижте рецептата.

Калмарите стоят в основата на редица разкази за морски чудовища. Най-прочуто сред тях може би е главоногото на Жул Верн, което тормози капитан Немо и подводницата му „Наутилус”. Тук съвсем не става дума за измислица и плод на въображението, а за реално съществуващи обитатели на морските води. Най-едрият вид Architeuthis, известен като „колосален калмар”, достига до впечатляващите 14 метра дължина заедно с пипалата си.
За наше щастие видът, който можем да видим на трапезата си има далеч по-скромни размери-до около 30 см. Вкусното му месо се цени още от древността, а гърците и римляните дори го възприемали като афродизиак. И днес калмарите се радват на изключителна почит в кухнята на средиземноморските страни.
Тези вкусни същества имат по осем къси и две по-дълги пипала, прикрепени към главата, всичките с вендузи по тях. Днес ви предлагам една великолепна рецепта за пълнен калмар само с морски продукти.

От плънката на калмарите стават чудесни рибени кюфтенца. Оформете ги на топчета и панирайте в брашно, разбито яйце и галета. Оставете ги за 10 минути настрана за да изсъхне панировката и ги изпържете или изпечете във фурна.

Рецептата е канадска и я научих от моята приятелка Юлето. Много са вкусни тези калмари, непременно ги опитайте!

Често се питаме, как да приготвим калмарите за да не станат сухи и жилави. Ще си позволя да цитирам част от една статия в списание "Меню".
"Мускулните влакна на калмарите са изключително тънки – по-малко от една десета от диаметъра на типичните за рибата и говеждото влакна, което прави месото плътно и с фина текстура. Те са подредени на много пластове и са здраво скрепени със съединителния белтък колаген, присъстващ от три до пет пъти повече тук, отколкото в мускулите на рибата. При това, за разлика от крехкия колаген на рибата, този в калмара е с много сложна и здрава структура и поведението му е по-близко до това в месото на земните животни.
Ето защо калмарите трябва да се готвят или съвсем леко и кратко, за да не се свият и втвърдят мускулните им влакна, или пък дълго – над 30 минути, за да се разгради колагенът. Приготвени за кратко до 55 – 57º C вътрешна температура, месото им остава по-влажно, леко дъвчащо, почти хрупкаво. При 60º C то се сгърчва и пластовете колаген се свиват, като изсмукват влагата от мускулните влакна. Ако готвенето продължи на слаб огън над 30 минути, твърдият свит колаген се превръща в желатин и месото става копринено крехко. Точното време не може да се фиксира, тъй като силно зависи от големината на калмарите."
Сами преценете как да сготвите калмари. Лично аз препоръчвам кратка термична обработка. Цялата статия може да прочетете тук.