Торти

 

С удоволствие ви представям една великолепна торта на един от любимите ми сладкари Йохан Лафер. Опознах този човек от различни телевизионни готварски предавания, които той води в Германия, както и такива, в които е само участник. В тях той се занимава повече с готварство, отколкото със сладкарство. Но действително истинската му стихия е сладката част от кулинарията. Всъщност, Лафер е австриец и едва след приключване на военната си служба се премества да живее в Германия. През 1981 година става главен сладкар в мюнхенския ресторант Aubergine von Eckart Witzigmann. Но една година по-късно започва да работи в парижката сладкарница Gaston Lenôtre. След още една година наследява главното готваческо място в ресторант Le Val d'Or. Днес този ресторант има звезда Мишлен и 16 точки Гол Мийо. Лафер има още един ресторан, награден с 14 точки, собствено кулинарно училище, множество книги и великолепен усет към вкусната и красива храна!

 

В сладкишите с история винаги има нещо специално и магическо. Коледното пънче (Buch de Noël, fr. Bûche de Noël) е традиционна френска торта под форма на дърво, което обикновено се завива като руло. Най-често се изработва от пандишпан, крем и се украсява с фигурки от марципан, целувчени гъбки и пудра захар, която символизира снега. Глазурата на тортата трябва да е напукана и да наподобява дървесна кора.
Историята на коледното пънче ни връща далеч в средновековна Франция. Още в 12 век се появява традицията цялото семейство да се събере в двора на къщата около коледното дърво (по онова време най-вече черешово). Главата на семейството е поливал дървото с вино и масло, а девойките са го запалвали с останали от предната година полуизгорели клонки. Хората са вярвали, че запазвайки ги, както и част от пепелта, ще се предпазят от злото. Това е бил хитър измамен трик за дявола, да бъде държан далеч от къщи през цялата година. Всеки, който е участвал в запалването на дървото е трябвало да бъде с чисти ръце.
Другата страна на историята е, че в бедни и тежки времена най-добър подарък от съседа е било голямо парче дърво. Дарът е не само практичен, но и директно свързан с празника. Каква Коледа би била без топлина и светлина? Без уют? И у нас Бъдникът гори в огнището през цялата нощ на Бъдни вечер, символизирайки раждането на малкия Исус и новото Слънце. Първият къшей обреден хляб се нарича на Божията Майка и с чаша червено вино се оставя през цялата нощ за да могат душите на починалите ни близки да ни гостуват.
Да се върна към тортата. Разбира се, запалването на Коледното дърво във Франция в течение на времето вече не е така актуално, но традицията е запазена. От 19 век на трапезата на хората се появява сладък и вкусен символ, наподобяващ дървесно пънче. Тортата е празнична и е чудесна не само за Коледа, а и за посрещане на Новата година. Вариантите са много, рецептите стотици. Днес искам да ви представя един от тях. Начинът на приготвяне е много лесен, а вкусът великолепен! Точно този вид торта французите правят с изпечени на дълги пръчици целувчено, кроасаново или маслено тесто. Събрани заедно пръчиците наподобяват сноп сухи клонки. Аз избрах един руски вариант (торта Полено), който ми е любим. Ще се радвам да се хареса и на вас. Желая на всички светли, уютни и весели празници!

 

Получи се страхотна торта. Синът ми много обича  бонбоните Toffifee и аз исках да му направя торта за рождения ден с подобен вкус. Мисля, че успях да се доближа до деликатното съчетание и отличен вкус между карамел, лешници и шоколад.  Да ви е сладко!

 

За тази торта изпекох тестото за двата блата по отделно, а не наведнъж. За мен така блатовете стават по-равни. Количеството на желатин за крема е малко, но не исках да има консистенция на желе, а само да е стегнат. Вие може да увеличите желатина на 1 пакетче, т.е. на 9 г. Ако нямате пресен ананас може да използвате плод от консерва, но добре отцеден. В противен случай ще трябва да варите карамела по-дълго време за да се сгъсти добре. Покрила съм тортата с разточен бадемов марципан, а украсата е от цветя изсушен ананас. Тук може да видите как да ги направите и вие.

 

Скоро правих на баща ми един от любимите му сладкиши "Агнеса". Тестото на този сладкиш е толкова вкусно, че реших да го пробвам на торта. Направих го с бадеми вместо с орехи и малко промених пропорциите. Сиропиране в случая не е подходящо. Блатът е много маслен и нежен и чудесно се споява с крема, стига да имате търпение да изчакате тортата поне за един ден. Колкото повече престоява, толкова по-вкусна става! Яйчен ликьор може да си купите готов или да си направите сами. Ако решите да пробвате, заповядайте линк към моята рецепта.Тортата е покрита с бадемов марципан. Украсата е от желатинови топки, които наподобяват украшения за елха. Сини са, защото в момента всичко ми е синьо. Просто съм в такъв период. Няма смисъл да ви разказвам как се правят. Мисля, че е най-добре да разгледате някое от клипчетата в You Tube. Надявам се да ви хареса моето предложение за Новогодишна торта. Весели празници на всички!

 

Една много различна бисквитена торта от познатите ни. Корите са от домашно изпечени какаови бисквити, а кремът е вкусен ганаш. Непременно направете тортата 1-2 дена преди да я сервирате за да може всичко да се спои добре. Оставете я на стайна температура поне 2-3 часа преди да я отрежете. Кремът трябва да се отпусне и да стане мек и нежен.

 

Имах удоволствието и честта отново да бъда в състава на журито за определяне на годишните награди за кулинарни блогове 2016, организирани от "Блоговодител".  Тъй като нямах възможност да присъствам на събитието се включих онлайн. Създателите на "Блоговодител"- Илиян и Иво ме изненадаха изключително приятно, като ме удостоиха с един много висок приз. Да си носител на наградата "Кулинарно вдъхновение" е нещо повече от приятна изненада. Това е истинско признание, чест  и отговорност. Много, много съм щастлива и поласкана. Благодаря от сърце и на двамата за доверието и добрите думи. Благодаря на всички мои последователи, които успявам да вдъхновя. Това е симбиоза, аз се вдъхновявам от вас, вие от мен. Да споделяш с приятели това, което ти е на сърце и най-хубавото нещо. Да споделяш означава да обичаш. Благодаря, че ви има, скъпи мои читатели.
Честити награди на всички победители в тазгодишния конкурс на Блоговодител. Напълно заслужени признания! Моите адмирации за всички вас! Продължавайте да творите все така красиво и вдъхновено. Продължавайте да бъдете все така вкусни хора!
Много ми се иска да направя и аз нещо за "Блоговодител", да отвърна по някакъв начин на жеста им. Наричам тази торта "Блоговодител" и пожелавам на създателите на това чудесно кътче много здраве, усмивки и любов. Да продължават да ни водят из вкусния свят на българските кулинарни блогове!
   

 


Ще ви предложа една изключително лесна и бърза ягодова торта. Гарантирам ви, че ще е готова за 1 час заедно с бъркане, печене и подреждане. Лека и вкусна, тя може да ви спаси, когато нямате време за по-сложен десерт, а гостите чукат на вратата....

За да си организирате по-добре времето ще ви кажа как я правя аз : първо включвам фурната. Докато тя се загрява разбърквам тестото за блата, което отнема много по-малко време от самото загряване на фурната. Докато тестото се изпече (това е около 25-30 минути), разбивам кремовете, смесвам ги и почиствам ягодите. Изпеченият блат изстива също за около 20 минути. Е, готови сте. Разрязвате го, намазване, слепвате. Няма украси, които да ви бавят, а и тортата веднага е готова за консумация, не е необходимо да отлежава в хладилника като повечето торти. И така, имате чудесен десерт само за час. Пресен, вкусен и лек той е много по-доброто решение от това, да отидете в сладкарницата и да купите поредния купешки сладкиш. Винаги за предпочитане е домашно приготвената храна. Наистина е бързо, опитайте.

 

Една много лесна и бърза торта от старите тефтери на бургаските госпожи.

 

Кое е вярно и кое не? Като всяка наложила се във времето рецепта и тази за любимото италианско Тирамису има своите истории. Десертът наистина е популярен и обичан навсякъде по света и има защо. Самите съставки са невероятно вкусни и добре пасващи помежду си.
Една от легендите гласи, че това е сиенски десерт, направен за първи път в чест на тосканския херцог Косимо Медичи. Той буквално се влюбил в сладкото изкушение и го нарекъл "Супата на херцога". Защо супа? На мен ми звучи напълно логично, имайки предвид, че оригиналното тирамису се приготвя в дълбок съд и се гребе с лъжица. Всъщност, малко след това тирамисуто става известно в Англия под имате "Английска супа" и "Trifle".
Друга история гласи, че венецианските куртизанки много тачели десерта, който им давал сили за любов през цялата нощ. И това не е напразно.  На италиански: tiramisù, „вдигни ме на крака!“, „ободрѝ ме!“, от гл. tira – дърпам, mi – мен, su – нагоре. Маскарпонето прави крема много калоричен, а какаото и кафето действат определено ободряващо.
От друга страна историците твърдят, че маскарпонето произхожда от Ломбардия. По това време в разпокъсана Италия хората консумирали най-вече местни продукти и надали са пътували до Ломбардия само за да си купят сиренето Маскарпоне.
Днес вариантите на този десерт са десетки и действително не е важно каква е истината. Важното е, че тирамису остава любима сладост из целия свят. Една от вариациите на десерта е и моята торта, която с удоволствие ви представям.

 

Моята Великденска торта-гнездо е в кафявата шоколадова гама. Ако ви харесват повече свежите и весели цветове направете кремовете само с бял шоколад. Желираният крем за черупките оцветете с различни бои. А гнездото отстрани може да посипете с оцветен в зелено кокос. Гарнирайте с различни цветенца или други подходящи Великденски украси. Да ви е сладко и светъл Великден!

 

 Вишните от компот имат силно изразенкостилков аромат, което ги прави идеални за всякакви торти, кремове и сладкиши. Въпреки това, ако имате у дома вишновка не се колебайте да подправите с нея пълнежа или да сиропирате леко блатовете. Разбира се, ако имате малки деца, пропуснете алкохола.

 

Представям ви една палачинкова торта, но не с наредени една върху друга палачинки, а  небрежно нагънати в крема. Идеята за подреждането е руска, но самата рецепта е изцяло моя. Исках да постигна нежен вкус с аромати, подходящи за сезона. Изключително вкусна торта се получи и ще се радвам да я опитате. Експериментирайте с крема и подправките. Може да направите и солена торта, оформена по същия начин. Палачинките също могат да са с всякакъв вкус и цвят. Всичко е въпрос на въображение и желание. Приятно творчество!

 

Тортата е най-вкусна, ако я извадите от хладилника поне 2 часа преди да я сервирате. Така масления блат се оптуска и става крехък и нежен, а крема лек и мек. За да получите перфектни отрязани парчета загрейте остър нож под горещата вода от чешмата и го подсушете с кърпа. При всеки нов разрез затопляйте ножа и го подсушавайте.

 

Тортата е изключително вкусна, ароматна и много нежна като консистенция. Не сиропирайте блатовете. Само за един ден те ще поемат влагата от крема, а карамеления сос на бананите ще попие в тях. Ако не ви е нужна толкова висока торта може да намалите продуктите на половина или да я направите в по-голяма форма. Ако ви е харесало офорлението на моята торта може да видите как се приготвят "дървесните кори", с които съм облепила тортата, както и "горския мъх" около гъбките.

 

 

Една изключително свежа комбинация между продукти, които на пръв поглед не пасват помежду си. Но повярвайте ми, невероятно добре си подхождат и вкусът на тортата е повече от чудесен. Ако кремовете с желатин се стегнат повече отколкото е нужно и не могат да се излеят върху тортата ги затоплете леко на водна баня или в микровълнова фурна. За да отделите по-лесно ринга от тортата сложете от вътрешната му страна ленти ацетатно фолио. Ако нямате такова изрежете ленти от по-плътни полиетиленови папки за документи.
Рецепта: Sweet Dreams

 

За завършек на тортата направих по идея на Julia M Usher декоративна решенка от тъмен шоколад, която леко напудрих със златна хранителна боя. Тук може да видите как се прави.

 

Рецептата на тази великолепна орехова торта е от стара готварска книжка от 1937 година. Обичам едновремешните рецепти. Никога не са ме подвеждали и винаги съм постигала добър резултат.

 

Тортата е изключително лека и вкусна. Кокосовият аромат би подхождал с праскови, ягоди или малини. Количеството желатин съвсем умишлено не е много. Целта ми беше кремът да е стегнат, но не и като желе. Така консистенцията му остава много по-нежна. Кокосовата сметана трябва да е добре охладена. Не очаквайте, че заедно със сиренето ще се разбие на гъст крем. По-скоро е като кексово тасто, но не и като сняг. В плодовете също умишлено не сложих желатин. Исках да ги оставя полусурови, но с приятното усещане за мекота, а не на желе. Нишестето може да е пшеничено или царевично. Не слагайте в тортата целия сос от плодовете за да не се разводни. Отделете го и допълнително я полейте при сервиране.

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.