Acquacotta е традиционна тосканска супа от района на Мерема. Думата буквално означава "сварена, преварена вода". В началото Acquacotta е била храна за овчарите и изобщо за по-бедното население. Продуктите са се намирали във всяка италианска ферма-хляб, овче сирене, лук, тоскански зехтин, целина, домати, яйца и босилек. Създадена е, за да се използват дори най-малките остатъци от изсъхнал хляб, който напоен от вкусните зеленчуци се превръща в нещо много вкусно. Супата е гъста, ароматна и наподобява яхния. Готви се на бавен огън, което засилва ароматите и плътността, а италианците казват, че точно в това се крие тайната. От бавното задушаване лукът става невероятно сладък. Готви се в плитък съд, за да може яйцата да останат на повърхността, а не да потънат в дълбоката тенджера. Вариантите днес са много и общо взето всеки я приготвя с това, което има под ръка. Аз ще се придържам към по-класическия вариант с продуктите, които вече изброих. Рецептата е на Валерия Пицини, тоскански готвач с две звезди Мишлен. Опитайте я и вие, а ако имате път към Тоскана непременно се насладете на Acquacotta, приготвена в някоя траттория.

Ако желаете да гарнирате супата с оцветени в червено резенчета карфиол, както съм направила аз, отделете 1-2 розички и ги сложете при червеното цвекло. За да се оцветят добре са нужни няколко часа. Не варете карфиола, хубаво е да хрупка приятно. Нарежете го на тънки филийки и сложете върху супата.

Това е една от любимите ми гъбени супи. Нарекох я на името на приятелката ми Габи, от която знам рецептата. Всъщност, всеки път я изменям. Слагам различни зеленчуци и подправки. Единствено яйцата са задължителни във всяка моя импровизация. Точно те правят супата интересна и различна.

С удоволствие споделям с вас тази фантастична студена супа от тиквички. Толкова е свежа и ароматна, че няма човек, който да не я хареса. Вкусна е и леко топла, но е истинска наслада да я хапнеш студена. По желание може да я гарнирате с крутони, чипс от бекон, лъжица крем-сирене или кисела сметана. Аз я поднесох с малко бадеми и меко козе сирене.

Тази ароматна супа събуди любопитството ми заради царевицата. Подходих към нея с леко недоверие, но бях очарована от сполучливия баланс между аромата на сиренето и сладостта на царевицата. По рецепта супата е с много силно на вкус и аромат сирене. Списания Genuss препоръчва рокфор, стилтън или горгонзола. Нека всеки от вас сам прецени какъв вид сирене ще използва, то е изцяло въпрос на вкус. Личното ми мнение, че 200 г толкова остро сирене е много за тази супа. Ако се спрете на рокфор или стилтън бих препоръчала да намалите количеството на 100 г. Но, както споменах, всичко е въпрос на лично предпочитание. Сгответе супата така, че да ви е вкусна. На мен ми беше и горещо препоръчвам да я опитате и вие. Тук може да видите още една рецепта от алпийската кухня.