Имах удоволствието да съм гост на регионалния форум Тера Мадре Беласица 2013, както и на Фестивала на кестена, който за втора година се проведе в с. Коларово, община Петрич. За събитията може да прочетете по-подробно в списание Меню. Отново открих невероятни гозби, приготвяни от бабите по селата с много любов и уважение към традициите ни. Гозби, приготвени само с няколко простички продукта се превръщаха в истинска наслада. Благодарение на Slow Food и Деси Димитрова имам възможността да опозная и вкуся нашата уникална българска храна. Приготвям я у дома, разказвам за нея и много, много се гордея с традициите и историята ни.
Днес искам да ви представя пет от ястията, които опитах в село Коларово. Четири от тях - Пляска, Мешник, Чолбур и Крайшникнаправих в къщи, а за петото само ще ви разкажа. Казва се Ракарник, а баба Калинка от село Габрене ни показа как се готви. Надявам се да ви допаднат и да ги опитате и вие. Започваме с Пляска.

Още една интересна рецепта от Празника на кестена, общена Петрич. Вкусно печиво, което донякъде прилича на Кюстендилски зелник. Всъщност  е нещо съвсем различно, тъй като тестото е с мая, а пълнежа с пържена риба. Как се прави ми разказаха жените от село Ключ.
Още рецепти от красивата ни планина Беласица: Чолбур, Пляска, Ракарник, Мешник

Това ястие се казва "Мешник" и се приготвя от абсолютно същото тесто, с което се прави "Пляска". Странно е, как на пръв поглед едно и също нещо може да се окаже с абсолютно друг вкус. Лично аз не мога да преценя кое ми харесва повече, толкова са различни двете ястия. Тук плънката е от задушено зеле. Опитайте.
Още рецепти от Празника на кестена: Пляска, Чолбур, Ракарник, Крайшник

Ракарник или Раки с ориз от с. Габрене. Ястие, което хората в селото приготвят на Тодоровден. Поднасят го с красива обредна погача. Баба Калинка го сготви за нас, представям ви с няколко думи начина на приготвяне и снимки на нейната гозба.

Още рецепти от Празника на кестена: Пляска, Чолбур, Крайшник, Мешник

Тази чорба ми стана любима. За добре дошли в с. Яворница ни гостиха с Чолбур. Накараха ме да отгатна що се крие под това име. Какво ли не изредих, но нямаше никога да позная. Днес поразгледах в интернет и видях, че доста хора знаят за тази чорба, макар и по различен начин. Е, за мен беше откритие. Може би и за повечето от вас също ще е нещо ново. Непременно я пригответе, много е вкусна. Представям ви варианта на Рукие.
Още рецепти от Празника на кестена: Пляска,Крайшник,Мешник, Ракарник

Искам да ви разкажа за една страхотна българка-Дешка от Горно Драглище. В подножието на Южна Рила има едно истинско българско местенце с истински хора. Хора, които живеят в "зелена къща", милеят за българските традиции и вкусове, съхраняват ги, опазват ги и ги предават на идните поколения. Обичат красивата ни природа и живеят според нея. Имах щастието да се запозная с Дешка благодарение на Десислава Димитрова, която е координатор на Slow Food за България. Гостувайки в зелената къща на Дешка, имах възможност да опитам традиционните за този край Чекане с кокал, Полейница, Задушено и да видя с очите си как се прави уникалния Нафпавок. Можеби не изписвам съвсем правилно тези думи, защото диалекта там е нещо специално. Толкова различен от всеки друг в България. Колко е малка родината ни, и колко е богат етноса ни! Просто е уникално!
Дешка ни нагости с тиквеник, който днес искам да ви предложа. Тя беше направила  десерта само с кори и тиква. Нищо друго. Нещо много простичко и вкусно. Толкова ми хареса различния начин на приготвяне, че реших да го направя и аз. Сложих в тиквеника неща, които аз обичам, но това не е важно. Знаете, че е въпрос на личен вкус какво да добавиш или отнемеш в една рецепта. Мисля, че спазих технологията на правенето на тиквеника, а именно тя е това, което искам да споделя с вас. Опитайте Дешкиния тиквеник, няма да съжалявате. А аз със сигурност пак ще и отида на гости в Горно Драглище!

Една от любимите ми баници е с праз. Рецептата е класическа, няма нищо ново. А и всеки предпочита да прави баниците, които най-много харесва. Тук по-скоро бих искала да ви предложа по-различен начин на оформяне. Обикновето така усукваме тесто за хляб, но и с кори за баница се получи чудесно. Що се отнася до моята рецепта, освен задушен праз, яйца и сирене, добавям малко мащерка. Мисля, че отлично си подхожда с праза.

Сезонът на левурдата започна. Да освежим трапезата с тези невероятно ароматни и пухкави хлебчета.

Много чесново и разяждащо! Подходящо за колбаси, студени меса, както и като съставка за различни салатни дресинги. Вкусът е доста силен, ползвайте малки количества от пастата за да подправите различни салати и ястия. Опитайте!

Моята кръстница ме гости веднъж с тази чорбица и оттогава просто съм влюбена в нея! Есенните зелени домати са не само за туршия. Опитайте тази супа и ще ми повярвате. И вие като мен, няма да искате да спирате да я хапвате.

Искам да ви представя една любима моя супа. Баба ми я приготвяше винаги с тарос и аз я обичах най-много студена. Естрагонът, или тароса, както го наричат в много краища на България не се използва много често в нашето домакинство. Това е типична подправка от Балканджийския край на България. Моята баба е от там и аз познавам тази подправка още от малка. Чудесно си кореспондира с картофи, агнешко, пилешко и зелен боб. Само няколко стръкчета естрагон правят гозбата наистина специална.
   

Чушките бюрек са любимо българско блюдо и всеки ги приготвя с удоволствие у дома. Научих от свекърва ми един трик за предварително леко втвърдяване на яйцата, което не позволява на плънката да изтече от чушките.  Но най-важното е, че така в пълнежа могат да се сложат повече яйца. Освен това двойната панировка допълнително ги подсигурява от изтичане. Истината е, че вкусът на чушките, приготвени с повече яйца е просто великолепен!

Има най-различни рецепти за печени червени чушки с прясно мляко. Повечето са с брашно, слага се яйце и понякога натрошено сирене и чесън. Този вариант с карамелизирането на млякото е просто великолепен! От години приятелката ми Тони ми говори за тези чушки, та чак сега се наканих да ги направя. Е, имам си още една любима българска гозба! Благодарско, Тони!