Бисквитите, които виждане на снимките са с традиционната белтъчена глазура, чиято рецепта може да прочетете тук. След като изсъхнаха добре реших да се правя на художник и нарисувах различни коледни мотиви със сладкарски флумастери.
Флумастери може да намерите в магазините за професионално сладкарско оборудване, както и да поръчате през Интернет. Домашно приготвеният айсинг може да замените с готов, който се продава в същите магазини.
Конфитюрът е невероятно ароматен и ухае на Коледа. Добре е да се приготви 2 седмици предварително, за да може всички аромати да се споят максимално. След това може да го използвате като пълнеж в различни сладки, сладкиши и торти. Разбира се, ако нямате толкова време го оставете да престои поне един ден.
Знаете, че най-добре се работи с бутер тесто, ако е много добре охладено. Противно на правилото препоръчвам за тези сладки то да е съвсем меко. Така залепването на кравайчетата е по-лесно, а и се избягва разлистването, което в случая е нежелателно. Глазурата предпазва сладките от изсъхване и гарантирам, че са прелестни и след няколко дена, ако ги съхранявате в кутия. Определете гъстотата на глазурата сами. Ако искате да е по-рядка, разредете с малко мляко. Ако желаете сладките да са изцяло покрити с глазура, направете по-голямо количество.
Мога да кажа, че с пресни лавандулови цветове бисквитите са много по-ароматни, отколкото със сушени. Направих ги само с белтък, а не с цяло яйце, за да не се промени цвета на тестото. Поради същата причина бих препоръчала да печете на по-долно ниво на фурната. Така бисквитите ще запазят свежите си цветове и няма да потъмнеят отгоре. По-голямото количество нишесте ги прави много по-фини и крехки, отколкото ако са само с брашно. Опитайте!
Ако желаете след изпичане може да намажете отстрани бисквитите с белтък и да ги оваляйте в цветна захар. Как да я приготвите може да прочетете тук.
Обичате ли чай Ърл Грей (Earl Grey)? Благоуханен черен чай с невероятен аромат на бергамот! Бергамотът е неядлив цитрусов плод, който се отглежда само за извличане на етерично масло. У нас не е много популярен, но лесно ще намерите масло от бергамот в аптеките. Няколко капки ще направят сладкишите ви ароматни и още по-вкусни. Лично аз много обичам да го ползвам във великденските козунаци, а баба ми понякога подправяше с него сладкото от бели череши. Доста от локумите у нас също съдържат бергамот и затова режих, че ако капна малко от ароматното масло в тестото за тези пурички, чудесно ще се върже към локумената плънка. Заслужава си да опитате.
В тестото за локумките няма захар. Достатъчна е сладостта от пудрата захар и локума. Ако го ползвате за други бисквити или сладкиши добавете 60 г пудра захар. Може да смените ванилията с друг аромат по ваш вкус, както и орехите с други ядки. Прибавяйте брашното постепенно за да може да прецените добре мекотата на тестото. В зависимост ог големината на жълтъците и на супените лъжици сметана, брашното може да варира с около 20-30 грама. Това е най-хубавото маслено тесто, което някога съм опитвала. Опитайте го и вие!
Любимият ми шоколад е натурален с чили. Толкова е зарибяващ, че след всяко парченце искаш още едно. И причината за това е леката пикантност, която придава чили-пипера. Който го е опитвал знае, че шоколадът не е лют, а по-скоро има само загатка на пиперливост, която най-вече се усеща като послевкус. Точно такива са и днешните бисквити. Попаднах на рецептата тук. Не знам дали наистина са мексикански или просто са ги нарекли така заради многото шоколад и лютивината в тях. В крайна сметка и двата компонента са традиционни за Мексико. Това е без значение. Важното е, че бисквитите са много вкусни, крехки и нежни. Много шоколадови, с малко мазнина и брашно и с консистенция на брауни. Любителите на пикантните храни ще са очаровани, както и тези, които не обичат люто. Пропуснете пипера, ако не го харесвате или приготвяте сладките за деца.
За маковите подкови може да ползвате изкуствена ванилия, но точно тези сладки стават много по-вкусни с истинска. Ако решите да ги опитате с нея, изстържете вътрешността на шушулка ванилия и я прибавете към брашното. Не изхвърляйте обвивката. Сложете я в буркан със захар и само след няколко часа тя ще получи великолепния аромат на бурбонска ваниилия.
Сладките са много вкусни, горещо ги препоръчвам! Марципанът може да омесите с ядки или други сушени плодове. Тъй като тестото не е сладко, непременно ги оваляйте в пудра захар. Сладостта на марципана не е достатъчна. Това тесто дава възможност да направите чудесни сладки с най-различни пълнежи. Единствено трябва да изберете плънка, която да не се разтича много.
Брецелът има дълга и стара история. За него се говори още през Средновековието. Не може да се каже нищо категорично за произхода му, но една легенда гласи, че в миналото един пекар от град Бад Урах изпаднал в немилост пред своя владетел и бил осъден на смърт. Все пак, господарят му дал последен шанс да спаси живота си и му поставил за задача да направи такова печиво, че слънцето да може три пъти да огрее през него. Може би оттам е и популярната днес форма на брецела. В средновековни рисунки и мозайки има същите изображения. Днес формата е най-различна. Латинската дума brachium е основата на днешната дума брецел. В Италия, както и в много други страни печивото се нарича с най-различни имена, но коренът винаги е един и същ. При християнството брецелът е символ на празнична храна, особено по време на пости. В миналото по коледните празници са раздавали брецели на бедните. Дори днес някои германски градове са съхранили тази традиция. Вкусовите варианти също са много. Има сладки и солени. Днес ви предлагам моите брецели с маслено тесто, шоколад и бадеми. Да ви е сладко!