Ароматни бисквити, пълнени с хрупкав кокос. Може да направите повече от пълнежа и да го изпечете на целувки.

Най-лесните и бързи сладки на света! За всички, които обичат вкуса и аромата на кокоса!

Бисквитите, които виждане на снимките са с традиционната белтъчена глазура, чиято рецепта може да прочетете тук. След като изсъхнаха добре реших да се правя на художник и нарисувах различни коледни мотиви със сладкарски флумастери.
Флумастери може да намерите в магазините за професионално сладкарско оборудване, както и да поръчате през Интернет. Домашно приготвеният айсинг може да замените с готов, който се продава в същите магазини.

Конфитюрът е невероятно ароматен и ухае на Коледа. Добре е да се приготви 2 седмици предварително, за да може всички аромати да се споят максимално. След това може да го използвате като пълнеж в различни сладки, сладкиши и торти. Разбира се, ако нямате толкова време го оставете да престои поне един ден.
Знаете, че най-добре се работи с бутер тесто, ако е много добре охладено. Противно на правилото препоръчвам за тези сладки то да е съвсем меко. Така залепването на кравайчетата е по-лесно, а и се избягва разлистването, което в случая е нежелателно. Глазурата предпазва сладките от изсъхване и гарантирам, че са прелестни и след няколко дена, ако ги съхранявате в кутия. Определете гъстотата на глазурата сами. Ако искате да е по-рядка, разредете с малко мляко. Ако желаете сладките да са изцяло покрити с глазура, направете по-голямо количество.

Посочила съм в рецептата около 30 броя бисквити. Аз направих 15 големи сладки, като гребвах от тестото с малка лъжица за сладолед. Преценете сами, как на вас ще ви хареса повече. Бисквитите не са много сладки, може да увеличите захарта в тестото с 1-2 с.л., но за мен това е идеалната сладост.

Тестото за тези сладки е много подходящо за шоколадов пай или тарталети.

Мога да кажа, че с пресни лавандулови цветове бисквитите са много по-ароматни, отколкото със сушени. Направих ги само с белтък, а не с цяло яйце, за да не се промени цвета на тестото. Поради същата причина бих препоръчала да печете на по-долно ниво на фурната. Така бисквитите ще запазят свежите си цветове и няма да потъмнеят отгоре. По-голямото количество нишесте ги прави много по-фини и крехки, отколкото ако са само с брашно. Опитайте!

Ако желаете след изпичане може да намажете отстрани бисквитите с белтък и да ги оваляйте в цветна захар. Как да я приготвите може да прочетете тук.

Сладките се пекат на ниска температура. Не усилвайте фурната. Нужно е по-скоро се сушат, отколкото се пекат. 15 минути са достатъчни, за да станат хрупкави отвън и меки и въздушни отвътре.

Млечният карамелен сос се приготвя с бял шоколад вместо масло, а сметаната се замества с прясно мляко. На вкус е много по-лек и с изразен млечен аромат. Отсъствието на сметаната го прави по-течен, но ако желаете да го сгъстите варете соса на тих огън още няколко минути.

За ваше улеснение разточвайте маслено тесто върху хартия за печене или силиконова подложка. Така няма да има нужда от допълнително брашно или може би съвсем малко.

Обичате ли чай Ърл Грей (Earl Grey)? Благоуханен черен чай с невероятен аромат на бергамот! Бергамотът е неядлив цитрусов плод, който се отглежда само за извличане на етерично масло. У нас не е много популярен, но лесно ще намерите масло от бергамот в аптеките. Няколко капки ще направят сладкишите ви ароматни и още по-вкусни. Лично аз много обичам да го ползвам във великденските козунаци, а баба ми понякога подправяше с него сладкото от бели череши. Доста от локумите у нас също съдържат бергамот и затова режих, че ако капна малко от ароматното масло в тестото за тези пурички, чудесно ще се върже към локумената плънка. Заслужава си да опитате.

В тестото за локумките няма захар. Достатъчна е сладостта от пудрата захар и локума. Ако го ползвате за други бисквити или сладкиши добавете 60 г пудра захар. Може да смените ванилията с друг аромат по ваш вкус, както и орехите с други ядки. Прибавяйте брашното постепенно за да може да прецените добре мекотата на тестото. В зависимост ог големината на жълтъците и на супените лъжици сметана, брашното може да варира с около 20-30 грама. Това е най-хубавото маслено тесто, което някога съм опитвала. Опитайте го и вие!

 Любимият ми шоколад е натурален с чили. Толкова е зарибяващ, че след всяко парченце искаш още едно. И причината за това е леката пикантност, която придава чили-пипера. Който го е опитвал знае, че шоколадът не е лют, а по-скоро има само загатка на пиперливост, която най-вече се усеща като послевкус. Точно такива са и днешните бисквити. Попаднах на рецептата тук. Не знам дали наистина са мексикански или просто са ги нарекли така заради многото шоколад и лютивината в тях. В крайна сметка и двата компонента са традиционни за Мексико. Това е без значение. Важното е, че бисквитите са много вкусни, крехки и нежни. Много шоколадови, с малко мазнина и брашно и с консистенция на брауни. Любителите на пикантните храни ще са очаровани, както и тези, които не обичат люто. Пропуснете пипера, ако не го харесвате или приготвяте сладките за деца.

За маковите подкови може да ползвате изкуствена ванилия, но точно тези сладки стават много по-вкусни с истинска. Ако решите да ги опитате с нея, изстържете вътрешността на шушулка ванилия и я прибавете към брашното. Не изхвърляйте обвивката. Сложете я в буркан със захар и само след няколко часа тя ще получи великолепния аромат на бурбонска ваниилия.

Сладките, които ви представям са много нежни като консистенция и фини на вкус. Трайни са и спокойно може да ги съхранявате затворени в кутия повече от две седмици. Надявам се да ви харесат.

За по-лесно може вместо да стържете марципана на ренде, да го накъсате на парченца и да го затоплите леко в микровълнова фурна. Така ще се спои без проблеми с останалите продукти на хомогенна смес.

Сладките са много вкусни, горещо ги препоръчвам! Марципанът може да омесите с ядки или други сушени плодове. Тъй като  тестото не е сладко, непременно ги оваляйте в пудра захар. Сладостта на марципана не е достатъчна. Това тесто дава възможност да направите чудесни сладки с най-различни пълнежи. Единствено трябва да изберете плънка, която да не се разтича много.

Ромови сладки с марципан, които може да оформите според въображението си. Аз направих ролки и малки триъгълници, наподобяващи елхички. Изключително вкусни и ароматни, непременно ги опитайте!

Брецелът има дълга и стара история. За него се говори още през Средновековието. Не може да се каже нищо категорично за произхода му, но една легенда гласи, че в миналото един пекар от град Бад Урах изпаднал в немилост пред своя владетел и бил осъден на смърт. Все пак, господарят му дал последен шанс да спаси живота си и му поставил за задача да направи такова печиво, че слънцето да може три пъти да огрее през него. Може би оттам е и популярната днес форма на брецела. В средновековни рисунки и мозайки има същите изображения. Днес формата е най-различна. Латинската дума brachium е основата на днешната дума брецел. В Италия, както и в много други страни печивото се нарича с най-различни имена, но коренът винаги е един и същ. При християнството брецелът е символ на празнична храна, особено по време на пости. В миналото по коледните празници са раздавали брецели на бедните. Дори днес някои германски градове са съхранили тази традиция. Вкусовите варианти също са много. Има сладки и солени. Днес ви предлагам моите брецели с маслено тесто, шоколад и бадеми. Да ви е сладко!