Великден

 

 

Аманташ са вкусни сладки, които трациционно се поднасят от евреите на празника Пурим. Казват, че името им означава "Ушите на Аман" (в някои източници може да го срещнете и като Хаман). Една от легендите е, че злият Аман е изгубил ушите си при екзекуция. Друго предположение е, че сладките напомнят за шапката му. Той е бил високопставен служител в еврейския двор, който е разпоредил, че на 13 адар (адар отговаря на месеците февруари и март) всеки може да убие или ограби евреин. Пурим е празник в юдаизма, на който евреите празнуват неуспеха на заговора на злия Аман, целящ тяхното избиване в халдейски Вавилон, както твърди книгата на Естир. Празникът е свързван с веселие и радост. Традиционно на този ден евреите се маскират, организират празненства и карнавали, пият вино и вдигат шум най-често с кречетала.
Други източници твърдят, че най-вероятно името идва от изопачена дума на Идиш означаваща джобчета пълни с маково семе. Лично за себе си приемам тази версия.  Но няма никакво значение кое е вярно. Важното е, че сладките са много вкусни и си заслужава да се опитат. Не знам колко е вярна информацията, която намерих в интернет. Тъй като не познавам еврейската култура, моля за извинение ако има неточности. Ако някой може да предложи по-различна и интересна информация, с радост ще я добавя към написаното. Харесах сладките и реших, че заради маковата плънка са много подходящи за Великден, независимо, че не е Пурим. Ще се радвам да ги опитате.
   

 

Това ястие винаги много се е харесвало у дома и често се прави. Не само с агнешко, а и с телешко месо. Но по-пролетен вкус от агнешко с пресен лук, чесън и джоджен няма! Обикновено първо задушавам месото до полуготовност. За кратко слагам лука и чесъна, и чак след това завивам в хартия за печене. Правя това, тъй като хартията прегаря, ако се пече дълго време и след това става трошлива. Освен това е много прегоряла на вид и доста омазнена. При хартия за печене и алуминиево фолио 2 в 1 на Fino тези проблеми не съществуват. Хартията е изолирана от алуминиевото фолио и не е изложена на високата температура на фурната. Фолиото допълнително увеличава топлината при готвене и ястието се сготвя много по-бързо. Да не говорим, че като сервирам храната, пакетът, в който съм увила месото е напълно чист и всичкия сос е останал вътре. Затова агнешкия кебап, който направих е без предварителна термична обработка. Заповядайте рецептата.

 

Агнешките котлети са изключително нежно и крехко месо, което изисква минимална термична обработка. Дали са на грил, пържени или печени във фурна няма значение. Важното е да не се готвят дълго време за да не изсъхне месото. В повечето държави агнешките котлетчета се хапват приготвени алангле или медиум. Преценете как ви харесва на вас, но не ги преизсушавайте.

 

Днешната рецепта за агнешки ребърца впечатлява с класическо българско трио от зелении – зелен лук, магданоз и джоджен.
Зеленият лук е богат на желязо, калий, витамин С и антиоксиданта кверцетин, а магданозът има свойството да регулира нормалната фунция на щитовидната жлеза и съдържа повече витамин C от портокалите. Джодженът пък има успокояващо действие върху организма. Май са все полезни неща, но най-важното си остава великолепния пролетен вкус!

 

 

Отделете малко парче месо от агнешкото, което сте предвидили за празниците и пригответе тези вкусни шишчета. Разнообразете трапезата си с едно по-различно ястие. Лек източен вкус в компанията на винени моркови и бадемов кускус.
Месото и морковите са мариновани в бяло вино SALLINAS Riesling & Traminer, в което ще откриете интригуващите нотки на роза, сушени цветя и сладки сушени плодове. Не за първи път приготвям храна с различните вина на изба Salla Estate и резултатът винаги е отличен. В конкретната рецепта искам да ви обърна конкретно внимание към морковите. Беше абсолютен експеримент, но се получи великолепна гарнитура, подходяща не само за тези шишчета. Морковите ухаят на вино и джинджифил, а меда им придава нужната сладост и мекота. Надявам се, че ще останете доволни от този различен вариант за приготвяне на агнешко.

 

 

У дома този начин за приготвяне на агнешко е любим! Рецептата е скъп за мен спомен от приятелката ми Ели Драгомирова, която за жалост вече не е между нас. Блогът с нейните вкусни рецепти все още съществува. Заслужава си да го разгледате! За това агнешко Ели режеше месото на малки парченца, а на мен ма харесват повече големите мръвки. Гозбата е от тези, за които казваш, че ще си оближеш пръстите. Сега е времето да я приготвите, докато през пролетта всичко е свежо!

 

Представям ви една неустоимо вкусна идея за приготвяне на агнешко месо. Нужно ви е само малко уханно лятно сено, агнешко и по желание пресни билки. Опитайте и ще останете приятно изненадани от аромата на гозбата.

 

 

Напълно екстперимернална рецепта, съставена от мен с продукти, които ми се намираха под ръка. Получиха се много нежни, крехки и вкусни бисквити. Тестото не е много сладко, и ако не искате да използвате глазура, увеличете количеството на меда с още 20 г или сложете 1-2 с.л. пудра захар.

 

Ако искате сладките да са съвсем гладки след изпичане, оставете тестото за 1 час в хладилника. След това оформете топчета с влажни ръце и ги подредете в тава. Същият ефект ще постигнете, ако гребвате от тестото с малка лъжица за сладолед.

 

Предлагам ви един по-различен начин за боядисване на Великденски яйца. Нужни са ви само топли сварени яйца, по-концентрирана течна боя, бял дребен ориз и пластмасови кутийки или купички с капачки.

 

Моята Великденска торта-гнездо е в кафявата шоколадова гама. Ако ви харесват повече свежите и весели цветове направете кремовете само с бял шоколад. Желираният крем за черупките оцветете с различни бои. А гнездото отстрани може да посипете с оцветен в зелено кокос. Гарнирайте с различни цветенца или други подходящи Великденски украси. Да ви е сладко и светъл Великден!

 

Великденските бисквити за подаръци са вече готови и тази година са с покритие от марципан и фондан. Ако ви харесват, тук може да прочетете повече за украсата.
Тестото за сладките, което искам да ви предложа е медено, но без яйца. Това прави консистенцията на изпечените курабийки крехка и хрупкава. В никакъв случай не ги препичайте, за да не станат твърди. Освен това, тестото се приготвя невероятно лесно. Не се меси, а се бърка само с лъжица. Бисквитите са много трайни, спокойно може да ги направите месец преди празниците и да ги съхранявате затворени в кутия. Ароматите, с които ще подправите тестото са изцяло ваш избор. Може да сложите ванилия, ром, есенция горчив бадем,канела, кардамон, карамфил, плодови есенции....всичко, което обичате. Разточвайте тестото на части върху незалепваща повърхност. Силиконово или тефлоново килимче, както и хартия за печене вършат чудесна работа. Така няма да се налага да ръсите допълнително брашно при разточването, което би направило сладките по-твърди от нужното. Не мога да посоча точен брой на бисквитите, тъй като всеки има различни по големина форми. Ето и самата рецепта:

 

Това е един много ароматен и вкусен цитрусов кекс. Разбира се, ако решите да го направите в стандартен размер трябва да утроите количеството на продуктите. Аз реших да ви предложа този великденски вариант. Децата винаги се радват на подобни малки изненади.

 

Тази година наред с класическите Великденски яйца ще има и такива с пера. Ще внесат повече колорит, а и са направени изцяло с естествени материали. Боите са сладкарски, перцата са истински, а лепилото е домашно приготвено и напълно безвредно. Перата може да купите в цветарските магазини, както и в тези, в които се продават материали за приложни изкуства, но предполагам, че покрай Великден ще ги има и на много други места. Приятно майсторене.

 

 

 

За повече цвят и колорит на Великденската трапеза бих искала да ви предложа да украсите част от яйцата за Великден с хербарий от различни малки цветчета. Яйцата трябва да са предварително обагрени в бледи и нежни тонове или да са напълно бели. А хербирият може да направите от всякакви цветя. Добре е да са малки и с по-тънки венчелистчета.

 

 

Да боядисаме яйца за Великден е повече от традиция. Това е тръпка, носеща удоволствие на малки и големи. Чакаме Велики четвъртък или Страстна събота, за да изпълним ритуала с внимание, грижа и любов. С почит заделяме първото червено яйце, наричайки го за Богородица и го слагаме до иконата. Пазим го до следващата година, като вярваме, че ще донесе здраве и берекет в дома ни. Червеното яйце е символ на Христовата кръв, на раждането на човека и на прераждането през пролетта.

 

Хибискусът (Китайска роза, Каркаде) е красиво растение с великолепни цветове. Запарката от тях е позната като чай каркаде. Цветът е наситено червен, а вкусът леко тръпчив. Предпочитан като напитка заради високото съдържание на витамин С и липса на кофеин и калории. Яйцата, багрени в каркаде са моето предложение към вас за предстоящия Великден. Интересно е, че независимо от активния червен цвят на чая, яйцата стават сиви. Лично на мен много ми харесват, намирам ги за невероятно стилни. Шарките и цветовете, които се получават ги правят да изглеждат досущ като каменни, мраморни. Ще опиша с няколко думи начина на багрене и ще се радвам, ако решите да пробвате и вие.

 

Когато багрим яйца за Великден всеки от нас иска да станат възможно най-красиви. Цветни, шарени, весели и много пролетни. Колоритът им внася толкова настроение и уют у дома! Техниките за боядисване на яйца са най-различни, а идеите за украсяване неизчерпаеми. Тази година се спрях на боядисване с червено зеле. Цветовете, които се получават са в синьо-зелено-лилавата гама и са невероятно нежни и ефирни. Ще се опитам да ви преразкажа експериментите си и ще се радвам, ако опитате и вие.

Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.