За малки и големи! За всички, които обичат дъвчащи бонбони! С прясно изцеден портокалов сок и агар-агар. Да кажем няколко думи за този желиращ агент. Агар-агар се добива от кафяви и червени водорасли и от векове е широко употребяван в Азия. В превод на български означава "желе". На вкус и мирис агарът е неутрален, което го прави подходящ за солени и сладки храни. С него може да се сгъстят сосове, пудинги, суфлета, мармалади и сладоледи. В по-големи количества агар-агар се използва за плътни желета. Колко агар да сложим зависи изцяло от индивидуалния продукт, към който го прибавяме, затова е важно към всяка рецепта да се посочи точното му количество. Как да го използваме: агарът се разтваря в течност на стайна температура, за да се избегнат евентуални бучки. След това се загрява и се кипва до достигане на 100*С. След кипване на основната течност могат да се прибавят други продукти, ако има описани в рецептата и цялата смес трябва да се доведе отново до кипене. След това желето се излива във форми и охлажда до стягане. Дори и да не сме премерили съвсем прецизно количеството агар и да не се е получило плътно желе, няма страшно. За разлика от желатина агарът може да се кипне наново и да се добави още малко от него.
Бонбоните, които ви предлагам не случайно са с агар-агар, а не с желатин. Желатинът би ги превърнал в бонбоните "гумени мечета", които се продават. А целта е те наистина да са като дъвка. За това помага не само агарът, а и захарта в рецептата. Не я заменяйте с друг подсладител, ако искате да получите дъвчащи бонбони. Като заключение мога да кажа, че моите ученици направо пощуряха по тези бонбони. Вече на всеки урок ме питат, дали има още от тях. Беля си взех на главата ... Ще се радвам и вие да ги опитате.

Тези вкусни сандвич-бисквити идват от град Тортона в италианската област Пиемонт. Класическите Baci di dama са създадени през 19 век и са с лешници, които са емблематични за района Пиемонт. „Baci di dama“ означава "дамски целувки", които се състоят от две бисквитки, свързани заедно с шоколад, представляващи "целувката" на името. Сладките са класифицирани като традиционен защитен пиемонтски продукт и се продават почти във всяка италианска пекарна. Толкова са харесвани навсякъде по света, че рецептите варират. Моят вариант е със запечени орехи и на големина са толкова мънички, че лесно се побират по две сладки в супена лъжица.

Швейцарският флаг представлява изображение на бял пресечен равен кръст върху червен квадрат. Този национален символ е приет сравнително наскоро (XIX век), но историята му датира от Средновековието. Още тогава по време на битки швейцарските воини са се сражавали с униформи, на които е бил пришит бял кръст. След това Наполеон забранява използването на кръста и официалният флаг става трицветен-зелено, червено и жълто. Това знаме не се приема и запазва като символ от швейцарците и след падането на профренската власт в страната е решено да се върне стария флаг. Въпреки това до началото на XIX век Швейцария няма единен флаг, обединяващ всички кантони. Едва след края на гражданската война през 1847 година националното знаме на страната се утвърждава като червен квадрат с бял равен пресечен кръст в средата.
Днес ви представям рецепта за швейцарски ванилови кифлички, символизиращи кръста върху националното им знаме. Пухкави, ароматни и неустоимо вкусни. Благодаря на Marcel Paa за чудесната рецепта.

Докато все още през зимния сезон има хубави тикви, може да опитате тези ароматни масленки с тиквено пюре. Пригответе по-голямо количество пюре и замразете. Така ще имате чудесна добавка към други сладкиши, чийзкейк и бисквити. Подправете пюрето с подправки, които харесвате към тиква. Може да сложите само един аромат или няколко смесени.

Ароматна гозба със заешко месо, чоризо, нахут и сини сливи. На пръв поглед необичайна комбинация, но всеки продукт отлично кореспондира с останалите.