Висококачественият зелен чай Матча е с вековна история и освен за изисканите японски чаени церемонии е намерил широко приложение в кулинарията. Всъщност, този чай е китайски, тъй като преди повече от 800 години будиски монах го внася в Япония от Китай и го засажда. Буквално преведено Мат-ча означава „чай на прах“. Интересното при този вид чай е, че в период около 20 дена преди беритба листата се засенчват, като по този начин в растението се натрупва много хлорофил и се запазват уникалните му хранителни вещества. Доказано е, че никой друг зелен чай не притежава толкова активни за човешкия организъм вещества. След като чаените листа се оберат се сушат и смилат на много фина пудра. Технологията е запазена от векове, смилатено става само ръчно с тежки гранитни камъни. За един час се приготвя едва 40 г прах Матча. Това, както и уникалните му качества водят до една висока цена, но си заслужава. Що се отнася до кулинарията 1-2 ч.л. са напълно достатъчни да овкусят един сладкиш. Матча може да намерите в магазините за био-храни, както и да поръчате през интернет.
Меденките могат да се направят с 250 г бяло брашно и 250 г ръжено. Оставям избора на вас. С ръжено брашно стават по-твърди, но пък много хора харесват вкуса му. Винаги разточвам меденото тесто върху хартия за печене или силиконово килимче. Използвам брашно само за поръсване, колкото тестото да може да се разточи. Така меденките не поемат допълнително брашно. Като всички бисквити с мед и тези, които ви предлагам е добре да се изпекат 2 седмици или повече предварително. Колкото по-дълго престоят, толкова по-вкусни стават. Ароматите се спояват, меденките омекват и стават невероятно вкусни! След това ги украсете по желание. Тук може да видите рецепта за домашно приготвена Кралска ледена глазура (Royal Icing).
Това е един от най-вкусните за мен кексове. Много наподобява меденка и колкото повече престоява, толкова по-вуксен става.
Тези симпатични сладкиши е добре да се приготвят поне две седмици преди Коледа, за да може да станат крехки и да се споят ароматите. Едва тогава се разгръща истинския вкус. Предлагам ви рецепта за малки щолени, които да подарите на близките си.
Традицията повелява на трапезата на Нова година да има баница с късмети. На брой те трябва да са толкова, колкото са хората в къщата. Домакинът завърта баницата три пъти и всеки взима парчето, което е пред него, за да разбере какъв ще бъде късметът му през новата година. Преди години късметите са били само от дрянови клонки, които са се наричали за здраве, плодородие, берекет и късмет. Днес обикновено пожеланията се пишат върху малки хартиени листчета. Баницата с късмети заема централно място на трапезата и е важен символ за всяко българско семейство.
Бих искала да ви предложа един по-различен вариант на оформяне на новогодишната баница. Надиплена на плисета и под форма на венец. Така в средата ѝ може да се сложи подходяща новогодишна украса и да направи трапезата още по-празнична. Късметите може да сложите между диплите или да забодете на дрянови клонки.
Това е моята последна рецепта за 2021 година. На вас, скъпи читатели пожелавам най-хубавите късмети от баницата! Здраве, късмет, благоденствие и много любов да изпълват дните ви през 2022 година! Щастливи, обичани и обичащи бъдете!
Количеството тесто е достатъчно за средно голяма погача. Ако искате по-голяма и висока, увеличете количеството на продуктите.
Покрих тортата с бадемов марципан, тъй като не харесвам вкуса на фондана. (Рецепта за домашно приготвен марципан може да видите тук) Глазирах я с перлени боички, а отстрани нарисувах коледни мотиви с най-обикновени четки за рисуване, осатанали от сина ми от часовете му по изобразително изкуство. Разбира се, с хранителни бои. А мотивите... чисто зимни, празнични, коледно-новогодишни. С други думи, правих се на художник, нищо, че не ми е работа. Важно е настроението и радостта на децата.
Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!
Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета (Nussecken) ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан (рецепта за домашно приготвен може да намерите тук). Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.
Бисквитите са изключително крехки, с богат вкус и лека парливост. Не се притеснявайте да ползвате люта чушка. Почти загатнатата пикантност ще изостри сетивата ви и ще ви накара да поискате още една сладка, и още една...
Ядките може да подправите с всякакви аромати по ваш вкус.
Сладките стават много колоритни и понякога приличат дори на стъклен витраж. Тези малки украшения са чудесен вкусен коледен подарък.
Обичам коледните ми подаръци за близки и приятели да са направени от мен. Наред с традиционните бисквити тази година приготвих и портокалов оцет. Толкова е ароматен, че ти идва да си пийнеш от шишето! Приготвя се много лесно и бързо, а отлежава само 2 дена. Зарадвайте приятелите си с този малък, но ценен подарък! Ценен, защото няма нищо по-скъпо от това да си го направил с двете си ръце. В тях си вложил цялата си обич, старание, вдъхновение и въодушевлението от това, че ще им доставиш удоволствие.
Любимо лакомскво са озахарените портокалови корички, топнати в тъмен шоколад. За мен по-вкусен вариант е цяло резенче портокал. По-сочно е, по-меко и приятно като вкус и консистенция. Опитайте!
На 24 декември, няколко часа преди раждането на малкия Исус, ние българите празнуваме Бъдни вечер - един от най-светлите християнски празници. Този специален ден е свързан с различни символи, които създават уют и спокойствие в дома. Един от най-важните е Бъдникът, символизиращ живота в дома и раждането на Исус Христос. Традициите са повелявали млад момък да отсече голямо тригодишно дъбово дърво, което да гори през цялата нощ. Дедите ни са вярвали, че той е причината на трапезата в тази свята нощ да гостуват душите на мъртвите ни близки. Пепелта от Бъдника е била също така много ценна. Смесвали са я със семената за засяване, с храната на животните или са я посипвали около нивите си, за да пази от зло.
Коледа наближава. Независимо, че навсякъде по света ситуацията е много сложна и неприятна, хората ще почетат най-хубавия и светъл празник-Рождество. Празничните дни няма да са шумни, няма да има събиране на много хора на едно място, ще минат без ресторанти, без концерти, без коледни базари. Но ще са уютни, топли и ухаещи на канела и портокали. С любимите хора у дома, с подаръците под елхата и веселия глъч на децата. А какво по-хубаво от това? Може би тази година ще имаме повече време да си бъдем в къщи и да приготвим вкусни сладки лакомства. Подготвила съм ви няколко идеи за дребни сладки и започвам с тези хрупкави пурички, пълни с шоколадов крем. А вие ми бъдете здрави! Здрави, здрави и щастливи! Нищо друго!
Един малко по-различен вариант за приготвяне на любимите домашни бонбони.
Рецептата е от книжка за бисквити. Този път не съм променила нищо, пропорциите на продуктите са много добре балансирани. Тестото ще ви се стори леко лепкаво. Да, трябва да е точно такова. Не добавяйте повече брашно. Ще се стегне чудесно след като се охлади. Може да го направите дни предварително, както и пълнежа. Големината на ролките зависи от самите вас. Аз предпочетох да облека марципановите рула в тънко разточено тесто, но може да е и по-дебело. За ваше удобство не правете марципановите ролки много дълги, тъй като с по-късе се работи по-лесно. Ако нямате ром може да ползвате есенция и да разредите глазурата с малко вода. А ако не обичате вкуса на рома го пропуснете. Глазурата ще стане чудесна с лимонов или портокалов сок. Сладките са изключително вкусни и ефектни. Мисля, че ще са една оригинална закачка за празничната ви Коледна трапеза.
По време на печене периодично опитвайте вкуса на сока на соса и сипвайте по малко вода или чорба в зависимост от вашия вкус. Трябва да знаете, че какъвто е той, такъв ще е и вкуса на сармите. Ако месото не е достатъчно мазно налейте малко олио, но е още по-добре, ако ползвате свинска мас. Сармичките трябва да са меки, сочни и да останат на мазнина. Този вкус не може да се получи, ако месото е постно.
След като направите вдлъбнатините в сладките може да ги напълните с някакво сладко, желе или конфитюр. Изпечете ги, оставете да изстинат и поръсете краищата им с пудра захар. За пълнеж са подходящи също и различни кремове. Може да са желирани или меки.
