Лимоновият пай-брюле на Бруно Албуз е един от най-свежите и ароматни сладкиши, на които съм попадала. Приготвя се изключително лесно, подходящ е за замразяване след изпичане и продуктите са напълно достъпни. Това, което го прави по-специален от стандартния лимонов пай е кремът, който се прави с варен лимон. Това определено подобрява вкуса и тексурата му. А хрупкавата карамелизирана коричка дава усещането за същинско брюле, независимо, че в него няма никаква сметана. Непременно опитайте и поднесете с топка ванилов сладолед.
Определено САЩ е страната, в която чийзкейкът е на най-голяма почит. До такава степен, че даже са обявили датата 30 юли за национален ден на чийзкейка. Всеки щат си има свой специален сладкиш. Разликите се откриват лесно, ако човек попътува из щатите. Някъде е по-солен, другаде по-кремообразен или плътен. Съставките са също много различни, но една е задължителна за да може сладкишът да се нарече чийзкейк. Сиренето! То трябва да е меко и обикновено се ползва прясно крем-сирене, рикота, кварк, фина извара или маскарпоне. Чийзкейкът може да се изпече или поднесе студен без термична обработка. Днес ви предлагам рецепта без печене - великолепна лимонова наслада!
Висококачественият зелен чай Матча е с вековна история и освен за изисканите японски чаени церемонии е намерил широко приложение в кулинарията. Всъщност, този чай е китайски, тъй като преди повече от 800 години будиски монах го внася в Япония от Китай и го засажда. Буквално преведено Мат-ча означава „чай на прах“. Интересното при този вид чай е, че в период около 20 дена преди беритба листата се засенчват, като по този начин в растението се натрупва много хлорофил и се запазват уникалните му хранителни вещества. Доказано е, че никой друг зелен чай не притежава толкова активни за човешкия организъм вещества. След като чаените листа се оберат се сушат и смилат на много фина пудра. Технологията е запазена от векове, смилатено става само ръчно с тежки гранитни камъни. За един час се приготвя едва 40 г прах Матча. Това, както и уникалните му качества водят до една висока цена, но си заслужава. Що се отнася до кулинарията 1-2 ч.л. са напълно достатъчни да овкусят един сладкиш. Матча може да намерите в магазините за био-храни, както и да поръчате през интернет.
Класическият ябълков пай се прави с много ябълки, сурови и нарязани на тънки резени. Чудесен е, но аз много обичам печени ябълки. А когато са и леко карамелизирани са действително неустоими. Обикновено ги карамелизирам на котлона в съд с незалепващо покритие. Сега ви предлагам още един вариант, но с печени ябълки. Ако желаете може да направите един цял голям пай. Оформянето е същото, удобно ще е да го изпечете в тортена форма с подвижен ринг. Променете рецептата според вкуса си. Използвайте ароматите, които обичате най-много. Гарнирала съм сладкишите с малко стопен бял шоколад, а част от тестото направих на сладки. Получават се великолепни канелени бисквитки.
Сладкишът е с много овесени ядки и много ябълки. Начинът на приготвяне е странен и се опитах да го онагледя с няколко снимки, номерирани стъпка по стъпка. Като краен резултат се получава ароматен, сочен и вкусен сладкиш, който се надявам да се хареса и на вас. Колкото по-дълго престоява, толкова по-вкусен става.
Обичам леките, бързи и ароматни десерти. Представям ви един чудесен сладкиш, който представлява по-скоро печен крем с много ябълки. Вкус на ванилов пудинг, уплътнен с натурално крем-сирене Philadelphia и тънко нарязани ябълки. Един подобен ябълков сладкиш може да видите тук.
Ако ползвате тортена форма с подвижен ринг бих ви посъветвала цялата да я увиете отвън с алуминиево фолио. По този начин ще предотвратите изтичане на крема в началото на печенето. Разбира се, ако формата е стабилна и добре се затваря това не е нужно. Може да ползвате и по-голяма форма. В този случай ще се получи по-нисък сладкиш. При печене в съд без подвижни страници: след като сладкишът е изстинал добре, внимателно го отделете отстрани с нож и обърнете в равна чиния.
Често се случва да ни остават белтъци или жълтъци от яйцата. Два дена се чудих, какво да направя с 6 жълтъка. Получи се чудесен сладкиш, който нарекох "Сладкиш с жълтъци", тъй като не можах да се сетя за друго име в момента. Не звучи много вкусно и примамливо, но така хората, които търсят рецепти само с жълтъци лесно ще могат да попаднат на него, ако зададат някоя от думите в Гугъл. За разлика от името си сладкиша е много, много вкусен. Ще се радвам да го опитате!