Няма как да не направим за Коледа медени бисквити. Уханието им носи уют и коледна магия. Всеки народ има своя любима рецепта, свой предпочитан набор от подправки и свой начин на оформяне. Рецептите и ароматите са доста сходни, но все пак има достатъчно различия, за да поискаме да опитаме нещо ново.
Представям ви традиционна швейцарска рецепта с мед от кантона Апенцел-Швейцария. Днес сладките лакомства носят симпатичното име Биберли и първите източници за тях идват от 14 век от Цюрих и Базел. Първоначално са се казвали Бимент (Biment), като тази стара немска дума най-общо е означавала „подправка“. Във времето името търпи много промени и днес достига до нас като Бибер (Biber), независимо, че е грешно и няма нищо общо със старата дума за подправка. Бибер е голяма плоска бисквита без пълнеж и много често върху нея се щампова изображение на мечка, тъй като тя е част от герба на Апенцел. Малките пълнени меденки се наричат Биберли (Biberli) и пълнежът е винаги ядков. Първата писмена рецепта е открита през 1708 година. Под нея се съветва към питието преди лягане непременно да се хапне малко бибер. Сладко, нали? Днес всеки пекар в Швейцария има своя собствена рецепта за биберли и своя смес от подправки. Тази, която аз ви предлагам е на Марсел Паа, от който често взаимствам вкусни идеи.

Един от най-любимите сладкиши в Германия е масленият сладкиш с бадеми. Изключително фин, ухаещ на масло, с лъскава глазура от хрупкави бадеми и неустоим на вкус! Може би няма домакиня, която да не го приготвя, особено по Коледа. Ще се радвам, ако и на вас ви хареса!

Ако са ви останали белтъци и се чудите какво да ги правите, непременно опитайте тези италиански хрупкави бисквити. Наподобяват кантучините, но всъщност са съвсем различни. Неустоимо крехки, нежни, ароматни и вкусни. Трайността им е като на всички сухари, много голяма. Нужно е само да ги съхранявате на сухо място. Основата е белтъци, захар и брашно. Тестото може да овкусите с лимонова или портокалова кора, ванилия, бадемова есенция и с всичко друго, което харесвате като аромат. Бадемите може да замените с други ядки или да направите микс. Разкошни са, ще се радвам да опитате!

 Един от най-любимите сладкиши на германците са ореховите ъгълчета. Продават се целогодишно във всяка пекарна, но точно по Коледа много домакини запретват ръкави и ги приготвят у дома. Уханието на масло и ядки е неповторимо, а вкусът е великолепен!
Историята на тези ядкови ъгълчета (Nussecken) ни води до Бавария. Първите източници, в които се споменават са от 1700 година. По това време е имало липса на суровини, а захарта е била истинска ценност. Нюрнбергският майстор-пекар Вилхелмус Брантвайн се сблъсква с този проблем и решава да създаде сладкиш само от брашно и лешници, почти без захар. Така са поставени основите, за да се роди доста по-късно днешният Орехов ъгъл.
Следващата година, през която в писмени източници в Бамберг се споменава този сладкиш, е 1763 година. След това започва да се разпространява в цяла Германия и става любим на всички. Толкова обичан, че на 17 декември 2010 година пекарите от Рейн-Мозел-Айфел изпичат в Кобленц най-големия орехов ъгъл в света и влизат в книгата на Гинес. Сладкишът е тежал 450 кг и е бил дълъг цели 9 метра! Продаден е на 5000 парчета, приходите от които отиват като дарение за детска организация.
Ще намерите стотици рецепти за ореховите ъгълчета и въпреки малките разлики помежду им ви уверявам, че всяка една си струва. С тези продукти няма как да не е изключително вкусно. Представям ви един от многото варианти на сладкиша, който е с марципан (рецепта за домашно приготвен може да намерите тук). Бадемовата паста засилва още повече ядковия вкус и придава мекота и сочност на пълнежа.

Дойде ред да ви покажа коледната торта за тази година. Тя е за мама, която днес има рожден ден. Да ми е жива и здрава!
Тортата е много необичайна и по-скоро бих я оприличила на сладкиш, независимо от вида. Приготвя се само с едно яйце и е без масло, което по принцип е в пълен противовес с моите разбирания за вкусен десерт. Но колкото и да е странно, много е вкусна. Тип бисквитена торта, но когато всичко е домашно приготвено и нишестения крем изцяло е заместен със заквасена сметана, нещата се получават перфектно. Преди да се поднесе тортата задължително трябва да престои в хладилник 1-2 дена, за да може всичко да се спои и омекне. При разрязване се получават интересни шарки, донякъде напомнящи дърво. Ще се радвам да я опитате. Благодаря на Anna Grońska за интересната рецепта.