Коледа

 

Днес съм решила да ви предложа нещо за украса, а не за хапване. Всъщност тя е вкусна и съм сигурна, че децата ви ще бързат да я излапат от елхата. Оставете ги те сами да я направят. Няма да повярвате какви невероятни идеи се крият в детските главички. И така, време е да порисуваме!

 

Ако нямате бейби моцарела лесно може сами да направите от голяма топка моцарела малки топчици. Затоплете сиренето леко в микровълнова фурна. 10-15 секунди са напълно достатъчни. Тъй като бързо се втвърдява, бих ви посъветвала да срежете първо всяка топка моцарела на четири части и след това да загреете четвъртинките по отделно. Накъсайте ги на малки парченца и с пръсти оформете топчици докато са още топли. Не се притеснявайте, сиренето не е горещо, а само топло, няма да се изгорите. След като направите цялото сирене на топчици го оставете в чиния за да се стегне отново.

 

Конфитюрът е невероятно ароматен и ухае на Коледа. Добре е да се приготви 2 седмици предварително, за да може всички аромати да се споят максимално. След това може да го използвате като пълнеж в различни сладки, сладкиши и торти. Разбира се, ако нямате толкова време го оставете да престои поне един ден.
Знаете, че най-добре се работи с бутер тесто, ако е много добре охладено. Противно на правилото препоръчвам за тези сладки то да е съвсем меко. Така залепването на кравайчетата е по-лесно, а и се избягва разлистването, което в случая е нежелателно. Глазурата предпазва сладките от изсъхване и гарантирам, че са прелестни и след няколко дена, ако ги съхранявате в кутия. Определете гъстотата на глазурата сами. Ако искате да е по-рядка, разредете с малко мляко. Ако желаете сладките да са изцяло покрити с глазура, направете по-голямо количество.

 

Тестото за тези сладки е много подходящо за шоколадов пай или тарталети.

 

Сладките се пекат на ниска температура. Не усилвайте фурната. Нужно е по-скоро се сушат, отколкото се пекат. 15 минути са достатъчни, за да станат хрупкави отвън и меки и въздушни отвътре.

 

За ваше улеснение разточвайте маслено тесто върху хартия за печене или силиконова подложка. Така няма да има нужда от допълнително брашно или може би съвсем малко.

 



Рецептата е от книга на Добрина Венкова. Това е една от най-вкусните баници, които съм опитвала. Тестото е нежно, наситено на масло и прилича на многолистно, но плътността му е различна и си е точно като за българска баница. Пълнежът в средата дава усещане за тутманик. Една много по-различна баница от тези, които сме свикали да правим в ежедневието си. Опитайте, заслужава си да отделим малко повече време за готвене.

 

За маковите подкови може да ползвате изкуствена ванилия, но точно тези сладки стават много по-вкусни с истинска. Ако решите да ги опитате с нея, изстържете вътрешността на шушулка ванилия и я прибавете към брашното. Не изхвърляйте обвивката. Сложете я в буркан със захар и само след няколко часа тя ще получи великолепния аромат на бурбонска ваниилия.

 

За по-лесно може вместо да стържете марципана на ренде, да го накъсате на парченца и да го затоплите леко в микровълнова фурна. Така ще се спои без проблеми с останалите продукти на хомогенна смес.

 

Ромови сладки с марципан, които може да оформите според въображението си. Аз направих ролки и малки триъгълници, наподобяващи елхички. Изключително вкусни и ароматни, непременно ги опитайте!

 

Брецелът има дълга и стара история. За него се говори още през Средновековието. Не може да се каже нищо категорично за произхода му, но една легенда гласи, че в миналото един пекар от град Бад Урах изпаднал в немилост пред своя владетел и бил осъден на смърт. Все пак, господарят му дал последен шанс да спаси живота си и му поставил за задача да направи такова печиво, че слънцето да може три пъти да огрее през него. Може би оттам е и популярната днес форма на брецела. В средновековни рисунки и мозайки има същите изображения. Днес формата е най-различна. Латинската дума brachium е основата на днешната дума брецел. В Италия, както и в много други страни печивото се нарича с най-различни имена, но коренът винаги е един и същ. При християнството брецелът е символ на празнична храна, особено по време на пости. В миналото по коледните празници са раздавали брецели на бедните. Дори днес някои германски градове са съхранили тази традиция. Вкусовите варианти също са много. Има сладки и солени. Днес ви предлагам моите брецели с маслено тесто, шоколад и бадеми. Да ви е сладко!

 

Благодаря от сърце на Ванката Пейчев за тази вкусна рецепта. Малко я измених. Неговите сладки са с масло и амонячна сода, както и пропорциите на продуктите са двойни. Аз много обичам сладки с мас и затова избрах нея вместо масло, а амонячна сода нямах и ги направих с бакпулвер. Останалото е по рецептата му. Опитайте ги, наистина са страхотни сладки! Розовата вода прави чудеса с вкуса им, не я пропускайте.  

 

   Любимите на всички фунийки лесно могат да се превърнат в симпатични елхички. Поднесени като предястие или като парти-хапки, елхичките допълнително ще придадат празничност на трапезата ви. Вариантите за тестото са много, но аз предпочитам маслени, и то само с жълтъци. Текстурата е изключително нежна и крехка, а вкусът великолепен! Пълнежите са също многобройни. Просто погледнете какво имате в хладилника и направете смес, която на вас да ви хареса.

 

Висококачественият зелен чай Матча е с вековна история и освен за изисканите японски чаени церемонии е намерил широко приложение в кулинарията. Всъщност, този чай е китайски, тъй като преди повече от 800 години будиски монах го внася в Япония от Китай и го засажда. Буквално преведено Мат-ча означава „чай на прах“. Интересното при този вид чай е, че в период около 20 дена преди беритба листата се засенчват, като по този начин в растението се натрупва много хлорофил и се запазват уникалните му хранителни вещества. Доказано е, че никой друг зелен чай не притежава толкова активни за човешкия организъм вещества. След като чаените листа се оберат се сушат и смилат на много фина пудра. Технологията е запазена от векове, смилатено става само ръчно с тежки гранитни камъни. За един час се приготвя едва 40 г прах Матча. Това, както и уникалните му качества водят до една висока цена, но си заслужава. Що се отнася до кулинарията 1-2 ч.л. са напълно достатъчни да овкусят един сладкиш. Матча може да намерите в магазините за био-храни, както и да поръчате през интернет.

 

Меденките могат да се направят с 250 г бяло брашно и 250 г ръжено. Оставям избора на вас. С ръжено брашно стават по-твърди, но пък много хора харесват вкуса му. Винаги разточвам меденото тесто върху хартия за печене или силиконово килимче. Използвам брашно само за поръсване, колкото тестото да може да се разточи. Така меденките не поемат допълнително брашно. Като всички бисквити с мед и тези, които ви предлагам е добре да се изпекат 2 седмици или повече предварително. Колкото по-дълго престоят, толкова по-вкусни стават. Ароматите се спояват, меденките омекват и стават невероятно вкусни! След това ги украсете по желание. Тук може да видите рецепта за домашно приготвена Кралска ледена глазура (Royal Icing).

 

Това е един от най-вкусните за мен кексове. Много наподобява меденка и колкото повече престоява, толкова по-вуксен става.

 

Тези симпатични сладкиши е добре да се приготвят поне две седмици преди Коледа, за да може да станат крехки и да се споят ароматите. Едва тогава се разгръща истинския вкус. Предлагам ви рецепта за малки щолени, които да подарите на близките си.

 

Количеството тесто е достатъчно за средно голяма погача. Ако искате по-голяма и висока, увеличете количеството на продуктите.

 

Покрих тортата с бадемов марципан, тъй като не харесвам вкуса на фондана. Глазирах я с перлени боички, а отстрани нарисувах коледни мотиви с най-обикновени четки за рисуване, осатанали от сина ми от часовете му по изобразително изкуство. Разбира се, с хранителни бои. А мотивите... чисто зимни, празнични, коледно-новогодишни. С други думи, правих се на художник, нищо, че не ми е работа. Важно е настроението и радостта на децата.

 

Традиционен десерт в цяла Германия по време на Коледните празници е лебкухен (Lebkuchen) . Вариантите са най-различни, формите и украсите също, но на мен най-много ми харесва нюрнбергския. Историята му датира още от далечната 1470 година. По това време Нюрнберг е бил важен търговски кръстопът и градът изживява истински икономически бум. Ароматните подправки от далечни и екзотични земи, донесени от пътуващите търговци бързо стават любими и заемат почетно място в кулинарната история на града. Първите сведения за лебкухен гласят, че е приготвян от монаси. Съставът от ядки, сушени плодове и мед, както и голямата трайност на сладкишите ги правят спасителна лодка по време на бедни и гладни години. По-късно се създава гилдия на лебкухена. Обикновено тези вкусни сладки се пекат върху кръгли тънки оризови подложки, които се наричат облатен  (Oblaten). А историята на Oblatenlebkuchen започва в Нюрнберг под името Elisenlebkuchen и са наречени на името на дъщерята на производителя-Елиза. Днес може да откриете сладкишите и под това име. Нюрнбергският лебкухен става толкова известен, че намира своя път дори в илюстровани книги и картини. Днес тези сладки са защитени от търговската немска асоциация и трябва да съдържат най-малко 25% ядки, не-повече от 10% брашно и никаква мазнина. В повечето рецепти брашно няма. Освен ароматните подправки задължително се слага малко мед, различни цитрусови кори и по желание ром. Лебкухените са великолепни меки бисквити с невероятен аромат и вкус. Трайността им е много голяма и колкото повече престояват, толкова по-вкусни стават. Ще се радвам да ги опитате и вие!

Брой прегледи на статиите
4179824
Бисквитките помагат на сайта да работи нормално. Моля, потвърдете използването на бисквитките.